Рак

Клетъчна регенерация – въпрос на живот и смърт

Клетъчна регенерация – въпрос на живот и смърт

Може би сте чували, че човешкият организъм се регенерира напълно на всеки 7-10 години – замествайки старите, износени клетки с нови, напълно функционални млади клетки. Както всички популярни митове и този е верен само отчасти. Много от системите на организма (но не всички) наистина имат свойството да се регенерират циклично с течение на времето. Това означава, че се „сдобиваме с ново тяло” на всяко десетилетие, което е нещо много вълнуващо!

Този важен процес се нарича клетъчна регенерация. Той се извършва така, че организмът да остане жив и да продължава напред. Регенерацията ни помага да растем и да се развиваме в ранната си възраст и да се предпазваме от преждевременно остаряване и от смърт, когато остареем.

Клетъчната регенерация във времето: колко дълго отнема регенерацията на отделните части на тялото.

Клетъчната регенерация се доказва от факта, че нашето тяло се сдобива през целия си живот с:

  • Ново сърце на всеки 20 години;
  • Нови кости на всяко десетилетие;
  • Нова коса на 3-4 години;
  • Нови нокти на всеки 6-10 месеца;
  • Нови червени кръвни клетки на 4 месеца;
  • Нов черен дроб на 5 месеца;
  • Нов външен слой на кожата всеки месец;
  • Нови бели дробове на всеки 3 седмици;
  • Нови вкусови луковици на две седмици;
  • Нова стомашна лигавица на всеки 2-3 дни.

В един идеален свят, тези изумителни регенерационни цикли би трябвало да ни запазват във върховно младежко състояние завинаги. Но за съжаление, не живеем в идеален свят: в един момент телата ни остаряват, разпадат се и умират – това го знаем със сигурност. Темата е болезнена, но това е отрезвяващата реалност, срещу която трябва да се изправим. Това е нещото, което независимо от усилията си да забавим колкото може повече чрез диети и начин на живот, рано или късно ще срещнем.

Тук се появява стимул: има начини да да помогнем на клетъчните си системи и регенеративните им цикли, за да функционират по най-добрия начин. Клетъчната регенерация е процес, който е програмиран в нашата ДНК. Дефектите и абнормалностите в клетките, определящи ги да загинат или да останат живи, трябва да се коригират с прецизна намеса.

Апоптоза: кога клетъчната смърт е желан процес. Ето едно от нещата, които повечето хора не знаят: програмираната клетъчна смърт, или апоптозата е напълно нормален и необходим процес за човешкия живот. Нашият организъм съдържа милиарди клетки и, когато се нараним, изложим на токсини или стрес и др., част от тях се увреждат. Вместо да предадат това увреждане в поколенията делейки се, тези клетки се възстановяват или „извършват самоубийство”. Това случва с цел останалата част от тялото (т.е. останалите клетки) да продължат да живеят. Апоптозата се наблюдава и при клетки, от които организмът има временна нужда и ги премахва, щом функцията им е приключила.

„Клетките умират или защото са безполезни, или защото на организма отнема по-малко енергия да ги отстрани, отколкото да ги поддържа живи”, казва Роберт Хориц, специалист по апоптозата в Масачузетския технологичен институт, САЩ. „Той се избавя от клетките, които са потенциално опасни или от които няма нужда”. Трябва да възприемаме апоптозата като метод на организма да „плеви” собствената си градина. Когато в разултат на приема на хранителни вещества се създадат нови клетки, те започват да се делят и дават началото на ново потомство. Това слага началото на процесите на органна регенерация и възстановяване на енергията – и „разцъфването” на организма в цялото му величие. Могат да се появят и незрели и излишно разрастващи се клетки, а тези „плевели” трябва да се изкоренят, за да не поемат по път на развитие, водещ до проблеми.

Може би по-добра аналогия е оформянето на глината, което Хориц описва така: „Изграждането на комплексен организъм като човешкия е като създаването на сложна скулптура. Клетъчното деление създава глината, докато апоптозата я оформя в желаната форма. Представете си човешките ръце, които започват развитието си от структури, подобни на перки. Пръстите се развиват в тези перки, след което тъканите между пръстите загиват, за да се оформи истинската ръка”.

Апоптозата е същият процес, който раковите клетки трябва да претърпят, за да не прераснат в голям тумор. В случай, че не се саморазрушат по някаква причина, те приемат свойствата на здравите клетки. Започват да се делят и разпространяват и създават живото-застрашаващо състояние, известно като рак. Това е същността на рака: конгломерат от клетки-„зомбита”, растящи толкова здрави, че създават собствен организъм в гостоприемника си. Някои от нас знаят колко разрушителен може да бъде този процес, изгубвайки свои близки в резултат на малигнена прогресия.

Стареенето: основната спънка на здравословната клетъчна регенерация

От друга страна, има друг вид малигнени клетки, които не е необходимо да се развиват агресивно и да се делят като раковите. Те не се самоунищожават, а продължават да живеят съвместно със здравите, които изпълняват своите функции. Наричат се остарели клетки и се получават в резултат на излагане на стрес или други увреждания, както екзогенни (външни), така и ендогенни (вътрешни).

Остарелите клетки всъщност са „зомбирани” клетки, които не служат за никаква полезна цел и са програмирани да загинат. Но това по някаква причина не се случва. В резултат на това те стават токсични, натрупват се в организма и причиняват редица проблеми. Освен че действат като катализатори на растежа и разпространението на раковите клетки, остарелите клетки действат и по следните начини:

  • Потискат метаболизма на хранителните вещества;
  • Предизвикват наддаване на тегло;
  • Потискат имунната система;
  • Нарушават кръвнозахарния баланс;
  • Нарушават паметта (допринасят за деменцията);
  • Ускоряват процеса на стареене.

Въпреки, че не се делят като раковите, остарелите клетки могат да бъдат дори и по-лоши. Те поддържат възпалението в организма, което от своя страна може да създаде допълнителни ракови клетки. Това е един порочен кръг, при който едното води до другото и обратно. С други думи, увредените клетки карат остарелите да не стават злокачествени, но процеса завършва със стимулиране на развитието на злокачествени клетки.

Четири съединения, насочени към остарелите клетки и забавящи стареенето

Процесът на стареене е неизбежен, но има начини той да бъде забавен и да остаряваме бавно, радвайки се на добър живот. Както гласи популярният израз, „превенцията е най-доброто лекарство”. В този случай, спирането на стареенето на клетките стои на първо място. Друга възможност са таргетните терапии, които помагат за прочистване на остарелите клетки от огранизма. По този начин те не могат да причинят заболявания, свързани с възрастта.

Четири хранителни вещества, които изследванията показват, че елиминират остарелите клетки:

  1. Витамин Е
    В категорията превенция, изследванията показват, че хранителните вещества от класа на витамин Е, или токоферолите са силно сенолитични. Това означава, че не позволяват на клетките да остаряват. Не само че токоферолите улесняват нормалното клетъчно деление, но и стимулират остаряването на единствените клетки, нуждаещи се от него – раковите!
  2. Кверцетин
    Подобни ефекти са установени и при кверцетина, флавонол (антиоксидант), съдържащ се в редица плодове и зеленчуци (включително ябълките). Той изпълнява същите допълващи функции в клетките. Токотриенолите и кверцетинът действат и срещу вече съществуващите остарели клетки, помагайки за изчистването им от тялото, предизвиквайки разрушаване и отстраняване на раковите клетки.
  3. Карнозин
    Прехващачът на свободни радикали карнозин (бета-аланин), аминокиселинно вещество, съдържащо се в аспержите, някои гъби и кресона, също е подходящ за въздействие върху остарелите клетки. Проучване, публикувано в списание Biochemistry през 2000 година установи, че карнозинът всъщност помага за подмладяване на остарелите клетки и удължава живота на здравите. Наред с това, карнозинът помага за поддържане на клетъчната хомеостаза, забавяйки развитието на възрастовите заболявания.
  4. Полифеноли
    Полифенолите, друг вид микро хранителни вещества, съдържащи се в редица растителни храни, са други антиоксиданти, играещи роля в намаляване на процесите на стареене. Полифенолите активират производството на протеина, наречен Nrf2, който някои описват като „защитникът на дълголетието”. Биохимичният път на Nrf2 е пряко свързан с детоксикацията и елиминирането на реактивните кислородни видове и електрофилните фактори, промотиращи остаряване (което включва и остарелите клетки).

Други изявени примери за храни, активиращи Nrf2 и хранителни съединения са:

  • Епигалокатехин галат (EGCG) – катехинов антиоксидант, съдържащ се в зеления чай;
  • Ресвератрол – полифенолов антиоксидант, съдържащ са в люспите и семената на червеното грозде;
  • Розмаринова и карноева киселина – две антиоксидантни съединения от розмарина;
  • Куркумин – основното активно вещество на куркумата;
  • Изотиоцианати (като сулфорафан) – клас сяра-съдържащи съединения, съдържащи се в кръстоцветните зеленчуци, като броколи, брюкселско зеле, карфиол и обикновеното зеле;
  • Диалил сулфид и тиосулфонат алицин – две серни съединения, съдържащи се в чесъна.

„Всички тези съединения принципно се приемат за антиоксиданти”, заключава проучване от 2000 година, публикувано в списание Молекули (Molecules). “Могат да бъдат класифицирани така или защото действат пряко, прихващайки свободните радикали, или защото индиректно повишават ендогенните клетъчни антиоксидантни мехенизми – например чрез активиране на биохимичния път на транскрипционния фактор на Nrf2. Предполагат се и алтернативни механизми на действие при невропротективните ефекти на тези съединения, като модулация на сигналните трансдукционни каскади или ефекти върху генната експресия”.

Източник: The truth about cancer, Ty Bollinger

Сподели

0 Коментара

Няма коментари.

Няма коментари. Ако желаете напишете вие първи коментар.

Напиши коментар

Напиши коментар

Био масло от коноп с 10% канабидиол - CBD 10 %

Потърсете ни в социалните мрежи

Свържете се с лекар

Информационен бюлетин

Какво е информационен бюлетин?