BezRak.com

рак на маточната шийка

Диагностика на рак на маточната шийка

Диагностика на рак на маточната шийка
26 март 2015

Как се поставя диагноза рак на маточната шийка?

Преди провеждането на какъвто и да било тест, гинекологът изготвя анамнеза, с оглед да се ориентира относно навиците на пациентката, и извършва гинекологичен преглед, чрез който установява наличието на симптоми и признаци, пораждащи съмнения за рак на маточната шийка или други заболявания.

Гинекологичният преглед не е болезнен, но понякога може да предизвика дискомфорт. За да бъде направен, жената трябва да бъде в легнало положение и да се отпусне в гинекологична поза. При този преглед гинекологът преценява наличието или отсъствието на възли или други лезии на влагалището, маточното тяло и маточната шийка.

За огледа на влагалището и шийката на матката, лекарят използва инструмент, наречен спекулум, който разширява влагалището и прави възможен прегледа.

По време на гинекологичния преглед специалистът може да извърши ПАП тест (цитонамазка). Ако резултат не е нормален, най-вероятно гинекологът ще обсъди необходимостта от провеждането на нови тестове и изследвания, с цел да се постави окончателна диагноза:

  • Колпоскопия: изследване, при което се прави оглед на шийката на матката чрез специално устройство, наречено колпоскоп. Подобно е на малък микроскоп с насочено силно осветление, което позволява да се огледа влагалището и маточната шийка, с цел да се локализира изменената област.
  • Биопсия: засегнатата област се локализира с помощта на колпоскоп, след което от нея се взема проба за микроскопски анализ.

Биопсията позволява да се постави окончателна диагноза на лезията. Може да става дума за доброкачествено заболяване, за предраково изменение или преинвазивен рак, или за инвазивен рак.

Ако резултатът сочи наличието на инвазивен рак, лекарят определя необходимостта от провеждането на допълнителни изследвания, които се разглеждат в следващия раздел.

Какви други изследвания може да са необходими?

След диагностицирането на рак на маточната шийка, необходимо е да се определи както локалното, така и далечното разпространение на заболяването, за да може лекарят да вземе решение за най-подходящото лечение в конкретния случай.

За целта гинекологът определя какви допълнителни изследвания са необходими:

  • Рентгенография на гръден кош: позволява на лекаря да направи оценка на състоянието на белите дробове и да отхвърли или потвърди наличието на метастази.
     
  • Интравенозна урография: позволява на лекаря да огледа бъбреците, пикочния мехур и уретерите (каналите между двете структури). Изследването се извършва чрез интравенозно въвеждане на контрастно вещество, което достига и визуализира пикочния тракт. Тъй като матката се намира зад пикочния мехур, изследването позволява да се прецени степента на засягане на пикочния мехур в случаите, когато туморът е нараснал и го е засегнал.
     
  • Цистоскопия: вътрешността на пикочния мехур се визуализира чрез тънка тръбичка, завършваща със светлинен източник. Тръбичката се въвежда в пикочния мехур през уретрата (каналът, по който урината се отделя от пикочния мехур навън). Извършва се под обща анестезия.

    С това изследване може да се определи засягането на пикочния мехур от тумора на маточната шийка.

  • Ректоскопия: оглед на ректума чрез ендоскоп – гъвкава дълга тръбичка, завършваща със светлинен източник, който осветява вътрешността на ректума. Към ендоскопа се прикрепва камера, която показва на телевизионен монитор дали ракът на маточната шийка е засегнал ректума.
     
  • Скенер или КT (компютърна томография): скенерът е рентгенов апарат, чрез който се прави рентгеново изследване на пациента от различни ъгли. Изображенията се комбинират и обработват на компютър, за да се получат рентгенови снимки, които показват много точно всички органи.

    Това изследване е много полезно за установяване на разпространението на тумора към съседни органи или наличието или липсата на засягане на лимфните възли. Скенерът позволява, освен това, да се определи разпространението на тумора към по-далечни органи като бял дроб или черен дроб.

    Изследването отнема около 20-30 минути. При него не се усеща болка, но за да се получат качествени образи, пациентът трябва да стои неподвижен върху масата на скенера, докато се заснемат отделните рентгенови изображения.

  • Ядрено-магнитен резонанс или MRI: методът е много подобен на скенерното изследване, но вместо рентгенови лъчи се използват магнитни полета. Ефективен е за диагностика на всякакъв вид тумори и други заболявания, свързани с органични промени. Позитивното при метода е, че липсва облъчване с рентгенови лъчи.

    По време на неговото изпълнение, пациентката е в легнало положение върху масата. Масата се въвежда в дълга тръба, която при по-чувствителни пациентки може да породи усещане за клаустрофобия. Нормално е да се чуват шумове, които могат да създадат дискомфорт.

    Важно е жената да се отпусне, защото макар и понякога да е неприятно, изследването в никакъв случай не е болезнено. То продължава около 30 минути.

  • Изследване под анестезия: понякога гинекологичният преглед може да бъде болезнен за пациентката, поради което е препоръчително да се направи под обща анестезия. Обикновено се използва, че пациентката е под упойка, за да се вземе биопсия от матката.

    Нормално е след такъв преглед пациентката да чувства известен дискомфорт и да се появи вагинално кървене. Тези симптоми изчезват след няколко дни.

Виж продължение: Видове рак на маточната шийка

Сподели

0 Коментара

Няма коментари.

Няма коментари. Ако желаете напишете вие първи коментар.

Напиши коментар

Напиши коментар

Био масло от коноп с 10% канабидиол - CBD 10 %

Потърсете ни в социалните мрежи

Информационен бюлетин

Какво е информационен бюлетин?