BezRak.com

алтернативни терапии

Да преодолееш прага на смъртта, изкачвайки „Стълбата на Яков“

Да преодолееш прага на смъртта, изкачвайки „Стълбата на Яков“
12 януари 2018

От: Орит Грезел Раз, Ноа Самюел, Саги Шалев и Еран Бен-Ари

„Срещнах Яков една сутрин, в четвъртък. Бе придружаван от дъщеря си. Той бе висок, слаб мъж около 90 годишен. Онкологът му бе препоръчал консултация по комплементарна и интегративна медицина – услуга, предлагана от нашата онкологична програма за подкрепа и палиативна грижа. Две години по-рано Яков е бил диагностициран с недребноклетъчен рак на белия дроб (NSCLC), който преминал в ремисия след проведена химиотерапия и лъчетерапия. За съжаление, неговата ремисия била краткосрочна и 9 месеца преди нашата среща Яков научава, че неговия рак е рецидивирал. Той получава втори курс лъчетерапия и тогава се получават и усложненията от прогресията на заболяването. Съобщава, че страда от много на брой симптоми, между които постоянна и непоносима кашлица, анорексия със загуба на тегло, силна умора и безсъние. Това, от своя страна, води до сериозни нарушения в качеството на живот.

Яков е вдовец, баща на син и две дъщери, дядо на шест внука и прадядо на 10 правнука. През живота си е работил в Израел като гмуркач, заварчик, строител, конструктор и др. Бил е физически активен до момента, в който умората и слабостта не му позволяват дори да направи ежедневната си разходка. В допълнение към рака на белия дроб, Яков има исхемична болест на сърцето и е преживял два микро инфаркта. При първата ни среща той дори не желаеше да разговаря с мен. Бе твърде уморен и слаб и помоли дъщеря си да „поеме нещата“ и да разкаже за симптомите му. Тя ми разказа, че първоначално баща ѝ не желаел да идва на консултация по интегративна медицина и че бил скептично настроен към възможностите на комплементарната медицина да подобри състоянието му. По време на нашия разговор Яков бе седнал отстрани – отпаднал, кашляше непрестанно и изглеждаше така, сякаш изпитваше огромен дискомфорт.

Знаех, че е необходимо да действам бързо, за да му осигуря незабавно облекчение. Помолих да ме изчакат с дъщеря му за няколко минути, през които се върнах с две ленти за китки, с пришити вътре в плата единични малки топчета. При поставяне срещу лицевата страна на средата на китката, те осъществяват постоянен натиск върху РС-6 акупунктурната точка. Акупунктурата и натиска в тази точка облекчават симптоми като предизвикани от химиотерапията гадене и повръщане1.

Ефектът от акупресурата бе незабавен. Яков спря да кашля и бе в състояние да си отпочине малко. Тогава ме погледна и започна да говори. Никога не знаем какви истории носят нашите пациенти зад покривалото от болки, които им причинява рака. Сподели, че за пръв път в живота си е стигнал до състояние, в което усеща, че губи надежда. На 19 години бил изпратен в концентрационен лагер в Аушвиц, след това – и в този в Бухенвалд. Първия в Полша, а вторият – в Германия. Въпреки всички страдания, изпитани по тези лагери, той никога не губил надежда и бил сигурен, че ще оцелее. Разказваше за тези преживявания, описвайки ги като „пътуване през долината на смъртта“. Говори за много трудни, често непоносими ситуации, с които се е срещнал през тези години. Направи равносметка за борбата си – физическа и емоционална – в работата му в лагерите, която включвала преместване на телата на умрелите от газовите камери в крематориумите. Някои от жертвите били още живи, дори и в несвяст. Яков описа как през годините е изпитвал болезнено чувство за вина, основно защото е бил безсилен да осигури достоен комфорт на умиращите познати съкилийници. По време на живота му в лагерите, смъртта му е била постоянен компаньон. До момента, в който група американски войници не го издърпва из под купчина тела на затворници, разстреляни няколко часа преди освобождението.

Яков разказваше своята история, а дъщеря му седеше до него просълзена, чувайки баща си да говори за неща, които никога преди не бе чувала. Осъзнавах драматичните събития, за които Яков разказваше, слушайки гласа му, който изглежда бе изплувал от твърде дълго пазено мълчание и моите очи също се наляха – като тези на дъщеря му. Първоначалната ми идея бе просто да облекча кашлицата на Яков и да го накарам да се почувства комфортно. Вместо това, слушах, споделяйки един специален момент.

Яков продължи да идва на срещи и с други членове от екипа по комплементарна и интегративна медицина: специалисти по палиативни грижи, по акупунктура, по духовна грижа и натуропати. Те също имаха привилегията да съпроводят Яков в неговото пътуване и да участват в нещо, което остави отпечатък върху целия ни екип.

През следващите седмици, Яков разказваше и на други за преживяното в лагерите: с членове на семейството, приятели, съседи, специалисти по здравни грижи и др. На всеки седмичен сеанс акупунктура продължаваше да акцентира върху това, че не го е страх да умре. През това време говореше и за растящата страст за живот, което обясняваше така: „светлината в края на тунела са моите деца, внуци и правнуци“. При срещите с нашия специалист по акупунктура Яков споделяше за ясен и болезнен спомен за майка му и двете му сестри, голи и ужасени – образ, който е запечатал и вижда и с отворени очи. Тези картини, в които отново и отново се среща с починалите членове на семейството му, бяха нещо ново за Яков. Той чувстваше тази интензивна тъга и асоциираше „появяването“ на мъртвите с очакването да срещнеш още веднъж тези, които си обичал.

Работили сме с много оцелели от Холокоста в нашата практика по интегративна медицина. Всички бяха уплашени от това, което им се случва. При поставяне на диагноза рак, страхът от смъртта отново става твърде осезаем за тях, съпътства ги по време на лечението и често остава с тях до края на живота им. За разлика от повечето пациенти с рак, Яков нямаше страх от смъртта. Смъртта натрапчиво е присъствала в неговия живот от дните в концентрационните лагери и през целия му съзнателен живот. И въпреки всичко това, той е успял да намери сили да оцелее, да създаде нов дом и семейство в Израел, да преодолее болестта и овдовяването. По своя път, Яков бил съпътстван от вярата и мълчанието, които са му позволили да не поглежда назад към сенките, оставени в миналото. Бяхме свидетели на рядък момент на промяна, където мълчанието даде път на една изречена изповед.

Водени са много и дълги дебати затова трябва ли оцелелите от Холокоста да бъдат насърчавани от специалистите по здравни грижи да говорят за преживяното през войната. Израелския психолог Дан Бар-Он е провел разширено проучване сред оцелели от Холокоста и наследниците на извършителите на тези грозни актове. Той създава термина „заговор на мълчание“ за да опише трудностите да говорят за травматичното преживяване, които изпитват оцелелите. Той предлага и няколко подхода за реконструиране на причините, довели до това мълчание2,3. В изследването си върху Холокоста, Де Ври и сътрудници4 разглеждат ролята на житейските истории на оцелелите. Розенблум5 посочва многото опасности, свързани с този подход и предполага, че оцелелите, запазващи мълчание, могат да се почувстват „изстискани от живот“, а тези, разказващи своите истории, могат да стигнат до психично заболяване или самоубийство.

Когато Яков решава да избяга от границите на мълчанието при нас, той усеща новооткритата възможност да разкаже своята история. Навярно процесът е предизвикан от неговите симптоми, ефекта от лечението, или пък от състрадателния подход на клиничния ни екип, който осигурява подкрепа и окуражава. Екипът ни непреднамерено пусна в действие неговото желание да разказва и само станахме свидетели как тази истинска житейска история се излива от този смел разказвач.

С напредване на болестта, Якоб започна да описва два противоположни сценария, които представяха неговата гледна точка на случващото се. В първият, на топло осветена сцена бе обграден от децата си. Вторият бе с тъмна и зловеща обстановка, с плашещите образи на неговото семейство, евтаназирано в пещите на Аушвиц и Бухенвалд.

Между тези две картини видяхме Яков смело да преодолява препятствията, прекрачвайки прага между тези два свята. Неговата борба ни припомни описаната в Библията история за стълбата на Яков. В нея, древният Яков в съня си преживява битка с падащи и въздигащи се ангели по стълбата към рая, съпровождайки го в неговото пътуване между рая и земята.

Яков почина 5 седмици след първата ни среща, но неговата история все още е с нас, вписана в сърцата на всички, които го чуха.“

Литература

1. Rithirangsriroj K, Manchana T, Akkayagorn L: Efficacy of acupuncture in prevention of delayed chemotherapy induced nausea and vomiting in gynecologic cancer patients. Gynecol Oncol 136:82-86, 2015 [Crossref], [Medline]
2. Bar-On D, Eland J, Kleber R: Multigenerational perspectives on coping with the Holocaust experience: An attachment perspective for understanding the developmental sequelae of trauma across generations. Int J Behav Dev 22:315-338, 1998 [Crossref]
3. Bar-On D, Rottgardt E: Reconstructing silenced biographical issues through feeling-facts. Psychiatry 61:61-83, 1998 [Crossref], [Medline]
4. de Vries B, Suedfeld P, Krell R, et al: The Holocaust as a context for telling life stories. Int J Aging Hum Dev 60:213-228, 2005 [], [Medline]
5. Rosenblum R: Postponing trauma: The dangers of telling. Int J Psychoanal 90:1319-1340, 2009 [Crossref], [Medline]

Източник: „Climbing Jacob’s Ladder: Overcoming the Threshold of Death“ Orit Gressel Raz, Noah Samuels, Sagi Shalev, and Eran Ben-Arye
DOI: 10.1200/JCO.2016.71.6365 Journal of Clinical Oncology 35, no. 16 (June 2017) 1855-1856.

Сподели

0 Коментара

Няма коментари.

Няма коментари. Ако желаете напишете вие първи коментар.

Напиши коментар

Напиши коментар

Био масло от коноп с 10% канабидиол - CBD 10 %

Потърсете ни в социалните мрежи

Информационен бюлетин

Какво е информационен бюлетин?