BezRak.com

как да живеем с рак?

Отново да погледнеш към живота

Отново да погледнеш към живота
10 ноември 2014

След загубата на близък, често се появява апатия и демотивация за участие в каквато и да е дейност. С течение на времето активността постепенно се възстановява. В тези моменти е необходимо да се реорганизират някои семейни, социални, трудови дейности. Времето е най-добрият лечетел. В един момент почти всичко идва на мястото си.

Ако си вярващ…

За някои хора религията представлява голяма опора. В началото някои се сърдят на Бог, не разбират как е могъл да им причини такова нещо. В такива моменти е нормално да се съмнявате в своите вярвания, в смисъла на живота и т.н. – нормално е да се изпитват такива чувства.

Ако религията, която и да е тя, или вярване, ви е помагала в трудни моменти, може и сега да бъде добро убежище за вашата болка.

Ако смятате, че да участвате в религиозни дейности и да говорите с Бога може да ви помогне, не се колебайте да го направите. Времето на траура е уникално за всеки и всеки човек трябва да намери онова, което ще му помогне да продължава да живее.

Кога да се потърси помощ?

Скръбта е естествен процес, който в повечето случаи не изисква психологическо или фармакологично лечение.

Все пак е добре да се потърси помощта на професионалист, когато:

  • Облекчение на болката се търси чрез алкохол и други наркотици.
  • Появяват се прекомерни чувства на вина за смъртта на любимия човек.
  • Изолацията става все по-голяма, без семейството и приятелите да могат да я преодолеят.
  • Случили са се загуби на няколко любими хора за кратък период от време.
  • Загубата се случва неочаквано в период на депресия.
  • Емоциите, чувствата и страданието влияят значително на ежедневието и качеството на живота ви.
  • Ако изпитваната болка продължава прекалено дълго във времето.
  • След разумен период от време продължават затрудненията при възстановяване на социалните, трудовите и други дейности.
  • Често се появяват мисли да се захвърли всичко.

Ако се случва нещо подобно, не се колебайте да потърсите психологическа помощ.

Да се помага и да се разбира пациента

Семейството е основната опора за болния. Обичта, която му дава, и времето, което му посвещава, са незаменими. Разбирането на неговите чувства, преживявания и действия помага да го подкрепяме по-добре.

След поставянето на диагнозата рак, цялото семейство трябва да се справя с голям брой решения, емоции и промени в обичайния начин на живот и съжителстване. Всеки член на семейството може да има по-голяма или по-малка роля в грижите за болния, но истината е, че никой от тях не може да избегне тези промени.

Родственикът като човек, който обгрижва

В много случаи близкият чувства, че болният страда, но не знае как да се държи, за да се почувства той по-добре. Не знае как и какво да направи, какво да го съветва, как да говори за неговите безпокойства и страхове и т.н.

Родственикът като човек, който трябва да се пази

Обгрижването и съжителството с човек с толкова тежка болест включва умора, физически проблеми, чувство на безпомощност, вина, гняв, тъга и т.н. С една дума, значително физическо и емоционално изтощение.

Различни начини за реагиране на болестта

Познаването на различните нагласи, които пациентите могат да покажат, ще позволи да се справим със ситуацията с повече спокойствие и да предложим най-подходящите грижи във всеки отделен случай.

Добре ли е да потърся много информация?

Някои болни се безпокоят за всичко, анализират всичко, което прочетат, това, което им казва лекарят, това, което забелязват в тялото си, това, което им разказват други пациенти. Прекаленото задълбаване в литературата, вглеждането в собствената симптоматика, вслушването в невинаги компетентното мнение на околните често води до задълбочаване на депресията и тревогите.

Защо се чувствате толкова обезсърчен?

Всички болни се чувстват обезсърчени в даден момент – нормално е. Но има хора, чието обичайно отношение е пораженческо, те смятат, че нищо не зависи от тях, че са в ръцете на случайността, на лекарите или на съдбата. Тези хора се чувстват безпомощни и обикновено изпадат в състояние на депресия. Има риск да се превърнат в пасивни пациенти, несъдействащи за своето лечение.

В тези случаи, едно адекватно лечение, предписано от психиатър, или прилагане на психологическа терапия, може да бъде от голяма полза.

Добре ли е да се държите, сякаш нищо не се е случило?

Други болни действат, сякаш нищо не се е случило. Техният начин да се изправят срещу болестта е да не ѝ отдават значение.

Доколкото болният не отказва да се подлага на лечение, няма причина да се опитваме да го накараме да промени своя начин на мислене. Отричането е начин да се приеме действителността. В повечето случаи, след известно време това отношение постепенно се превръща в по-реалистична визия.

Нормално ли е да е толкова ядосан?

Яростта и озлобяването са много често срещани сред болните. Някои стоварват този гняв върху семейството или върху лекарите. Те са ядосани на живота. Те се показват като раздразнителни, непримирими, взискателни… Започват да проявяват капризи за неща, които никога не са им правили впечатление. Това поведение е разбираемо, но не помага на никого, особено ако продължава във времето. Важно е пациентът да има отдушник, но еднакво важно е това да не е нещо постоянно, заради него самия и заради останалите членове на семейството.

Възможно ли е да бъдете спокоен и ведър?

Никой не е спокоен при наличие на такова заболяване, но винаги има какво да се направи за подобряване на настроението. След първоначалния шок някои хора осъзнават, че има независещи от тях неща, приемат ги и продължават да живеят с дейностите, с които могат да се справят. Стремят се да живеят пълноценно, да се хранят здравословно, да почиват достатъчно и да се подложат на необходимите процедури. Активното отношение към заболяването и този начин на посрещане на проблемите поддържат доброто настроение и тонуса.

Каквото и да е отношението на близките, важно е да се има предвид, че всеки реагира, както може, според своя характер и обстоятелствата. Опитите за притискане само увеличават стреса и не водят до положителни резултати. Проявявайте разбиране във всеки конкретен случай.

Да се говори и споделя

Няма начин човек да се справи с нещата, ако не говори ясно за тях.

Трудно е да се говори за рака. Трудно е за лекаря и е още по-трудно за пациента и семейството му. Всички се страхуват и се безпокоят и всички имат едно и също желание – да избегнат страданието за останалите.

Понякога нито болният, нито семейството му знаят дали е по-добре да се говори или не и по какъв начин да се подходи по темата. Понякога не се говори за болестта, не се говори за леченията и много често не се споделят страховете, не се изразява мъката, притеснението или гневът. Това отношение обикновено се среща доста често, особено що се отнася до чувствата. И макар че намерението е да се предпази болния, общо взето не помага.

Няма вълшебни рецепти. Не може да се твърди, че винаги е добре да се дава информация или да се споделят нашите безпокойства и чувства. Не може да се каже също така, че винаги е неправилно да се скриват или смекчават. Реалните потребности на пациента във всеки един момент следва да определят вида помощ.

Необходими са определени нагласи и умения, за да се узнаят потребностите на пациента и да се създаде обстановка на доверие и улесняване на комуникацията:

  • Не бързайте. Трябва да се даде време на болния да асимилира новината за заболяването.
  • Отделете време, за да наблюдавате и слушате. По този начин ще можете да разберете какво знае или мисли болният за случващото се.
  • Отнасяйте се с внимание към това, от което болният се нуждае. Покажете с поведението и с жестовете си, че сте ангажирани.
  • Изслушвайте и споделяйте неговите чувства и емоции. Чувството, че останалите разбират ситуацията, означава подкрепа, а това потиска отрицателните емоции.
  • Уважавайте мълчанието. Уважавайте желанието или нежеланието на човек да разговаря. Понякога мълчанието означава зачитане на нечия болка или тревога.
  • Позволете плача. Той действа като отдушник и разтоварване. Така болният се чувства по-спокоен, за да се изправи срещу болестта.
  • Не предполагай, питай. Как се чувстваш днес? Какво те притеснява? Важно е да не се задават въпроси, насочващи към желания отговор, като: Чувстваш се добре, нали?
  • Не налагайте на болния какво да прави. Налагането поражда противоречиви чувства, освен това той може да не е в състояние или настроение да прави точно това в момента.
  • Не изразявайте негативни оценки: “Не можеш да продължаваш с това отношение…”.
  • Избягвайте клишетата: “трябва да сме силни”, “ това не е нищо, има други, които са по-зле”, и т.н. В повечето случаи те обикновено предизвикват неудобство и дискомфорт, освен че звучат глупаво.
  • Не прекъсвайте. В повечето случаи болният не търси решения, а иска да почувства подкрепата на другите.
  • Насърчавайте консултациите с лекаря за всички възникнали съмнения.
  • Останете спокойни пред гнева. Яростта е много честа емоция сред болните. Въпреки че в някои моменти това раздразнение е насочено към болногледача, обикновено тези реакции са емоционални разтоварвания поради стреса.

За да се справите възможно най-добре със ситуацията:

  • Оставете го да говори. Дайте му възможност да изрази раздразнението си. Слушайте спокойно, без да реагирате и запазете зрителен контакт.
  • Изчакайте да се успокои. Не бързайте, малко по малко яростта отслабва. Избягвайте фрази от типа „Успокой се, слушай ме…. не прави така, не е чак толкова… ”, обикновено те са провокативни.
  • Не налагайте своето мнение за това, което трябва и което не трябва.
  • След като гневът се разсее, поинтересувайте се от проблема. Ако можете, помогнете в намирането на решение.

Пазете се

За да се обгрижва качествено болния, е необходимо болногледачът да се чувства добре физически и емоционално. Понякога близките, натоварени с грижи за болния, стигат до преумора и изтощение.

Грижете се за здравето си

От съществено значение е да отделяте време за почивка и дейности, развличащи ви от мисълта за болестта.

Почивайте

Обикновено болногледачите пренебрегват онова, което им дава възможност те самите да се възстановят от умората и напрежението на деня.

  • Организирайте времето си. Решете кои дейности са важни и на кои можете да кажете „не“.
  • Спете достатъчно: липсата на сън причинява липса на концентрация, възможност за инциденти, емоционално напрежение, чувство за вина и стрес.
  • Ако болният се нуждае от грижи през нощта: организирайте смени, наемете професионалист за няколко дни седмично. Не се стремете да бъдете до болния денонощно. Това е невъзможно.
  • Ако има прекалено много задачи: установете приоритетите и отделяйте време за почивка през деня.
  • Намерете време за контакти с хора, така ще избягнете изолацията.
  • Извършвайте дейности извън къщи.

Научете се да се чувствате добре.

Негативните чувства са напълно естествени, но е важно да се осъзнават, признават, управляват и споделят с други хора.

  • Обсъдете своите преживявания с други хора, с подобни проблеми; може да стигнете до полезни решения.
  • Изразявайте своите чувства пред болния и заедно се опитайте да намерите алтернативни решения. Знайте, че това не винаги е възможно.
  • Споделяйте с други роднини и приятели чувствата, както на радост и надежда…, така и на тъга, безсилие, страх, но се старайте да не ги натоварвате.
  • Отделяйте време за релаксация.

Използвайте и други източници на помощ

В повечето случаи грижите за болния почти изцяло падат само върху един човек и както той, така и останалите от семейството, приемат, че всичко е негова отговорност. От съществено значение е задачите да се разпределят, не може един човек да поеме всичко. Също толкова важно е болният да запази своята независимост, доколкото е възможно.

Искайте помощ от други роднини

  • Говорете открито за потребностите, произтичащи от грижите, и обсъдете с всеки член на семейството това, какво може да направи, за да съдейства в тази задача.
  • Изказвайте ясно от каква помощ се нуждаете и не очаквайте другите сами да отгатнат.
  • Приемете, че някои хора са по-склонни да помагат от други. Имайте предвид това и приемете от всеки каквото може да предложи.
  • Изразявайте своето задоволство и благодарност за получената помощ.
  • Прибягвайте до служби, институции и асоциации за оказване на помощ.

Възможно е никой да не може да се грижи по-добре за нашия роднина от самите нас, но подкрепата от страна на специално подготвени лица или институции, може да допълни помощта, която ние му предлагаме.

Това дава възможност за почивка.

Търсете информация и се консултирайте със специализирани професионалисти.

По време на заболяването могат да възникнат проблеми от най-различен характер: финансови затруднения, необходимост от помощ вкъщи, потребност от информация за специални продукти, необходими за болния и т.н. За много от тях има лесно решение, просто трябва да знаем къде да поискаме нужната помощ.

Когато искате информация, важно е ясно да изложите проблема и да бъдете максимално конкретни.

Изпреварвайте проблемите, за да предвиждате решенията

За да се избягват прибързани решения е от съществено значение да се изпреварват проблемите, които могат да възникват. Добре е болният да участва във вземането на решения (финансови, правни или други), когато е възможно, и главно ако положението се влошава. Това ще позволи да се подготвят стратегии преди нещата да са станали критични (влошаване, преместване, други проблеми, които да попречат на болногледача да продължава своята работа и т.н.)

Налагай граници

Понякога болните тиранизират своите болногледачи. Полезно е да се налагат граници, когато болните се държат по един от следните начини:

  • Обвиняват болногледача за неволни грешки.
  • Симулират симптоми, за да привличат повече внимание.
  • Упрекват болногледачите когато те налагат разумни ограничения за техните искания.
  • Отхвърлят помощни средства, които улесняват полагането на грижите (инвалидни колички или патерици).
  • Блъскат или удрят болногледачите.
  • Постоянно искат помощ за дейности, които и сами могат да изпълняват.

Когато исканията постепенно нарастват все повече, можем да се почувстваме ядосани или разочаровани, без да знаем каква точно е причината. Един начин да се налагат граници е да се каже „не“. Но е необходимо да се каже по адекватен начин, така че да не се почувстваш зле заради това, нито да обидиш другия човек.

Сподели

0 Коментара

Няма коментари.

Няма коментари. Ако желаете напишете вие първи коментар.

Напиши коментар

Напиши коментар

В тази статия четете:

Био масло от коноп с 10% канабидиол - CBD 10 %

Потърсете ни в социалните мрежи

Информационен бюлетин

Какво е информационен бюлетин?