BezRak.com

как да живеем с рак?

Как да говориш с децата си за рака?

Как да говориш с децата си за рака?
07 ноември 2014

Вероятно си притеснен и се колебаеш какво да им кажеш и как ще го приемат. Трудно е да кажеш на другите какво става с теб и още повече на децата ти. Нормално е да искаш да ги предпазиш от страданието и от болката, но това не трябва да те кара да мислиш, че “е много малък, няма да разбере какво му казвам, така че по-добре да не му казвам нищо”. Знаеш, че не можеш да скриеш всичко от тях и че те искат и се нуждаят да разберат какво става с теб.

В днешно време има общо съгласие между професионалистите, че децата трябва да бъдат информирани. Когато говориш с тях, трябва да им поднесеш една опростена, но вярна информация; информация, която те да могат да разберат. Най-добре е да им кажеш нещата постепенно, в зависимост от тяхната възраст и умение да разбират. Постарай се да им дадеш възможност да питат и да получават отговори на своите въпроси.

Ако смяташ, че е подходящо, можеш да поискаш от психолозите да те ориентират каква информация можеш да дадеш на децата си, как да го направиш и т.н.

За да ти помогнем в такава ситуация, ти предлагаме няколко препоръки:

  • Кога да им кажа?

    Макар, че ти най-добре познаваш своето дете, трябва да знаеш, че от първия момент детето съзнава, че “става неща странно”, въпреки че не знае какво. Добре е по-бързо да го осведомиш. Колкото повече време минава, толкова по-голяма възможност остава за детето да си въобрази неща, които могат и да са по-лоши от действителността, колкото и тежка да е тя. Вероятно няма да е достатъчно да осведомиш детето си в началото. Постарай се да му покажеш, че може да поговорите пак, ако то има нужда да говори или да пита нещо.

  • Кой да им го каже?

    Най-подходящо е да си самият ти, но ако не се чувстваш способен или си много тревожен, твоят партньор може да ти помогне. За децата ти е важно в този момент да сте двамата заедно.

  • Как да им го кажа?

    Преди да разговаряш с детето си, трябва да се подготвиш и да помислиш какво ще му кажеш и как ще отговориш на неговите въпроси. Това не значи, че трябва да имаш отговори за всичко. Ако не знаеш как да отговориш на даден въпрос, няма нищо лошо да кажеш, че в този момент не знаеш отговора, но че ще се осведомиш.

    • Не лъжи детето си, нито се преструвай, че не става нищо. Така можеш да изгубиш неговото доверие в теб.
    • Поддържай физически и визуален контакт с детето си докато говориш с него. Седни до него, вземи ръката му, приближи се…
    • Говори с него на прост и ясен език, като имаш предвид неговата възраст и зрялостта му.
    • Позволи му всякакъв израз на привързаност: мъка, гняв или страх, и му кажи, че това са нормални чувства. Предложи му своята подкрепа и помощ във всеки един момент.
    • Опитай се да узнаеш и да разсееш възможни чувства за вина, ако съществуват, и да изясниш недоразуменията. Например, едно дете може да си помисли, че твоята болест е наказание, защото се е държало лошо, че трябва да отидеш в болница, защото е непослушно…

  • Какво мога да им кажа?

    Това, което ще му кажеш, зависи в голяма степен от това, което детето ти може да разбере. По-големите деца (приблизително от осем години нагоре) ще имат нужда от повече информация, отколкото малките. Обаче всички – и малки и големи, ще се нуждаят от една минимална информация, която е: името на болестта (рак), в коя част от тялото е, на какво лечение ще те подложат и как ще се отрази заболяването на семейството.


Под двегодишна възраст, твоето дете не разбира какво е рак. Дай му прости и конкретни обяснения, например “мама е болничка”. Трябва да знаеш, че то ще се разтревожи най-много от раздялата с теб. Затова, постарай се да бъдеш до него и когато бъде възможно, подари му някакъв предмет или играчка, която да му създава чувство на сигурност, докато теб те няма.

Неговите игри ще ти дадат много повече информация от неговите думи. Наблюдавай игрите му и ще видиш как болестта се вписва съвсем нормално в живота му.


Между две и шест години, децата разбират какво значи да си болен, макар че вярват, че това се предизвиква от външни фактори (вирус) или от конкретно действие (например “държах се лошо”).

  • Детето има способност да интерпретира невербалните послания от своята среда, които му подсказват, че “става нещо лошо”.
  • Обясни му простичко твоето заболяване. Можеш да използваш думите “добри клетки” и “лоши клетки”, за да обясниш рака. “Лошите клетки” са престанали да си вършат работата и след известно време се превръщат в тумор, който е необходимо да се премахне.
  • Обясни му, че лечението и влизането в болница в някои случаи ще са необходими, за да се бориш срещу рака и че в никакъв случай не са последица от неговото поведение или неговите мисли.
  • Питай детето си какво мисли или чувства.


Между седем и дванадесет години, детето има повече познания за човешкото тяло, макар че продължава да мисли, че болестта е причинена от микроби и други външни сили, знае също, че съществуват и вътрешни причини.

  • Обяснението за болестта и лечението трябва да бъде по-подробно, но е добре да се свързва със ситуации, които са му познати. Например, можеш да му разкажеш, че ракът е като футболен отбор, съставен от играчи (клетки), които не действат адекватно, защото нямат треньор, който да ги ръководи. Химиотерапията ще бъде треньорът, който ще започне да дава нареждания и да постави всяка клетка на мястото ѝ, за да играят правилно.
  • Насърчавай го да изразява своите мисли, своите страхове и притеснения.


От дванадесет години нататък, детето може да разбере колко е сложно заболяването ти и неговото лечение. Детето ти ще вижда болестта най-вече в симптомите, които наблюдава, и в ограниченията, които може да почувства в ежедневния живот.

  • Детето ти ще мине през нормалните периоди на амбивалентност, свързани с неговата възраст. Ще иска да се отнасяш с него като с възрастен, въпреки че в някои случаи може да се нуждае от подкрепа, обич и сигурност, сякаш е дете. Опитай се да се сближиш с него и да разбереш какви са неговите потребности от обич и внимание.
  • Бъди близо до него и на разположение, за да разговаряте, когато поиска, но не му досаждай, ако не иска това.
  • Подкрепяй го, за да се чувства сигурно когато изразява чувствата си и ти също прави така. Споделяй чувствата си с него. Това ще улесни общуването в семейството, както и да бъде откровено с теб в даден момент.
  • Позволи му, ако пожелае, да дойде с теб при лекаря или на някой преглед.
  • Предложи му брошурите, които самият ти четеш, ако иска да получи повече информация за заболяването ти.

Виж продължение: Разговор с децата преди постъпването в болница

Сподели

0 Коментара

Няма коментари.

Няма коментари. Ако желаете напишете вие първи коментар.

Напиши коментар

Напиши коментар

В тази статия четете:

Био масло от коноп с 10% канабидиол - CBD 10 %

Потърсете ни в социалните мрежи

Информационен бюлетин

Какво е информационен бюлетин?