Рак

Какво трябва да знаете за дукталния карцином in situ (DCIS), което ще спаси гърдите и живота ви?

Какво трябва да знаете за дукталния карцином in situ (DCIS), което ще спаси гърдите и живота ви?

Вероятно една от най-смущаващите здравни теми в новините напоследък е състоянието, известно като дуктален карцином in situ (DCIS). Много жени научават за първи път за този карцином, когато получат шокиращата новина, че касае и тях.

В тази статия ще зададем някои важни въпроси и ще хвърлим светлина върху фактите около дукталния карцином, които не се съобщават в официалните медии и не се споделят от повечето конвенционални лекари. Тя ще ви даде незаменима информация, за да бъдете подготвени, ако изобщо някога се сблъскате с този карцином. Ще научите какво наистина представлява DCIS, ограниченията на конвенционалните терапевтични опции, както и за натуралните, нетоксични мерки, които биха предотвратили или излекували това състояние.

Трябва ли да бъдете една от 60 000-те хиляди жени, които ежегодно се сблъскват с тази смущаваща „ракова” диагноза? Тази информация може да спаси вашите гърди, здраве, и дори живота ви!

Какво представлява дукталния карцином in situ (DCIS)?

DCIS означава карцином, койте все още е разположен в каналите на млечната жлеза. Инвазивният дуктален карцином IDC вече е започнал да навлиза заобикалящите тъкани.

Известен, обикновено, като карцином на млечната жлеза в стадий 0, DCIS е съкращение на дуктален карцином in situ. Терминът „in situ” означава „на място”. Разликата между него и инвазивния карцином на млечната жлеза е в това, че DCIS не преминава през стената на млечните канали. Инвазивните карциноми имат способността да метастазират, тъй като клетките им имат достъп до кръвоносната и лимфната система. Но при DCIS метастатичният потенциал е под контрол, защото туморните клетки са ограничени във вътрешността на млечния канал, откъдето идва и названието „in situ.”

Понякога DCIS се определя като “прекарциноза”, но терминът подвежда, защото повечето DCIS не се превръщат в инвазивен карцином. Има различни степени на злокачественост на DCIS: ниска, или степен І; умерена, или степен ІІ и висока, или степен ІІІ. Съществува и DCIS-MI (DCIS с микроинвазия). Колкото по-висока е степента на DCIS, толкова по-висок е рискът от развитие на инвазивен карцином.

Проучванията показват, че само степен ІІІ е склонна да прогресира. Над осемдесет процента от случаите на DCIS се определят като “ниска степен” и нямат тенденция да станат инвазивни, но често лекарите групират всички тези състояния в едно. Освен това, проучванията показват, че опасността за жените да загинат от DCIS след 20 години, дори и след рецидив на DCIS, е леко над 3% – най-общо казано същата, както при основната популация!

Всичко това създава огромен проблем и често води до презазстраховане и свръх-лечение – което е стресиращо, вредно и скъпо за пациентката.

Може ли откриването на DCIS да причини повече вреда, отколкото полза?

Докато вълната от мамографски скринингови изследвания със сигурност се награждава с откриването на повече случаи на DCIS, не всеки би се съгласил, че това е най-доброто. И още веднъж – повечето случаи на DCIS никога не прерастват в инвазивен карцином. След поставяне на диагнозата DCIS от конвенционалните лекари, обикновено вихъра на страха, объркването и свръх-лечението поема пациента.

Конвенционалните медицински протоколи за лечение на DCIS включват агресивни противоракови методики, а именно:

  • Мастектомия или частична резекция;
  • Ежедневно облъчване, обикновено в продължение на няколко седмици;
  • Прилагане на препарата tamoxifen или други подобни средства за блокиране на естрогените. Често те се предписват за период от 5-10 години.

Използването на конвенционалните медицински средства за лечение на DCIS е като да убиеш мравка с докерски чук, след което да хвърлиш няколко гранати за по-сигурно, че мъничкото насекомо е унищожено! В наши дни подобни конвенционални методи са преразгледани и дори определени като свръх-лечение от същите конвеционални специалисти, които ги предписват и прилагат. Наред с всичко останало, нито един от използваните стандартни методи на лечение, независимо от вида на тумора, никога не достига до причината за рака.

Изследванията показват, че над един милион жени са били свръх-лекувани за DCIS през последните 30 години. Най-честите онкологично-свързани съдебни процеси в защита на конвенционалните лекари са във връзка с неправилна медицинска практика в САЩ и не е чудно, че радиолозите, хирурзите и онколозите проявяват тенденция към свръх-диагностика и свръх-лечение. Но емоционалните травми и финансовите затруднения, причинявани от свръх-лечението са причина за огромна несраведливост в женското здравеопазване. Нека се отдръпнем и да хвърлим рационален поглед върху ситуацията.

Реалистичен поглед върху дукталния карцином in situ

Човешкият организъм произвежда всекидневно злокачествени клетки, по натурални или други причини. Благодарение на това, че имунната система ги елиминира, в повечето случаи хората дори не разбират, че тези клетки са се появили и изчезнали.

Проблемът е, че имунната система може да се претовари, което да доведе до развитие на рак. В случая с DCIS, въпреки че “ракът” не е инвазивен и може никога да не се превърне в проблем, могат да се предприемат някои про-активни мерки и действия. Защо? Тъй като DCIS, както и много други състояния, които повишават рисковете от инвазивен карцином, е резултат от излагането на емоционален стрес и токсични фактори на околната среда (вж. долу). Освен това, предполага се, че раковите стволови клетки (CSCs) са вече налични в дукталния карцином in situ.

Ролята на раковите стволови клетки

Раковите стволови клетки са малка популация от клетки в туморите, резистентна на лъчетерапия и химиотерапия, и са единствените туморни клетки, които могат да метастазират. Дори малък брой такива клетки може да даде началото на тумор някъде другаде из организма.

Малигненият потенциал на злокачествените клетки на DCIS може да бъде контролиран, имайки предвид, че те са ограничени в каналите и нямат достъп до кръвоносната и лимфната система (и двете са разположени извън млечните канали). По време на биопсия или хирургична интервенция те, обаче, могат да излязат извън канала.

Стволовите ракови клетки и тяхната резистентност към конвенционалната терапия рядко се коментират от медицинската общност, но играят критична роля в прогресията на рака. Разбирането и насоченото третиране на стволовите ракови клетки може да имат голямо влияние върху преживяемостта.

За щастие, много природни съединения могат да въздействат на CSCs. Например, изследванията показват, че сулфорафанът, изобилстващ в някои храни като броколи и техните кълнове, действат насочено върху стволовите клетки на рака и могат да предотвратят тяхната колонизация. Куркуминът, семената от черен кимион, витамин D, малините и къпините също са много полезни.

Разбиране влиянието на епигенетиката върху риска от DCIS

До неотдавна се приемаше, че нашите гени определят съдбата ни. Но една нова, иновативна сфера на изследвания, наречена епигенетика, е посветена на това, как биохимичните реакции повлияват нашата ДНК. Благодарение на работата на изследователи като покойния д-р Мичъл Гейнър (Mitchell Gaynor) и д-р Брус Липтън (Bruce Lipton) днес знаем, че не гените, с който се раждаме определят нашите крайни здраве и дълголетие – проявата на нашите гени се влияе от храната, която ядем и мислите, които се въртят в главите ни. Храната и мисловната дейност (емоциите, които изпитваме) повлияват химическите реакции в организма, които след време буквално променят проявата на нашата ДНК. По този начин всеки индивид може да контролира генетичната си съдба чрез начина си на живот. Например, изследователите установиха, че сулфорафанът (споменат по-горе), както и други природни съединениния могат да потиснат проявата на гените, контролиращи прогресията и метастазирането на DCIS.

Зеленият чай, куркуминът, ресвератролът, кресонът и кръстоцветните зеленчуци, като брюкселско зеле, карфиол, къдраво зеле и репичките също съдържат вещества, които влияят на генната изява.

Може ли търсенето на DCIS да причинява повече вреда, отколкото полза? Но, може би, истинският въпрос е: лечението на DCIS с конвенционални методи (а именно ампутационна хирургия на млечната жлеза, лъчетерапия, тамоксифен и други подобни естроген-блокиращи лекарства) причинява ли повече вреда, отколкото полза на пациентките?

Конвенционално лечение на DCIS: ползата превишава ли риска?

За жени с ниска до средна степен DCIS (І до ІІ), конвенционалният терапевтичен план може да не е най-доброто решение. Проактивните нетоксични мерки могат да бъдат „по-доброто лечение”. Диагнозата трябва да се приема за алармиращ сигнал, показващ, че най-вероятно някои ментални/емоционални и/или физически фактори трябва да бъдат коригирани.

Съмнителните участъци вероятно е по-добре да се третират чрез въздействие върху раковите стволови клетки и промени в раковата микросреда (което води до промени в генната проява). Може да се има предвид и елиминиране на раковите клетки от млечните канали с натурални, нетоксични методи.

Индивидите с трета степен на злокачественост, или DCIS с микроинвазия (DCIS-MI), които не са съгласни с неоперативно лечение на съмнителните участъци, могат да се подложат на туморектомия в комбинация с по-интензивен протокол на нетоксични препарати и усилия за поддържане на здравето.

Какво жените не знаят за вредата от конвенционалното лечение на DCIS

Онколозите са задължени да препоръчват конвенционалните процедури, независимо дали има или не показания за прилагането им? Стандартното медицинско лечение се основава на решенията на консенсус, а не на преки доказателства (показания). Решенията на консенсуса обхващат единствено леченията и протоколите, одобрени от Американската медицинска асоциация (АМА) и конвенционалните лекари неминуемо ги следват. Това не означава непременно, че лекарствата или методиките действат, или че са по-добра опция от алтернативните решения.

Докато ползите от конвенционалните лекарства и процедури се налагат широко сред обществото, много често техните ограничения и тъмни страни се премълчават. Освен това, нито едно от конвенционалните лечения не е насочено към причините, лежащи в основата на DCIS. Токсините от околната среда, стресът, хранителният дефицит и други фактори са абсолютно критични точки за въздействие!

Нека разгледаме какво препоръчва конвенционалната медицина като стандартно лечение на DCIS.

Скринингови мамографии:

Изследванията са свързани с множество рискове.

  • Водят до свръх-диагностика (и свръх-лечение) при над 54% от установените случаи на „карцином”. Свръх-диагностиката на тумори, които никога не биха причинили симптоматика или смърт и излагат жените на ненужни увреждания или вредно лечение.
  • Пропускат 20-25% от инвазивните карциноми (фалшива негативност).
  • Пропускат до 75% от карциномите при млечни жлези с голяма плътност.
  • Използват йонизираща радиация и са канцерогенни, като повишават с 1% на година раковия риск при жени в пременопауза.
  • Водят до „фалшиво-позитивни” резултати при 50% от жените годишно, което ги подлага на ненужни биопсии.

Биопсии:

Докато биопсиите осигуряват на пациентките и лекарите необходимата информация за степента на разпространение на DCIS, те крият и потенциални опасности, които трябва да се имат предвид:

  • Могат евентуално да „посеят” или разпространят туморните клетки. Всеки път, когато се премахват туморни клетки се повишава риска от освобождаване на натрупаните преди това клетки в организма (вж. информацията на стволовите ракови клетки горе).
  • Оставят титаниев чип в тъканта на гърдата (който остава завинаги). Чипът може да предизвика постоянно дразнене, обриви и болки, да не говорим, че много хора не желаят да оставят в тялото си метални компоненти.

Хирургично лечение:

Докато много хора се чувстват добре от мисълта, че дукталният карцином in situ е отстранен, нека напомним, че има неща които трябва да знаем, а няма да чуем от медицинския екип. Евентуалните рискове, свързани с хирургичната интервенция са:

  • Води до обезобразяване, белези, болки, възможност за инфекции и тревоги.
  • Допринася за разпространението на тумора. Хирургията, както и биопсията, причиняват миграция на малигнени клетки.
  • Статистиките показват, че преживяемостта при DCIS с ниска степен е еднаква със или без хирургична интервенция.
  • Туморектомиите често не успяват да осигурят чисти оперативни граници, което води до повторни ексцизии в 48-59% от случаите.
  • Според статистиката, мастектомията не осигурява предимство пред туморектомията по отношение на преживяемостта.
  • Мастектомиите нарушават инервацията и водят до загуба на чувствителност, което е важен момент за жените, когато става дума за сексуално удоволствие.
  • Повишава риска от усложнения и/или смърт (както всяка хирургрична намеса).
  • Проучванията показват, че обезболяващата терапия, като морфин и други по време на операцията може да ускори туморния растеж.
  • Въпреки че хирургичната интервенция може да отстрани тумора, тя не премахва причините, водещи до това състояние по принцип.

Лъчетерапия:

Резултатите от проучванията за ефективност на лъчетерапията при DCIS са противоречиви. Много проучвания показват, че йонизиращата радиация причинява повече вреда, отколкото полза. Проучванията в подкрепа на лъчелечението пък представят статистики само за период от 1 до 15 години. Въпреки това, негативните ефекти от облъчването обикновено се проявяват 10 и повече години след терапията, поради което дългосрочните проучвания не съобщават за неговата ефективност. Тези проблеми включват:

  • Лъчетерапията може да се използва еднократно. При появата на рецидив се налага мастектомия.
  • Предизвиква образуване на свободни радикали и прекъсва химически връзки, което води до увреждания и смърт на здравите клетки/ДНК. Краткосрочните увреждания се изразяват в лъчеви изгаряния и обща отпадналост. В дългосрочен план се увеличава рискът от появата на рак.
  • Повишава риска от смърт; йонизиращата радиация е общоизвестен канцероген, уврежда сърцето, белите дробове и други органи и може да доведе до рецидив на други тумори, мозъчен инсулт и сърдечни заболявания.
  • Не коригира причините за развитието на DCIS.

Антиестрогенна терапия (тамоксифен):

Докато медицинската общност провъзгласява лекарства като тамоксифен като част от „Светия граал” в лечението на DCIS и изобщо при рака на млечната жлеза, те не подобряват общата преживяемост, а носят своите сериозни странични ефекти.

  • Тамоксифен е класифициран като група 1 „човешки канцероген” от Международната агенция за изследвания на рака (част от Световната здравна организация).
  • Може да предизвика: тромбози на вените, белите дробове или матката; рак на ендометриума, дебелото черво и стомаха; катаракта, мозъчен инсулт и чернодробна стеатоза.
  • Повишава честотата на топлите вълни, нередовната менструация и маточното кървене; вагиналните течения, сухотота и дразненето във влагалището и понижава сексуалното желание.
  • Причинява нарушения и потискане на когнитивните функции.
  • Повишава риска от поява на по-агресивен ER-негативен тумор в другата млечна жлеза.
  • Не осигурява предимства по отношение на преживяемостта.
  • Не повлиява причините за хормоналния дисбаланс, поддържащи туморния растеж.

Всички тези стандартни лечебни методи в момента се преразглеждат и дори преценяват като свръх-лечение от редица конвенционални лекари, които ги препоръчват и предписват!

По-безопасни, по-разумни и по-здравословни начини за третиране на DCIS

По-долу са изложени пет основни начина за избягване на свръх-лечението, за спасяване на млечните ви жлези и за дълъг, здравословен живот без ракови заболявания.

1. Разберете ролята на епигенетиката и вземете превантивни мерки, които да повлияят проявята на гените:

  • Яжте здравословни храни, както беше споменато по-горе и избягвайте канцерогенните продукти и токсините на околната среда (вж. долу за подробности).
  • Коригирайте факторите, водещи до емоционален стрес и сведете до минимум дневното излагане на тези фактори.
  • Спете достатъчно, за възстановяване, детоксикация и подмладяване на организма.

2. Редовно прилагайте холистични и превантивни за рака стратегии:

  • Консумирайте големи количества местни, пресни, органични сурови храни. Приемайте здравословни мазнини. Избягвайте комерсиалните меса, месни и млечни продукти (търсете органични такива). Пийте чиста изворна или филтрирана вода. Ограничете или премахнете консумацията на жито, тъй като най-често е генно-модифицирано и третирано с токсични химикали, като Round up.
  • Консултирайте се с натуропати и холистични специалисти: установете и коригирайте хранителните си дефицити, хормоналните дисбаланси, здравето на венците и зъбите си, коригирайте интоксикацията с тежки метали и възпалението – всички тези фактори, които изследванията показват, че са свързани с повишения раков риск.
  • Консумирайте храни, богати на трите ключови минерала: магнизий, селен и йод и помислете за прием на добавки. Недостигът, на който и да е от тях, повишава значително риска от поява на рак на млечната жлеза.
  • Намалете или премахнете излагането на токсини от околната среда и ксеноестрогени от химическите или козметичните продукти, като ВРА (бифенол А се намира в пластмасите и касовите ленти в магазините).
  • Намалете нивата на стреса: има значитен брой доказателства, че дълготрайният стрес може да причини постоянни увреждания на гените. Направете ежедневен навик практикуването на йога, дишане, леки упражнения, релаксация и ментални техники.
  • Прилагайте лимфен масаж на гърдите за повишаване отделянето на токсините.
  • Отнасяйте се с внимание към опасностите от клетъчните телефони и други източници на електромагнитни излъчвания – EMF (електромагнитни полета). Не носете клетъчния си телефон в сутиена, джобовета на блузата и по възможност никъде в близост до тялото. Използвайте слушалки или високоговорител при използване на телефона. Наблюдателните проучвания показват, че EMF от мобилните телефони, лаптопите и други електронни устройства води до развитие на тумори. Световната здравна организация (СЗО) класифицира източниците на EMF като клас В карциногени.
  • Използвайте съдействието на терапевт или квалифициран лечител за разрешаване на минали емоционални травми, допринасящи за физиологичните увреждания на ДНК. Освобождаването на задържаните емоции и премахването на връзките с хора, довели да негативни емоции в миналото играят основна роля в оздравяването. Има редица начини за постигане на това:
    • Техники за емоционално свобождаване (EFT) чрез „тапинг” – форма на психологична акупресура за разрешаване на емоционални проблеми, прочистваща миналите травми, които допринасят за заболявания.
    • Психотерапия – подход за подобряване на здравето, използващ връзката между мисълта, тялото и духа.
    • Енергийни упражнения – като източни гимнастики, медитация и близки или дистанционни енергийни лечения.
    • Емоционален код – енергийна техника, улесняваща освобождаването на задържаните негативни емоции.

3. Възстановете хормоналния си баланс

Нарушението на хормоналния баланс повишава значително рисковете от развитие на рак. Поради това позитивните резултати от хормонално рецепторния статус обикновено ускоряват предписването на хормонално лечение. Има и по-малко токсични начини за контрол на хормоналното равновесие:

  • Натурални съединения, като сулфорафана в кълновете от броколи, помагат за отстраняване на естрогените, а добавките с DIM (дииндолилметан) помагат на естрогенния метаболизъм.
  • Към естествените ароматазни инхибитори спадат готвените печурки (готвенето премахва натурално съдържащите се токсини), тиквеното и лененото семе.
  • Интравенозно прилаганият витамин С повишава прогестероновите нива (прогестеронът е естественият опонент на естрогените и поддържа баланса).
  • Адреналната поддръжка посредством диета, физически упражнения и контролът на стреса също поддържат хормоналния баланс.

4. Използвайте „индивидуални” средства да оценка на риска

Наличните средства могат да помогнат на пациентката да направи по-добрия терапевтичен избор. Но трябва да се отбележи, че докато статистките помагат на клинициста да направи своите препоръки, същите не се отнасят непременно до конкретния индивид. Всеки индивид и всеки тумор са различни. Но въпреки всичко, следното може да е от полза:

  • Метод за оценка на риска от рак на млечната жлеза на националния раков институт на САЩ (Breast Cancer Risk Assessment Tool) – означава изчисляване на риска на базата на статистиката.
  • Прогнозния индекс на Van Nuys – точков индекс за определяне нивото на препоръчително лечение.
  • Онкотип DX за DCIS – диагностичен тест за събиране на информация за конкретния тумор при пациента.
  • Her2/neu (рецептор за човешкия епидермален растежен фактор 2) – около 30% от DCIS имат свръх експресия на Her2/neu и свързания с нея повишен риск от рецидив.

5. Запознайте се с всички терапевтични опции

Мнението , че „DCIS е рак” е противоречиво и агресивното конвенционално лечение не винаги е най-добрата възможност за всеки индивид. В зависимост от степента на DCIS, всеки пациент има широк спектър от възможности за избор от активно наблюдение, до натурални и нетоксични терапии, които подкрепят организма в борбата срещу развитието на тумора и до по-малко агресивни хирургични интервенции:

  • Активно наблюдение, или както го наричат „чакай и наблюдавай”. Може да се основава на по-чести контролни прегледи. Мамографиите са увреждащи, контрастът на ядрено-магнитния резонанс (ЯМР) може да увреди бъбреците, термографиите и сонографиите са неефективни при откриване на DCIS (обаче ултразвуковото изследване може да се използва за определяне разпространението на DCIS). Някои хора предпочитат този метод, тъй като позволява да се отложи терапията, освен ако туморът стане по-агресивен.
  • Друг вариант са нетоксичните терапии, като интравенозен витамин С, етеричното масло от тамян, глутатионът, Традиционната хербална китайска медицина, салвестролът, имелът, летрилът (витамин В17) и др. Консултирайте се с квалифициран специалист, за да откриете подходящата за вас терапия.
  • Онкопластичната гръдна хирургия предлага туморектомия и реконструкция, като алтернатива на мастектомията.

Сега, вече, знаете истинските факти около DCIS. Независимо дали вие или някой от обичаните ви хора ще се сблъска с тази диагноза, ще имате достатъчно информация, за да изберете между алтернативните и комплементарните терапии, или конвенционалнито лечение. Про-активните мерки могат да се вземат не само за превенция на DCIS, но за предпазване и на самата млечна жлеза.

В зависимост от степента на малигненост на DCIS, терапевтичните възможности варират от активно наблюдение до натурални, нетоксични методи за подкрепа на организма срещу развитието на рака и по-ниско инвазивната хирургия.

Източник: The Truth about Cancer ( By Elyn Jacobs)

Сподели

0 Коментара

Няма коментари.

Няма коментари. Ако желаете напишете вие първи коментар.

Напиши коментар

Напиши коментар

Био масло от коноп с 10% канабидиол - CBD 10 %

Потърсете ни в социалните мрежи

Задай въпрос към лекар

Информационен бюлетин

Какво е информационен бюлетин?