BezRak.com

Прочети още статии на тема:

лекарствени гъби при рак

Здравословни предимства на лекарствените гъби за имунитета

Здравословни предимства на лекарствените гъби за имунитета
05 декември 2017

Здравословни предимства на лекарствените гъби за имунитета и за невро-ендо-метаболитния стресов отговор

Здравните ползи от гъбите са известни на източните народи от хилядолетия, особено имуностимулиращия им ефект. Самите гъби са споро-носещите части на фунгите, които са самостоятелно царство живи организми, притежаващи сходни структурни характеристики с растенията и метаболитни прилики с животните. Те създават енергия и въглерод чрез разграждане на органичната материя и секретират собствени ензими.

Гъбите съдържат полизахариди, като бета-глюкани и тритерпени, които са предшественици на стероидите; и ергостерол, изпълняващ подобни на холестерола функции при животните. Въпреки че съществуват стотици хиляди видове гъби, много малко са изучени обстойно по отношение на здравословните им качества, като резултатите са наистина обещаващи. Някои видове гъби могат да убиват вируси и бактерии, засягащи човешкото здраве и могат да помагат на организма в борбата с рака. Могат да са полезни при здравословното сваляне на тегло, да регулират метаболитните нарушения и да поддържат правилните ендокринни функции. Но най-впечатляващото им качество си остава способността да модулират и подобряват функциите на имунната система.

Имунната система

Имунната система е нашата естествена защита срещу всички форми на външна инвазия, като патогени и токсини, както и срещу вътрешни увреждания, като оксидативен стрес и клетъчни разпадни продукти. Важността ѝ не може да бъде подценявана и нейното поддържане е едно от най-важните неща, които можем да направим за здравето си, независимо дали страдаме от имунно заболяване, или не.

За да разберем как действа имунната система, трябва да разгледаме основните ѝ полета на действие. Първото е клетъчният имунитет, или клетъчно-медиираният имунитет, при който се локализират и унищожават патогените вътре в клетките, каквито, например, са вирусите. Този вид имунитет използва лимфоцити, естествени клетки убийци (NK) и Т-цитотоксичните клетки. При него не участват антитела.

Второто поле е хуморалният имунитет, който се реализира в телесните течности (хуморалните течности). Този вид имунитет разрушава патогените, намиращи се в извънклетъчното пространство, като паразити и бактерии. При него участват цитокини, В-клетки, антитела и антимикробни пептиди.

Имунитетът се разделя и на вроден и придобит имунитет. Вроденият, или естествен имунитет е това, което ни предпазва от външни заплахи чрез производство на фагоцитни клетки (каквито са макрофагите), атакуващи инфекциозните причинители; цитокини, стимулиращи имунните клетки да се придвижват до местата на увреждане или инфекция; и естествени клетки убийци, които унищожават злокачествените или инфектирани клетки и тъкани.

Специфичният имунитет от друга страна, е по-специализиран и насочен към специфични проблеми. Той използва антителата, създавани от В-клетките, както и цитокини, синтезирани от Т-хелперните клетки. Първите поддържат вродения, а последните – клетъчния имунитет. Специфичният имунитет използва също и естествени клетки убийци.

Възпалението е част от реакцията на имунната система към опасностите. Това е процесът на нахлуване на имунните клетки в участъците на инвазия или увреждане, което е свързано и с увеличаване на кръвотока. Последният е това, което причинява затоплянето и зачервяването – характерните белези на възпалението. Имунните клетки произвеждат течности, които пропиват околните тъкани и причиняват оток – друг характерен белег на възпалението.

Факт е, че възпалението е здравословен и витален процес, който ни предпазва от по-нататъшни увреждания, така че принципно не е вредно. Колкото и да се опитвате, не можете да избегнете възпалението. Проблемът е колко често, колко сериозно и колко продължаващо е то.

Проблемите възникват, когато възпалението стане хронично или е предизвикано от отслабване на имунната система. И двата фактора се проявяват в състояние на постоянен стрес. Въпреки че нашият организъм е създаден да се бори с него, съвременният начин на живот създава състояния на хроничен стрес за повечето от нас. Това поставя надбъбречните жлези под огромно напрежение да произвеждат основния противостресов хормон на човека – кортизол – наред с други стресови хормони, като адреналин и норадреналин.

Стрес и възпаление

Когато адреналните жлези са претоварени, производството им на хормони става нерегулирано, което води до синдрома на адренално изтощение. Неговите симптоми са отпадналост, повишаване на теглото, липса на енергия при ставане сутрин, трудно сваляне на килограми, трудно заспиване вечер или постоянно безсъние, хранителни и лекарствени алергии, понижено либидо, проблеми с фертилитета, тревожност или депресия, понижен имунитет и др.

Кортизола е чудотворен хормон; неговите витални функции, като регулиране на кръвното налягане и кръвно-захарните стойности, поддържане на сърдечно-съдовите функции, потискането на имунната система и неутрализиране на възпалението. Относно последните две функции – може да се разгледат регулаторните механизми на кортизола върху имунната система и възпалителните реакции, които са част от невро-ендо-метаболитния (НЕМ) стресов отговор (общия отговор на организма към стреса).

НЕМ се състои от шест кръга от органи и системи, работещи съвместно за преодоляване на стреса. Към тях спадат хормоналната, метаболитната, кардиоваскуларната, невро-ефекторната, възпалителната и детоксикационната реакции.

Имунните стволови клетки, микробиома и червата са част от възпалителния отговор на НЕМ и тяхната функция е да елиминират заплахите, да прочистват увредените клетки и тъкани и да стартират възстановителните процеси. Кортизола играе ключова роля при тези реакции. Когато възпалителният процес изпълни функциите си, кортизолът го потиска, така че организмът да може да отпочине и да се възстанови. Това дава възможност на детоксикационните реакции да започнат да прочистват отпадните продукти, оставащи след работата на имунната система.

При синдрома на адреналното изтощение, обаче, кортизоловите нива се повишават, за да посрещнат нарастващите нужди и евентуално спадат при адреналното изтощение. Това оставя възпалението да се развива неконтролируемо в тялото. Като добавим към всичко това и факта, че стресът, водещ до адренално изтощение също е отчасти отговорен за утежняване на възпалението – ще получим рецепта за реална катастрофа. Първо, стресът нарушава отделянето на цитокини, отговарящи за проинфламаторните действия, а това, пък, потиска хуморалният и клетъчният имунитет. В резултат се получава забавяне в заздравяването на раните, понижена ефективност на потискането на раковото развитие и отслабена защита срещу инфекциите.

Стресът предизвиква също и състояние на дисбиоза в храносмилателната система, изваждайки микробиома от равновесие. Това води до „течове” в чревните стени, което позволява на различни нежелани субстанции да навлизат в кръвообращението. И естествено, когато имунната система разпознае неканените гости, тя започва атаката. Цикълът продължава, докато пропускащите участъци се изолират, което обикновено изисква промени в диетата, хранителни добавки и контрол на стреса.

Всички тези фактори могат да допринесат за отслабване на имунната система и повишаване на риска от хронично възпаление. По този начин няма да е възможно организма да се бори с инфекциите или да стимулира възстановяването си. Освен това, постоянно високите нива на проинфламаторните цитокини увеличават и риска от автоимунни реакции.

Поставянето на стреса под контрол, лечението на адреналните жлези и цялостната НЕМ стресова реакция, както и балансирането на имунната система е жизненоважно, ако искаме да избегнем пагубните рискове. Един от начините за постигане на целта е приемът на добавки, поддържащи имунната система.

Интересно е да се отбележи, че имунните клетки, като естествените клетки убийци, макрофагите, неутрофилите и дендритните клетки всъщност притежават специфични рецептори за гъбените полизахариди. Поради това и гъбите проявяват такива изумителни свойства върху имунната система.

Здравни ползи на гъбите

Ерготионеин. Едно от най-важните здравословни качества на гъбите се дължи на високата концентрация на антиоксиданти, като ерготионеин. Ерготионеинът съдържа сяра и има способността на премахва оксидативните увреждания на ДНК. Това е един вид клетъчен протектор (вещество, защитаващо клетките), който се съдържа в особено високи концентрации в областите на тялото с най-висок оксидативен стрес, като черния дроб и лещите на очите. Той може да проникне дори и в митохондриите (малки органели в клетката, произвеждащи енергията, необходима за жизнените процеси). Това е едно от най-полезните свойства на гъбите за повишаване на енергията и забавяне на процесите на стареене.

Бета-глюкан. Друго важно здравословно свойство на гъбите се дължи на високото съдържение на бета-глюкани. Това са полизахариди, естествено съдържащи се в клетъчните стени на някои видове бактерии и гъбички. 1,3-бета-глюканите са уникални единствено за гъбите и плесените. Най-общо, гъбите стимулират основно цитотоксичните реакции чрез повишаване на продукцията на Th1 цитокини; докато в същото време потискат хуморалният (антитяло-зависимия) имунитет. Бета-глюканите повишават имунитета чрез подобряване функциите на NK клетките и макрофагите, които както споменахме, атакуват раковите клетки и патогените.

Това е причината бета-глюканите да притежават отчасти противотуморни и тумор-инхибиращи свойства и да помагат срещу метастатичните процеси. При пациентите, подлежащи на химиотерапия и лъчетерапия, бета-глюканите подпомагат процеса на хемопоеза – процесът на формиране на нови кръвни клетки.

Може би най-полезната функция на бета-глюканите е способността им да активират системата на комплемента. Системата на комплемента е част от вродения имунен отговор, която допълва действието на антителата и фагоцитите. Тя също така атакува плазмените мембрани на патогенните микроорганизми и стимулира възпалението. Системата на комплемента се състои от над 20 протеина, съдържащи се в кръвта. Тези протеини се синтезират в черния дроб и циркулират в кръвта неактивни, докато не се появи нужда от тях. Системата се активира или в отговор към наличието на полизахариди, намиращи се на повърхността на бактериите и гъбичките (като бета-глюканите на гъбите), или когато са необходими на специфичната имунна система.

Това е основната причина, поради която консумацията на гъби или добавки от тях, са полезни за нашето здраве.

Хранителни добавки с Cordyceps sinensis

Един от видовете лечебни гъби, използвани от китайските и тибетските народни лечители от стотици години е Кордицепс (Cordyceps sinensis). Гъбата расте на гърба на някои видове гъсеници. Всъщност, това е паразитна гъба, изяждаща гъсеницата, върху която се развива.

Кордицепсът се открива на големи надморски височини, най-вече в региона на Сиким, Индия. Използва се за лечение на повече от 20 различни заболявания в Традиционната източна медицина, от настинка до рак. Консумира се най-често под формата на чай или тинктура, приготвяни след смилане на гъбите. В наши дни повечето добавки от кордицепс са приготвят от култивирана върху зърнена среда гъба.

Въпреки, че точните механизми на действие не са напълно ясни, кордицепсът е явно силен антиоксидант, като и останалите си братовчеди. Притежава противовъзпалителни и противоинфекциозни свойства. Има качеството да повишава енергията, да намалява стреса и да забавя процесите на стареене. Репутацията на кордицепса се дължи на положителния му хранителен ефект върху целия организъм. Той не стимулира, но поддържа здравословна енергия и може да бъде много полезен при хора с чуствителен, слаб или податлив на заболявания организъм.

Напоследък се проведоха много задълбочени проучвания върху лечебните свойства на кордицепса и ефективността му беше потвърдена. Модулиращите свойства на гъбата върху имунната система са особено интригуващи, проявявайки противотуморно и тумор-потискащо действие. Установено е, че има позитивен ефект върху бъбреците и черния дроб.
Независимо че повечето проучвания са проведени при нечовешки субекти, лечебните качества на гъбата имат дълга история в древните медицински традиции, включително в Аюрведа и Китайската медицина. В момента се провеждат допълнителни изследвания.

Подобно на другите гъби, Кордицепсът е особено ценен за стимулиране на клетките на имунната система за борба със свободните радикали и инфекциите. Няколко вида добавки се препоръчват от диетолозите и холистичните лекари за пациенти с автоимунни разстройства за модулиране на имунната система, вместо допълнителното ѝ възбуждане.

Кордицепсът е също и вид адаптоген, но не и стимулатор. Той помага на организма да се адаптира към стреса и повишава енергийните нива без допълнителните ефекти, наблюдавани при някои билки. Както можете да си представите, това може да е особено полезно, ако страдате от синдрома на адренално изтощение, след като способността ви да се справяте със стреса е нарушена от дисрегулацията на адреналните жлези и имате нужда от допълнителна енергия, която не получавате при натоварване. Но ако страдате от синдрома на адренално изтощение или някакво автоимунно разстройство, не бива да приемате добавки, без да сте напълно наясно за техните ефекти и възможните рискове.

Първо, никога не се нахвърляйте да приемате всевъзможни хранителни добавки едновременно, мислейки, че така ще решите всичките си проблеми. Подобно поведение може да има обратен ефект и да предизвика вредни странични явления, особено когато не знаете кои добавки са подходящи за вас, и кои – не.

Второ, някои добавки, полезни за дадено състояние могат да бъдат зловредни за друго. Например, както вече предупредихме, вземането на имуностимулиращи средства за борба с дадена инфекция, може да влоши автоимунно заболяване, стимулирайки и без това хиперактивната имунна система.

Това важи в голяма степен, ако се намирате в напреднал стадий на синдрома на адренално изтощение, където прочистващите системи на организма не функционират добре. В такъв случай, разпадните продукти на приетите добавки остават в организма по-дълго от необходимото, задръствайки черния дроб, бъбреците и други детоксикационни пътища. Накрая това се отразява на възпалителните процеси и останалата част на НЕМ.

Други здравни ползи на лекарствените гъби

Японско проучване in vitro установява, че био активните бета-глюкани в гъбата Майтаке имат цитотоксичен ефект върху простатни ракови клетки, което е обещаващо откритие в терапията на простатния карцином. В друго проучване се открива, че Майтаке помага при миелодиспластичен синдром, при който е нарушена нормалната продукция на кръвни клетки в костния мозък. Установено е, че има позитивен ефект при рак на млечната жлеза, както и че понижава нивата на кръвната захар и холестерола.

Гъбата Рейши проявява противотуморна активност при мишки, инжектирани със саркоми; както и преодолява имуносупресията при мишки, третирани с циклофосфамид. Гъбата потиска развитието на клетки от рак на пикочния мехур, гърдата, дебелото черво и простатата.

Гъбата Херициум помага за намаляване на тревожността и депресията при менопаузиални жени, понижава невропатичната болка при диабетици и подобрява познавателните функции.

Добавянето на гъби към диетата е един от начините да се възползвате от лечебните им качества. Изключение правят случаите с чувствителност или алергия към гъби. Препоръчва се да готвите гъбите, тъй като някои от тях съдържат токсични вешества, неутрализиращи се при приготвянето.

Ако се намирате в напреднал стадий на синдрома на адренално изтощение, където смилането на протеините става малко по-трудно, или ако чувствате, че гъбите наистина могат да подпомогнат здравето ви, специализираната медицинска помощ е най-добрият начин за използването им.

Гъбените екстракти могат да бъдат водни, при които смлените гъби се варят в гореща вода, течността се изпарява и остатъкът се изсушава. Тази форма е богата на полизахариди, но бедна на тритерпени. Друга форма са етаноловите екстракти, които съдържат повече тритерпени и по-малко полизахариди. Има и комбинирани форми.

Понижаване на телесното тегло и подобряване на инсулиновите нива. Първо, гъбите представляват пълноценна и здравословна алтернатива на животинските протеини с нисък гликемичен индекс. Това помага за стабилизиране на кръвната захар и поддържане на здравословни инсулинови нива и цялостен хормонален баланс на организма.

Гъбите са идеален начин за понижаване на теглото и неговото поддържане, което е много полезно при хора със синдром на адренално изтощение (при тях наднорменото тегло може да е проблем). Помагат и за изглаждане на кръвните захарни и инсулинови пикове, придружаващи понякога синдрома на адренално изтощение, и които водят до хипогликемични епизоди, както и до инсулинова резистентност – прелюдия към диабет тип ІІ. А ако страдате от диабет, гъбите са отлична храна поради изброените вече причини.

Гъбите са и подходящ източник и на витамин D, който участва в изграждането на здравите кости и зъби, помага при депресия и отново – помага за намаляване на теглото. И накрая, гъбите оказват ценна помощ на щитовидните функции и общия метаболизъм.

Заключението е, че лечебните качества на гъбите са продукт, който наистина трябва да имаме предвид, независимо от заболяването, или дори само за повишаване на атлетичните способности и енергийните нива. С минимални рискове, те са страхотна добавка към хранителния режим и здравния план.

Източник: http://www.drlam.com/blog (Dr. Michael Lam, MD, MPH; Justin Lam, ABAAHP, FMNM

Сподели
Прочети още статии на тема:

лекарствени гъби при рак

0 Коментара

Няма коментари.

Няма коментари. Ако желаете напишете вие първи коментар.

Напиши коментар

Напиши коментар