Рак

Изследователи разработват метод за ликвефикация (втечняване) на туморите посредством звукови вълни

Изследователи разработват метод за ликвефикация (втечняване) на туморите посредством звукови вълни

Новият метод лекува туморите безопасно, без химио- и лъчетерапия

В САЩ се разработва нова ултразвукова техника, позволяваща туморните образувания да се втечняват без използване на химиотерапия или електромагнитно излъчване. Скорошно изследване на тази техника, проведено от учени от Университета във Вашингтон, лансира идеята, че с този метод би могло да постигне пълна регенерация на увредените тъкани и органи.

Откритията били представени по време на 18-тата среща на Дружеството на Акустиците на САЩ (Acoustical Society of America) в Индианаполис, САЩ през октомври 2015 г.

Въпросната техника, известна като хистотрипсия, използва ултразвук за механично разрушаване на ракови или други таргетни тъкани. Тя произлиза от традиционната ултразвукова терапия, която разрушава тъкани с топлина.

При хистотрипсията, ултразвуково-индуцираните вибрации водят до образуване на мехурчета от разтвоените газове. Ако вибрацията продължава с достатъчно висока честота, мехурчетата се пукат и образуват ударна вълна, която е в състояние напълно да втечни клетката. Поредица от такива спуквания (известна като инерционна кавитация) може да разруши голям обем туморна тъкан. Учените могат да ускорят процеса чрез инжектиране на микромехурчета в тъканта преди процедурата.

Изследванията показват, че хистотрипсията може изцяло да втечни туморите и то със забележителна прецизност и минимално въздействие върху околните тъкани.
До момента са разработени 3 форми на хистотрипсия. Оригиналният метод, „удар-разпръскваща хистотрипсия“, използва високо интензивни пулсови вълни с продължителност 2 – 20 микросекунди. По-късно учените разработват една още по-високо интензивна форма – „вътрешна прагова хистотрипсия“, която ползва пулсова вълна с продължителност само 0.1 -2 микросекунди.

Изследователите от Вашингтонския Университет експериментирали и с трета форма, известна като „варяща хистотрипсия“. Тя е комбинация от вибрации и температура за получаване на същия ефект като при конвенционалната хистотрипсия. Основното предимство на тази техника е, че изисква много по-малко енергия и може да се произведе по-лесно чрез адаптиране на наличното оборудване в болниците.

При прилагане на варящата хистотрипсия за елиминиране на туморни образувания, учените са очаквали, че след като фомацията веднъж е втечнена, организмът ще изчисти всички следи от туморни клетки под формата на клетъчни отпадъци. За тяхна изненада, обаче, те открили, че макар туморите от експериментите им да се разрушават напълно, в някои случаи остават налице подлежащите екстрацелуларни (извънклетъчни) структури.

“При някои от нашите експерименти открихме, че някои от стромалните тъкани и съдове са останали“, казва изследователят Як-Нам Уанг (Yak-Nam Wang). “Така възникна идеята да използваме децелуларизацията на тъканите за целите на тъканно инженерство и регереративната медицина“.

Може би тази нова терапия е ключа към органната регенерация

Оцелялата структура, известна като екстрацелуларен матрикс, представлява фиброзната мрежа, в която клетките извършват своя растеж. Неувредената екстрацелуларна съединителна тъкан би могла хипотетично да бъде “засята“ със стволови клетки, които да дадат начало на нова, здрава тъкан.

Учените работят от десетилетия, за да открият начин за отстраняване на тъкани, без да се повреди извънклетъчната съединителна тъкан. До момента почти всички методи за разрушаване на клетки водят и до разрушаване на околните тъкани и фибри. Те отнемат също така и повече време от хистотрипсията.

“Един от Свещените граали в тъканното инженерство е разработването на биомиметични (подобни на истинските) структури, за да може да започне заместването на тъканите“, казва Уанг.
Ученият предполага, че новата технология може дори да се използва за създаване на екстрацелуларни матрикси за имплантиране в други части на тялото, увредени преди време.

“Другата идея е, че може просто да се имплантира есктацелуларния матрикс, след което организмът сам да го “засее” с тъкан, ако се касае за малко късче тъкан, която трябва да се замести“, казва още ученият. “По този начин не бихме имали никакви имунни проблеми и тъй като имаме този биомиметичен скелет, близък до оригиналната тъкан, оздравителният процес би бил по-бърз, а и организмът би го разпознал като нормална тъкан“.

Ученият понастящем изследва децелуларизацията на бъбречна и чернодробна тъкан от големи животни. След това се надява да премине към изследване на регенеративните способности при големи децелуларизирани тъкани, а в по-късен етап да се премине към изследвания с хора.

Сподели

0 Коментара

Няма коментари.

Няма коментари. Ако желаете напишете вие първи коментар.

Напиши коментар

Напиши коментар

Био масло от коноп с 10% канабидиол - CBD 10 %

Потърсете ни в социалните мрежи

Информационен бюлетин

Какво е информационен бюлетин?