BezRak.com

рак на гърдата

Методи за диагностика при рак на гърдата

Методи за диагностика при рак на гърдата
06 април 2015

Американският колеж по рентгенология съвместно с Американския национален институт за рака са разработили през 1993 г. метода BI-RADS за стандартизиране на мамографския доклад и подобряване на точността при неговото интерпретиране.

Диагностициране чрез мамографско изследване при рак на гърдата

От 2003 г. методът BI-RADS се прилага и за диагностициране чрез ехография и ядрено-магнитен резонанс.

В зависимост от мамографията гърдите биват четири типа:

  • Тип 1: гърди с преобладаваща мастна тъкан.
  • Тип 2: гърди със средна плътност с фиброгландуларна структура на отделни места.
  • Тип 3: хетерогенно плътни гърди. При тях чувствителността на мамографията за откриване на лезии е по-малка.
  • Тип 4: гърди с изключително плътна тъкан, която може да засенчи съществуваща лезия.

Мамографските находки се класифицират в три групи:

  • Уплътнения.
  • Микрокалцификати.
  • Деформации на гърдата.

Уплътненията са различни по форма, очертание и плътност.

В зависимост от морфологията и разпространението, микрокалцификатите се делят на три типа: типично доброкачествени, със средна степен на съмнение за злокачественост и с висока степен на съмнение за злокачественост.

Въз основа на тези параметри са определени седем диагностични категории:

  1. Категория 0: непълна диагностика. Необходимо е да се допълни.
  2. Категория 1: нормална мамография.
  3. Категория 2: доброкачествени изменения. Не е необходимо специално наблюдение.
  4. Категория 3: вероятно доброкачествени изменения. Препоръчително е редовно мамографско наблюдение.
  5. Категория 4: изменения, съмнителни за злокачественост. Необходимо е извършване на биопсия.
  6. Категория 5: изменения с висока степен на съмнение за злокачественост. Необходимо е извършване на биопсия.
  7. Категория 6: доказана злокачественост.

Какво да се прави при откриване на аномалия?

Диагнозата следва да бъде поставена чрез провеждане на мамография и необходимите допълнителни изследвания. Ако възелът в гърдата е типично доброкачествен, извършват се рутинни контролни прегледи.

Ако възелът е вероятно доброкачествен (категория 3), извършва се ехография на млечната жлеза. Възможно е чрез нея да се диагностицира киста, като в този случай не е необходимо допълнително изследване. Ако кистата е усложнена, необходимо е извършване на аспирация и биопсия. Ако се потвърди, че възелът е вероятно доброкачествен, необходими са периодични прегледи на всеки 6 месеца.

Ако възелът в гърдата е съмнителен, извършва се ехография на млечната жлеза и биопсия. В случай, че са открити микрокалцификати, ако те са типично доброкачествени, провеждат се само рутинни прегледи. Ако микрокалцификатите са вероятно доброкачествени, извършват се периодични мамографски изследвания на всеки 6 месеца. В случай че са съмнителни, необходимо е извършване на биопсия.

Диагностициране чрез хистологично изследване

В зависимост от хистологичните характеристики, доброкачествените заболявания на гърдата могат да бъдат класифицирани на непролиферативни и пролиферативни.

  • Непролиферативни хистологични изменения.
  • Пролиферативни хистологични изменения.
    • Дуктална епителна хиперплазия.
    • Атипична дуктална хиперплазия.
    • Дуктален карцином in situ.
    • Лобуларна неоплазия in situ.

Непролиферативни изменения

С наименованието „фиброкистозна болест” или „фиброкистозни промени” се обозначава наличието на кисти или увеличаването на стромалната тъкан в гърдата – фиброаденоми.

Това е вариант на нормалното състояние. Проявява се при 60% от жените в предменопауза.

При наличието на фамилна анамнеза за рак на млечната жлеза следва да се провежда редовно наблюдение на патологичното изменение.

Пролиферативни изменения

Ракът на гърдата може да бъде последната стъпка в един прогресивен процес на злокачествена трансформация на клетките на каналите и лобулите на млечната жлеза, при които се натрупват множество молекулярни изменения.

Така, една дуктална епителна хиперплазия може да прогресира до атипична дуктална хиперплазия, след това до карцином in situ и накрая до инфилтриращ дуктален карцином, който е най-често срещаният хистологичен вид при рак на гърдата.

По подобен начин, инфилтриращият лобуларен карцином се предшества от атипична лобуларна хиперплазия и лобуларен карцином in situ. Относителният риск за развитие на рак при жени с дуктална хиперплазия е 1,9%. При атипична дуктална хиперплазия или атипична лобуларна хиперплазия относителният риск се повишава до 4,3%-5,3%.

Виж продължение: Лечение на рак на гърдата

Сподели

0 Коментара

Няма коментари.

Няма коментари. Ако желаете напишете вие първи коментар.

Напиши коментар

Напиши коментар

В тази статия четете:

Био масло от коноп с 10% канабидиол - CBD 10 %

Потърсете ни в социалните мрежи

Информационен бюлетин

Какво е информационен бюлетин?