BezRak.com

как да живеем с рак?

Пред болестта

Пред болестта
04 ноември 2014

Да се сблъскаш с диагнозата рак е неочаквано и тази ситуация предполага важна промяна в живота ти. Болният, от горе-долу здрав човек със своите занимания и всекидневни проблеми, се превръща в човек със сериозно заболяване. Начинът, по който ракът повлиява на всеки един, е различен.

Всеки човек има свое поведение, свой начин да се справя с проблемите, съвкупност от вярвания и ценности, както и определен начин да гледа на света, и, следователно, уникален е и начинът, по който всеки се противопоставя на болестта. Има толкова реакции, колкото са и хората.

Въпреки че реакциите на всеки човек са различни, емоциите, които ние, хората, изпитваме в такива ситуации, обикновено са едни и същи за всички нас.

Възможно ли е човек да се чувства добре, когато току що са му казали, че има рак?
Oчевидно не. Най- вероятното е при такава ситуация да възникнат отрицателни емоции. Това са естествени и нормални чувства, които постепенно ще отшумяват.
Можеш да преминеш през различни фази и да имаш реакции, подобни на реакциите при получаване на лоша новина:

  • Шок или кризисна фаза, характерна с чувства на крехкост и уязвимост, обърканост, несигурност, загуба, която може да продължи от няколко дни до няколко седмици. Може да се изпита усещането, че нашето съществуване е застрашено, или на загуба на ориентир.
  • Отричане, неверие („не е възможно, вероятно са сбъркали“)
  • Тъга, депресия, плач, безсилие, страх…
  • Приемане: обикновено съвпада с лечението и облекчението от това, че се прави нещо.

Повечето хора с диагноза рак изпитват емоционален шок, когато чуят диагнозата; никой не е подготвен за такава новина. Нужно ни е време, за да асимилираме това, което се случва.

Някои хора стават много нервни, превъзбудени, раздразнителни, други се чувстват ужасно тъжни или се затварят в себе си… Болният може да изпита, освен другите чувства, също и мъка, гняв, страх, обърканост и безнадеждност.

След диагнозата, ние чувстваме страх от страданията, от бъдещето… и ярост. Не е рядко хората да се питат дали ще умрат, защо им се случва на тях или защо животът ги третира по този начин. Напълно нормално е да се задават такива въпроси.

Можеш да се чувстваш отчаян и тъжен. Нормално е, няма съмнение, че е трудно да се чувстваш оптимист в такава ситуация.

Усещането за неувереност и несигурност за това, което може да се случи, е усещането, което може би по-добре от всяко друго характеризира опита с рака.

Често срещано също така е чувството за вина, че не си си дал сметка по-рано, че си могъл да наравиш нещо, което да е предизвикало рака… Много е важно винаги да помниш, че ти нямаш вина за рака, тъй като тази болест е последица от комбинацията на многобройни фактори.

Важно е да не бъркаш тези реакции и страхове с психологически проблем. Помни, че всички тези емоции са нормални и постепенно ще отшумяват, че са част от процеса на приспособяване.

Не забравяй, че процентите на оцеляващите са все по-високи; приблизително 8.4 милиона души, които са болни от рак, в момента са живи.

Как да се справяме с реакциите спрямо рака?

На много хора им е трудно да живеят с толкова променливи и силни емоции. При кризисни ситуации емоциите се появяват – по-рано или по-късно. Няма полза от това да се опитваш да не ги изживяваш. Когато ги игнорираме или потискаме, обикновено се случва така, че изникват в най-неподходящите моменти и по най-неадекватен начин.

Имай предвид – фактът, че не проявяваш позитивно отношение, няма да повлияе на възможното развитие на болестта ти, не се чувствай виновен заради това. Въпреки това – и това е важно – не се поддавай на мъката и обезсърчението.

Начинът, по който посрещаш болестта влияе върху качеството на живота ти.

Следващите идеи могат да ти бъдат полезни:

  • Да приемаш това, което чувстваш, и да го изразяваш – може да ти помогне.

    Чувствата на тъга, ярост и страх са толкова нормални, колкото и чувствата на щастие, спокойствие или удовлетворение. Да имаш тези чувства не означава, че си слаб, не се чувствай виновен за това.

    Имай предвид, че болестта и лечението предизвикват нови и трудни ситуации. Бъди толерантен със самия себе си и си демонстрирай приемане и уважение, дори и в моментите, когато чувстваш най-голяма слабост. Това е най-добрият начин яростта, страхът и/или тъгата да изгубят силата си и да започнеш да имаш известен контрол върху тях.

  • Споделяй чувствата с хора, на които имаш доверие.

    Тъгата, обезсърчението, раздразнителността, страхът, изненадата, трябва да се разсейват. Най-добрият начин да го постигнеш е да ги споделяш с другите.Това не означава, че трябва да изразяваш чувствата си пред всички. Потърси онзи човек или хора, на които се доверяваш, за да говориш за чувствата си.

  • Не се опитвай да минеш сам през всичко това

    Много хора правят нечовешки усилия, за да се контролират. Ужасяват се, че емоциите могат да се появят, защото не умеят да ги управляват. Често това усилие да се сдържат се оказва безполезно и увеличава емоционалното напрежение, поради което накрая дискомфортът избухва неконтролируемо (изблик на плач, прекомерна ярост и т.н.). Изрази своето вътрешно безпокойство когато все още не е много интензивно. Да говориш ще ти помогне да си дадеш сметка какво те безпокои в действителност и ще ти позволи да се дистанцираш достатъчно, за да можеш да намериш разрешение.

  • Контролирай мислите си

    Ние реагираме различно пред една и съща стресова ситуация. Не само събитията причиняват емоциите, но също и нашата интерпретация на тези събития. Едно и също събитие може да предизвика различни емоции, според начина, по който се интерпретира. Въпреки, че има много проблематични ситуации, обикновено вътрешният диалог е наситен с негативни, нереалистични и преувеличени мисли, които създават и поддържат едно ненужно страдание.

    Не мисли предварително за проблеми, които не си сигурен, че ще възникнат. Когато предвидиш, че може да ти се наложи да се сблъскаш с трудна ситуация, анализирай я възможно най-обективно, за да търсиш решения и да се подготвиш да се изправиш срещу нея. Ако не се чувстваш способен да се справиш, потърси помощ.
    Поддържай ума си зает с полезни и приятни дейности. Бездействието е благоприятно за появата на негативни мисли. Ще можеш много по-успешно да се справиш с действителността на рака, когато се намалят емоционалните проблеми, които го усложняват. Затова, ако се чувстваш особено обременен от ситуацията, потърси помощ.

Някои важни препоръки…

Помни, че личността, вярванията, отношението към болестта влияят върху твоето поведение и върху качеството на твоя живот, не върху рака.

Болестите и страданията са част от живота. Винаги са съществували, но за щастие днес разполагаме с напреднали методи за лечение, достъпни за цялото население.

Твоята роля е важна за успешното преодоляване на болестта. Можеш да приложиш на практика собствените си ресурси и стратегии, за да се справяш с трудностите и емоциите, които възникват. Няма двама души, които да са еднакви, поради което всеки ще посрещне болестта по свой начин.

Макар че винаги е желателно да има позитивно отношение, това не означава, че не можеш да имаш моменти на понижение на духа или на дискомфорт. Нещо повече – фактът, че не поддържаш през цялото време позитивно отношение, няма да повлияе на възможното развитие на болестта ти. Така че не се чувствай виновен ако понякога изпитваш тъга или обезсърчение.

В твоя процес на адаптиране и приемане на болестта ще ти бъде полезно да се справяш с всяка ситуация стъпка по стъпка, като се опираш на средствата, с които разполагаш, и на хората около теб. Опитай се да я посрещнеш АКТИВНО. Затова ти предлагаме няколко стратегии, които могат да се окажат полезни за теб:

  • Не позволявай център на живота ти да бъде болестта. Един болен е много повече от една болест.
  • Радвай се на позитивното, което може да има във всеки един момент. Радвай се на това, което имаш, вместо да стадаш по това, което можеш да загубиш. Живей тук и сега, не го изпускай, защото през цялото време си нащрек за бъдещето. Това не означава, че трябва да забравиш за болестта. Научи се да съжителстваш с нея и в същото време живей в настоящето.
  • Опитвай се да бъдеш оптимист. Въпреки че не можеш да избираш обстоятелствата, при които живееш, със сигурност можеш до избереш как да реагираш пред тях. Да бъдеш оптимист е опция, не е нещо, което ни е дадено.
  • Позволи си да се чувстваш тъжен, раздразнен, загрижен или напрегнат. Тези чувства са толкова нормални, колкото чувството на щастие или успокоение. Да имаш такива чувства не означава, че си слаб.
  • Бъди смел. Да имаш смелост не означава да не те е страх; означава просто да действаш, въпреки страховете.
  • Не забравяй настоящето. Ако го забравиш, поради страх от бъдещето, ще изпуснеш много хубави неща.
  • Грижи се за себе си. Прави умерени физически упражнения винаги, когато лекарят го смята за подходящо. Почивай достатъчно и се храни адекватно.
  • Изразявай чувствата си. Не чакай да избухнеш, изразявай своето неразположение, гняв, тъга… когато все още не са много силни. Прекалено голям самоконтрол може да бъде безполезен и да има обратен ефект, защото в крайна сметка можеш да избухнеш неконтролируемо.
  • Отдели си време, за да помислиш какво става с теб. Понякога, когато сме подложени на интензивни емоции, не гледаме ясно и обективно на ситуацията. Може да се окаже полезно да се попиташ какво те кара да се чувстваш зле, какво ти помага, какво те плаши…
  • Бъди близо до хората, които обичаш. Радвай им се и се наслаждавай на тяхната компания.
  • Не се изолирай. Може би предпочиташ да не споделяш какво става с теб и никой да не те види, когато се чувстваш зле, но това може да направи положението още по-тежко и, освен това, на другите ще им е приятно да ти помогнат и да бъдат с теб, ако пожелаят това.
  • Увеличавай дейностите за забавление и свободно време – прави нови неща, имай нови занимания и хобита.
  • Поддържай се активен. Опитвай се да се концентрираш в нещата, които можеш да промениш. Малки промени в твоята среда могат много да улеснят живота ти. Ще ти помогнат да намираш решения и да ги изпълняваш на практика.
  • Търси подкрепа и имай доверие в своя лекарски екип.
  • Участвай в решенията относно лечението и се информирай колкото ти е необходимо.
  • Търси подкрепа в други хора, които са преминали през същото. Техният опит може да ти бъде полезен и вероятно ще почувстваш, че те разбират.
  • Търси подходяща информация, която да ти позволи да разбираш какво се случва във всеки един момент.
  • Използвай всичко, което в миналото ти е помагало да се справяш с кризисни ситуации. Ако това, което правиш, не ти помага, потърси помощ, за да откриеш други начини за решаване на проблемите.

Опитай да се наслаждаваш силно на всички щастливи и позитивни моменти, които може да ти предложи този кризисен период. Не забравяй, че колкото и трудно да изглежда, човек може да е щастлив дори и когато е тежко болен.

Виж продължение: Страх, безпокойство, депресия…

Сподели

0 Коментара

Няма коментари.

Няма коментари. Ако желаете напишете вие първи коментар.

Напиши коментар

Напиши коментар

В тази статия четете:

Био масло от коноп с 10% канабидиол - CBD 10 %

Потърсете ни в социалните мрежи

Информационен бюлетин

Какво е информационен бюлетин?