BezRak.com

как да живеем с рак?

Плацебо ефект

Плацебо ефект
13 ноември 2014

Какво е плацебо?

Плацебо е субстанция или друг вид лечение, което изглежда точно като някое прието лечение или субстанция, но не е. В действителност, то е неактивно и „приличащо” на нещо. Това означава, че то не е лечение. Човекът, вземащ плацебо, не знае със сигурност, че лечението не е истинско. Понякога плацебото е под формата на „захарно хапче”, но може да е и под формата на инжекция, течност или дори процедура. То е проектирано така, че да изглежда като истинско лечение, но не влияе директно върху болестта.

Какво представлява плацебо ефектът?

Въпреки че не оказва въздействие върху болестите, плацебо изглежда влияе на това, как се чувстват хората (това става при 1 от 3 пациенти). Промяната в симптомите в резултат на вземането на плацебо се нарича плацебо ефект. Обикновено терминът „плацебо ефект” се употребява за облекчаване на симптомите при употребата на плацебо. Този ефект обикновено е краткотраен. Смята се, че той има връзка с химичната способност на тялото да облекчава за кратко време болката или други симптоми.

Понякога, обаче, въздействието на плацебо тръгва по друг път и предизвиква влошаване на симптомите или появата на нови симптоми. Някои от възможните странични ефекти са главоболие, нервност, гадене или запек. Неприятните ефекти след вземането на плацебо понякога се наричат ноцебо ефект.

Заедно, тези 2 типа ефекти понякога се наричат „ефекти на очакването”. Това означава, че човекът, вземащ плацебо, изпитва в общи линии нещо, което е очаквал да се случи. Ако човекът очаква да се почувства по-добре, то може да се случи. Ако той вярва, че взема силно лекарство, той може да смята, че плацебото е причина за страничните ефекти. Плацебото не предизвиква директно тези ефекти. Вярата на човека в плацебото или приемането му може да подпомогне промяна в симптомите или в начина, по който човекът възприема симптомите.

Някои пациенти могат да изпитат плацебо ефект без да вземат хапчета и да им се правят инжекции или процедури. Някои може да се чувстват по-добре просто от посещението при доктора или от правенето на нещо, което вярват, че ще им помогне. Този тип плацебо ефект е свързан повече със степента на доверие и вяра, които има пациентът в лекаря или в някакво действие.

Как се използва плацебото?

Плацебо може да се използва при клинични изпитания. Клиничните изпитания са проучвания на нови лекарства или лечения върху доброволци. Преди да започне да се прилага едно лечение на хора, то се изучава в лабораторията. Ако лабораторните изследвания покажат, че лечението ще работи, следващата стъпка е тестването му върху животни. Ако и то даде обещаващи резултати, могат да се проведат клинични изпитания, за да се види каква е лечебната му стойност за хората. Главният въпрос, на който изследователите искат да получат отговор е:

Работи ли това лечение?

По-добро ли е от прилаганото лечение в момента?

Какви странични ефекти предизвиква?

Оценка на фактора полза/риск.

Кои пациенти са с най-голяма вероятност да намерят това лечение за полезно?

Ако вече има стандартни лечения за една болест, новото лечение обикновено се сравнява с едно от тях. Сравнението показва на изследователите дали новото лечение е също толкова добро или е по-добро от съществуващото.

Ако няма никакво утвърдено лечение за дадена болест или състояние, на част от хората, участващи в проучването, се дава плацебо, а на останалите – новото лечение, което се изпитва. Основна причина за оформяне на плацебо група е да има сигурност, че който и да е наблюдаван ефект се дължи на лечението, а не на друг фактор.

За да не влияят очакванията на пациентите или лекарите върху изхода, плацебото изглежда, има вкус или създава чувство точно както истинското лечение. Плацебо контролът прави възможно пациентите и докторите да останат „слепи” за прилаганото лечение. В двойно-сляпото контролирано проучване нито доброволците, нито лекарите знаят кой приема лечение и кой плацебо. Така проектираното проучване позволява при оценка на резултатите да се избегне предубеденост, свързана с очакванията на изследователите или пациентите. Това не е голям проблем при проучвания върху лекарства за рака, при които най-често се използват обективни измерители на резултатите. По-голяма вероятност да възникне предубеденост има при проучвания, изискващи докладване от страна на пациентите за симптоми като депресия, безсъние или болка.

Хората, участващи в проучване, при което се използва плацебо, трябва винаги да са осведомени, че има шанс да получат плацебо. Не е правилно да се прави клинично изпитване на лечение и да не се спомене, че то може да е плацебо.

Получаващите плацебо в медицински проучвания играят важна роля. Техните отговори подпомагат намирането на добър начин за измерване на действителния ефект на изпитваното лечение. Плацебо групата предоставя важно изходно ниво, с което да се сравнява групата, получаваща лечението. Тя помага на изследователите да видят какво би се случило без лечението, въпреки че и в двете групи може да има краткотраен ефект, отразяващ очакванията на пациента. Така например, за едно заболяване, което понякога отминава без лечение, може да се приеме, че се е подобрило от лекарството, ако няма плацебо група, в която пациентите са се подобрили също. От друга страна, отрицателни ефекти, които са щели да се случат така или иначе или които се дължат на някоя несвързана с лечението причина, могат да бъдат приписани на лечението, ако ги няма при хората в плацебо групата.

Как работи плацебо ефектът?

Въпреки известни съмнения в миналото, според сегашните проучвания плацебо ефектът е реален. Учени са регистрирали например мозъчна активност в отговор на плацебо. Доказването на плацебо ефекта чрез много научни тестове е един от начините, демонстриращи убедително връзката между мозъка и тялото. Има научни доказателства, че плацебо ефектът може да се дължи отчасти на освобождаването на ендорфини в мозъка. Ендорфините са убиващи болката естествени телесни субстанции. Вероятно има и други фактори.

Мнозина мислят, че плацебо ефектът възниква поради вярата на пациента в субстанцията, лечението или лекаря. Мислите и чувствата на пациента предизвикват по някакъв начин краткотрайни физически промени в мозъка или тялото. Пациентът очаква да се чувства по-добре и наистина се чувства по-добре за известно време. Но дори пациентът да се чувства по-добре след вземането на плацебо, това не означава, че неговата болест или симптоми не са истински. По-малкото чувство за безпокойство например води до спад на стрес хормоните. Вземането на плацебо може да промени усещанията. Някои пациенти могат например да започнат да интерпретират една остра болка като неприятно изтръпване.

Това, което обикновено се нарича „плацебо ефект”, играе роля дори в традиционната медицина. Много хора се чувстват по-добре след като получат медицинско лечение, за което вярват, че ще проработи. Може да се случи и обратното и това изглежда подкрепя още повече идеята за ефекта на очакването. В едно проучване при хора с болестта на Алцхаймер, например, болкоуспокояващите лекарства са носели по-малко от обикновеното успокоение на болката. Необходимо било прилагането на по-големи дози, възможните обяснения за което са, че пациентите са забравили, че са взели лекарствата или са забравили, че болкоуспокояващите лекарства са им действали.

Това подсказва, че предходният опит също играе роля за възникването на плацебо ефекта. В едно проучване върху ефекта на плацебото за облекчаване на болката, едната група пациенти е получила истинско болкоуспокояващо лекарство, а другата – плацебо. През следващите дни на двете групи било дадено плацебо, приличащо на истинското лекарство. Тези, които били получили първоначално реалното болкоуспокояващо лекарство, били в състояние да понесат повече болка, отколкото тези, които били получили първоначално плацебо.

В същото проучване хората, на които е дадено предварително лекарство, повишаващо нивото на определен хормон, са имали подобен (но по-нисък) хормонален отговор, когато са им дали плацебо. Тези, които не получили предварително истинското лекарство, нямали промяна в нивото на хормона след получаването по-късно на плацебо, въпреки че са им казали, че това ще стане.

Това помогнало да се разграничи силата на казаното на пациентите от изследователя, че ще получат ефект, от натрупания опит с ефекта в миналото. Този тип заучен отговор в резултат на персонален опит се нарича кондиционен ефект и изглежда е част от това, което наричаме плацебо ефект.

Все още се проучва ноцебо ефектът, при който пациентът има повече симптоми или странични ефекти след приемането на плацебо. Някои изследователи считат, че той може да бъде обяснен частично със субстанция в тялото, която изпраща съобщения по нервите. Когато някой е разтревожен, например, субстанцията се активира и той чувства повече болка от друг, който е спокоен. Ноцебо ефектът се проявява в мозъка. Образни изследвания на мозъка са показали, че болката е по-интензивна при хора, очакващи по-силни болки, отколкото при хора, които не очакват това. Образните изследвания са показали, че това е свързано с промени в определени региони на мозъка.

Въпреки че не знаем как точно става това, идеята, че мозъкът може да влияе върху тялото, съществува от хилядолетия и е доказана при определени ситуации. Много древни култури разчитат за лечението на болестите на връзката ум-тяло.

Шаманите или магьосниците не са гледали на усилията си като на плацебо. Но тяхната лечебна сила може би се е осъществявала отчасти чрез силната вяра на болния човек, че лечението на шамана ще излекува болестта му. Или болният човек е щял да се подобри така или иначе, но възстановяването е било приписвано на лечението, което може реално да не е подействало изобщо на болестта.

Тъй като плацебото често има ефект, дори да не трае дълго, някои хора мислят, че плацебото има лечебен ефект. Но плацебото не лекува. И в проучвания, при които лекарите наблюдават дали плацебото има ефект върху свиването на туморите, ефектът, ако изобщо го има, е много малък.

И все пак, при някои хора плацебото може да помогне за намаляване на симптоми като болка, тревожност и проблеми със съня. В миналото докторите са давали понякога плацебо поради своето разочарование или отчаяние, че нямат какво друго да предприемат или че нищо не работи. Но това се случва и днес. Почти половината от интервюираните лекари при едно проучване през 2008г. са съобщили, че използват плацебо когато смятат, че то може да помогне на пациентите им да се чувстват по-добре.

Понякога, когато плацебото изглежда по-истинско, човекът може да си мисли, че приема действащо лекарство или лечение и дори да вярва още повече в силата му. По-голяма таблетка, например, може да изглежда като по-силно лекарство от малката таблетка. А при някои хора инжектираното плацебо може да има по-силен ефект от таблетката плацебо.

Според някои плацебото изглежда работи поради това, че много болести се подобряват с времето и без лечение. Освен това някои хора, вземайки плацебо, може да са започнали да се грижат повече за здравето си чрез физически упражнения, по-здравословно хранене или почивка. Мозъкът може да отговори на една въображаема сцена като на нещо, действително видяно, подобно на начина, по който веднъж освободени, естествените ендорфини облекчават болката.

Плацебото може да помогне на мозъка да си спомни времето преди появата на симптомите и така да предизвика химични промени. Това е теория, наречена „запаметено добро”.

Някои учени вярват, че ефектът от много алтернативни терапии може да е просто плацебо ефект. Ако пациентът вярва в лечението и иска то да работи, може да изглежда, че това става, поне за известно време. Ако този ефект е върху болест, която не може да се подобри от само себе си, и е продължителен, трябва да се приеме, че става дума за истинско лечение, а не за плацебо ефект.

И накрая, има доказателства, показващи, че това, което пациентът очаква от едно истинско лекарство, може да повлияе върху това как се чувства след като вземе лекарството. Въпреки че отговорите към истинските лекарства обикновено не се считат за плацебо ефекти, някои краткотрайни ефекти се влияят от очакванията – както добри, така и лоши.

Предстои да се открие още много за плацебо ефекта и за начините, по които се осъществява той. Изследователите са съгласни, че плацебо ефектът не може да лекува или да удължи значително живота. И все пак те продължават да го изучават, за да научат повече за него и да открият дали и как може да се използва, за да се помогне на хората да се чувстват по-добре.

Други факти по отношение на плацебо ефекта, които могат да се добавят или да бъдат объркващи.

Има фактори, които могат да повлияят върху резултатите от проучванията и да бъдат сбъркани с плацебо ефект. Това са ефекти, които могат да направят така, че проучването да съобщава, че едно плацебо (и дори едно лечение) е имало някакъв ефект, какъвто то в действително няма.

Едновременност с несвързани явления

Случайни явления (несвързани ефекти, които биха могли да се случат без плацебото) могат да бъдат свързвани с плацебото поради едновременното им наблюдаване с плацебо или ноцебо ефекти. Такива са например главоболието или обривът, появили се наскоро след приемането на плацебото. Те могат да се дължат на нещо съвсем друго, но пациентът може да мисли, че са свързани с плацебото. Същото може да се каже за добрите резултати: ако се случи човекът да започне да се чувства по-добре след вземането на плацебо, той може да си мисли, че подобрението се дължи на плацебото.

Оздравяване или промяна на симптомите

Подобрението при здравен проблем, който се подобрява от само себе си (с много е така) може понякога да се припише на плацебото. Дори при такива сериозни състояния като рака, някои видове рак могат да се подобрят или влошат от само себе си, въпреки че те продължават да се разпространяват и да се влошават с времето. Това е част от ефекта на споменатата едновременност. Много вероятно е човек, вземащ плацебо по време когато симптомите са започнали да се подобряват от само себе си, да повярва, че плацебото е оказало някакъв ефект. Същото се отнася и за самоограничаващите се болести, които изчезват напълно от само себе си, но ако човек взема плацебо, той може да бъде убеден, че то е чудодейно лекарство.

Докладване от пациента

Липсата на „заслепяване” може да повлияе върху докладването на съвпадащите по време ефекти. Хората, които знаят, например, че вземат плацебо, ще вярват, че главоболието им не се дължи на лекарството и няма да съобщят за това. Тези, които знаят, че вземат истинско лекарство, ще отдадат главоболието с по-голяма вероятност на лекарството и е по-вероятно да съобщят за това. „Заслепяването” помага за балансиране на тези съвпадащи по време ефекти.

Съобщаване на симптомите по скала

Проучвания, сравняващи плацебо с неприлагане на никакво лечение, са установили, че при пациентите, които са били на плацебо, е имало по-голяма вероятност да съобщат на изследователя, че са имали някакво подобрение. Това е било наблюдавано когато пациентите е трябвало да подредят своите симптоми по десетобалната система. Когато обаче класиранията били сравнени с резултати, които можели да бъдат измерени от други белези (като оток или подвижност), се оказало, че няма никакво подобрение в измеримите резултати. Някои изследователи вярват, че това се дължи на желанието на пациентите да съобщят добри новини на изследователя. Възможно е също пациентът да сравнява симптомите си в момента с най-лошия дискомфорт, който му е причинявал този проблем в миналото.

Получаване на лечение отвън

Пациент, който не се подобрява по време на проучването може да потърси медицинска помощ отвън без да спомене това на изследователя. Странично лечение за някакъв свързан проблем може да подпомогне подобряването на изучавания в клиничното изследване симптом. Това може да повлияе върху резултатите както в плацебо групата, така и в групата, получаваща лечение.

Отпаднали от проучването

Хората, които не се подобряват по време на проучването, включително тези на плацебо, са с по-голяма вероятност да напуснат проучването преди приключването му. Това означава, че хора, на които не е помогнато, са с по-малка вероятност да бъдат отчетени при крайния анализ. А поради това, че хората, които се чувстват по-добре по време на лечението са с по-голяма вероятност резултатите им да бъдат отчетени в края на проучването, всяко лечение изглежда че работи по-добре, отколкото е всъщност.

Виж продължение: Танцова терапия

Сподели

0 Коментара

Няма коментари.

Няма коментари. Ако желаете напишете вие първи коментар.

Напиши коментар

Напиши коментар

В тази статия четете:

Био масло от коноп с 10% канабидиол - CBD 10 %

Потърсете ни в социалните мрежи

Информационен бюлетин

Какво е информационен бюлетин?