BezRak.com

лекарствени гъби

Гъбата Кориолус и рака

Гъбата Кориолус и рака
13 март 2015

В традиционната китайска медицина гъбата Кориолус (на китайски: „Yun-zhi“) се е използвала за повишаване на жизнената енергия, за лечение на хора с хронични заболявания и особено при белодробни заболявания. В Япония, където гъбата се нарича „Каваратаке“, също е намирала широко приложение и се е славила като ефикасно средство при инфекции и възпаления на горните дихателни пътища, на пикочните органи и на храносмилателните органи. Гъбата се използва там и за лечение на чернодробни заболявания, включително и хронични хепатити и се препоръчва срещу общо отслабване на имунната система и туморни заболявания. Препоръките се основават на резултатите на множество опити с животни и клинични тестове с пациенти.

Гъбата Кориолус (Coriolus versicolor) съдържа две особено активни вещества. Едното се нарича PSK или „крестин“ и представлява разтворим във вода, високомолекулярен, свързан с протеина полизахарид. PSK се състои от бета-глюканни вериги, свързани с полипептиди, които от своя страна съдържат големи количества аспарагинова киселина, глутаминова киселина и по-малки количества от някои други аминокиселини. Другото, също високо активно вещество, се състои от 10% пептиди, които се образуват от струпването на повече аминокиселини, както и от 90% полизахариди. Това вещество се обозначава със съкращението PSP. Веществото PSP е изолирано за първи път през 1983 г. и по своята структура е подобно на PSK.

Двата полизахарид-пептида, PSK и PSP, имат силен имуномодулиращ и антитуморен ефект. Хилядолетната традиция в приготвяне на отвара от гъбата Кориолус дава на изследователите повод да предполагат, че смесването на гореща вода с прах от Кориолус успява да екстрахира (извлече) важна част от активните вещества на гъбата. Ето защо Кориолус се предлага за лечение главно под формата на екстракт, извлечен чрез използването на гореща вода. Концентрацията на екстракта оп­ределя ефективността на продукта като имуномодулатор и анти-туморен препарат.

Много предклинични и клинични изследвания потвърждават лечебните свойства на водния екстракт от гъбата Кориолус. В повече от 30 клинични изследвания с помощта на гъбения извлек е постигнат значителен успех както по отношение процента на излекуване на пациенти, болни от рак, така също и по отношение подобряване на общото състояние на болни от рак пациенти, при които едновременно е прилагана химиотерапия и лъчетерапия. Ефектът отново се приписва на полизахарид-пептидите. Преди няколко години в „Журнал на клиничната фармакология“ (Journal of Clinical Pharmacology) на „Американския колеж по клинична фармакология“ (American College of Clinical Pharmacology) е публикуван доклад, в който водещи изследователи споделят мнението, че екстрактът от гъбата Кориолус има голям потенциал за разработването на така наречената орална имунотерапия, необходима на онкологичните пациенти. Докладът се основава на значителен обем доказателствен материал.

Още преди 20 години китайският учен D. Zhu публикува резултатите от своите изследвания. Той е работел с PSK и установил, че мишки, които били подложени на лъчетерапия, живеели по-дълго, ако приемали гъбения екстракт. Фагоцитната активност на техните макрофаги се повишавала, а функцията на така наречената ретикуло-ендотелна система (защитен комплекс в тялото, в който участват клетки от различни органи), се подобрила. Захранваните с гъбен екстракт животни имали повече съпротивителни сили.

Други изследователи посочват, че PSK има пряко действие върху туморните клетки и освен това подпомага организма косвено, чрез стабилизирането на имунната система. Директното действие на екстракта е доказано при аденосарком (злокачествен смесен тумор от жлезиста тъкан и фибросарком), при злокачествен тумор, произхождащ от влакнеста съединителна тъкан, при мастоцитен тумор, при плазмоцитом, при злокачествена пролиферация на плазмагични клетки на костния мозък, при меланом, при злокачествен тумор на кожата, при сарком, при рак на гърдата и при рак на белите дробове.

В онкологията има много примери за прилагането на PSK. Според информацията PSK засилва действието си, когато гъбеният екстракт се приема наред с лъчетерапия, химиотерапия или друг вид природна имунотерапия. От направените няколко клинични теста е видно, че процентът на живите пациенти след 2 до7 години се е увеличил с 10-20%. В някои научни изследвания най-добрият резултат е постигнат, когато химиотерапията и микотерапията се редуват, както показва например едно рандомизирано проучване в общо 46 японски клиники с 262 пациенти, страдащи от рак на стомаха. При това клинично проучване, част от пациентите, след като преминали операция, приемали в продължение на 4 седмици химиотерапевтичното лекарство Fluorouracil (150 мг дневно). След това правели пауза от четири седмици и този процес се повторил десет пъти. Друга група получавала Fluorouracil във допълнение с PSK (4 г дневно). При комбинираната терапия нямало прекъсване. Дозите Fluorouracil и PSK, които пациентите получавали в период от четири седмици, се редували последователно и така общо десет пъти. След пет години от лечението с химиотерапията при 59,4% от пациентите нямало никакви симптоми. От групата с комбинираното лечение без симптоми били цели 70,7% от пациентите. Процентът на живите пациенти след пет години бил съответно 60,0% и 73,0%.

При друго проучване, също направено в Япония, били лекувани 185 пациенти с недребноклетъчен белодробен карцином. Едната група получавала само лъчетерапия, а другата – лъчетерапия в комбинация с PSK. И в този случай, комбинираната терапия се оказала по-успешна. От пациентите в стадий I и II, лекувани и с PSK, 39% преживели пет години, а от подложените единствено на лъчетерапия пациенти – само 16%. От пациентите в стадий III пет години по-късно, процентът на преживелите бил 16% с PSK, а процентът на преживелите пациенти, които получили само лъчетерапия – едва 5%. Разликите са значителни.

В друго двойно сляпо рандомизирано изследване с 38 души, които също страдали от недребноклетъчен белодробен карцином, след края на химиотерапията, група пациенти получавали веществото PSK в продължение на 28 дни, а друга група – респективно плацебо. При пациентите с PSK, в сравнение с пациентите с плацебо, се установило повишаване на левкоцитите в кръвта, на антителата (IgG и IgM), както и на телесната маса. Рецидив е наблюдаван при значително по-малко пациенти, които били лекувани с PSK (5,9%) в сравнение с пациентите с плацебо (23,5%).

През 2004 г. японски изследователи съобщават за следното интересно изследване: при 201 случаи на рак на дебелото черво (колоректален карцином) в стадий II и III, две години след направена операция, пациентите започват да получават орално PSK (3 г дневно) и комбинация от химиотерапевтичните лекарства Tegafur/Uracil. От пациентите във стадий II, лекувани комбинирано с PSK и химиотерапия, 80,6% нямали никакви симптоми след три години. В групата, подложена само на химиотерапия, резултатът бил значително по-малък – 68,7%. При болните в стадий III на болестта, стойностите били съответно 83,0% и 59,3%. PSK бил по-ефективен и за предотвратяването на метастази, особено белодробни. Пет години по-късно са публикувани резултатите от лечението. От групата в стадий II и терапията с PSK в комбинацията с цитостатиците Tegafur/Uracil, 73% от пациентите се оказали без симптоми, а преживяемостта е била 81,8%. В контролната група стойностите били съответно 58,8% и 72,1%. За отбелязване е, че от групата в стадий III, след лечението с PSK и химиотерапията 60% от лицата били без симптоматика пет години по-късно, а 74,6% оцелели общо през този период. В контролната група стойностите били съответно само 32,1% и 46,4%.

Действието на PSK за засилване на имунната система може да се демонстрира добре с един пример от гинекологията. Активното вещество PSK било приложено при пациентки на гинекологичното отделение на Националната онкологична болница в Токио, Япония, с рак на маточната шийка. Една част от жените получавали дневно 3-6 г от екстракта и всички били подлагани на лъчетерапия. След лъчетерапията, при 36% от пациентките, получавали допълнително PSK, не били открити туморни клетки. При контролната група постигнатият резултат бил само 11 %. Две години след това, от лекуваните с гъбен екстракт пациентки, живи били останали 94%, а от контролната група –74%. Пет години по-късно данните били съответно 64% от пациентките, лекувани допълнително с PSK, и само 41% от контролната група. Смъртността за пет годишния била 21% при пациентките, приемали гъбен екстракт и 52% при тези, които били подложени само на лъчетерапия.

Интересен е и следният случай: на възрастен пациент с рак на стомаха и метастази в черния дроб бил предписан химиотерапевтичният препаратът СРТ-11 и PSK (3 г дневно). След 13 седмици лечение, туморът намалял до по-малко от половината. Пет месеца след лечението пациентът нямал оплаквания. От тези резултати учените заключили, че по-малка доза от химичния препарат СРТ-11 в комбинация с PSK дава по-малко странични ефекти от прилагането само на химиотерапевтичния продукт. Успехът се изразявал в значителна редукция на тумора.

Освен PSK и другото активно вещество, извлечено от гъбата Кориолус – PSP (първоначално изследвано при опити с животни преди около десетилетие), също показва мощно антитуморно действие. Така например в резултат на приложението на PSP съществено се повишила фагоцитната активност при опитни животни. С други думи, активизирала се дейността на така наречените „изяждащи клетки“ (макрофаги), които поглъщат и смилат остатъчна тъкан в организма – чужди тела, бактерии и други. Броят на Т-клетките и производството на интерферон и интерлевкин също се увеличили.

Китайска изследователска група под ръководството на Q. Y. Yang прави клинични изследвания и представя съответните резултати на научен симпозиум по биология на висшите гъби и продукти от тях, състоял се през 1993 г. в Хонг Конг.

Интересно е да се спомене лечението на 485 пациенти, страдащи от рак на хранопровода, стомаха и белия дроб. Приемали са 3 г екстракт на Кориолус дневно. Допълнително били подлагани на лъче- и химиотерапия. Други 211 пациенти били подложени само на лъче- и химиотерапия, без да приемат гъбен екстракт. Страничните ефекти от традиционните терапии (като болки, липса на апетит, умора, физическа слабост, сухота в устата и гърлото) значително намалели при групата, приемала гъбения екстракт. Увеличило се и телесното тегло на тези, които били лекувани допълнително с PSP. Също така, значително се увеличил броят на техните Т-клетки, активността на естествените клетки убийци и количеството на интерлевкините – вещества, които допринасят за повишаването на защитните сили на организма срещу антигени.

В друго научно изследване 72% от пациентите, страдащи от рак на хранопровода, получили временно подобрение благодарение на комбинирана терапия, състояща се от PSP и лъчетерапия и химиотерапия. Само химиотерапията дала същия резултат едва при 42% от болните. Лечението с PSP повишило процента на преживяемост след една година с 11%.

Ако се обобщят експериментално доказаните свойства на гъбата Кориолус, нейната антитуморна и имуномодулираща активност трябва да се постави на първо място.

В обобщение може да се каже, че Кориолус стимулира активността, размножаването и разпространението на:

  • Т-лимфоцити
  • В-лимфоцити
  • моноцити
  • макрофаги
  • естествени клетки убийци
  • активираните чрез лимфоцити клетки убийци

Освен това екстрактът от гъбата:

  • повишава производството на антитела
  • повишава фагоцитарната активност на ретикуло-ендотелната система
  • задейства генната експресия, т.е. оформянето на типа ген от цитокини като интерлевкин 2, интерлевкин 6, интерферони и на тумор-некротизиращия фактор (ТНФ)

Несъмнено в този контекст, използването на Кориолус дава големи надежди при онкологичните пациенти.

Виж продължение: Гъбата Кордицепс и рака

Сподели

0 Коментара

Няма коментари.

Няма коментари. Ако желаете напишете вие първи коментар.

Напиши коментар

Напиши коментар

Био масло от коноп с 10% канабидиол - CBD 10 %

Потърсете ни в социалните мрежи

Информационен бюлетин

Какво е информационен бюлетин?