Рак

Рискови фактори за възникване на някои видове рак

Рискови фактори за възникване на някои видове рак

Рискови фактори за рак на дебелото черво:

Факторите, които увеличават риска от рак на дебелото черво включват:

  • Възраст. Болшинството от хората, диагностицирани с рак на дебелото черво са над 50-годишна възраст. Наблюдава се и при по-млади хора, но много по-рядко.
  • Анамнестични данни за колоректална полипоза.
  • Възпалителни заболявания на червата. Хроничните възпалителни заболявания на дебелото черво, като улцерохеморагичен колит и Болест на Крон са с повишен риск от развитие на рак на дебелото черво.
  • Вродени синдроми с повишен раков риск. Генетичните синдроми, предавани през поколенията повишават риска от заболяване. Тези синдроми включват фамилната аденоматозна полипоза и наследствения неполипозен колоректален карцином, известен още като синдром на Lynch.
  • Фамилна анамнеза за полипоза и рак на дебелото черво. По-вероятно е да развиете рак на дебелото черво, ако имате родители, братя, сестри или деца с това заболяване. Ако повече от един член от семейството е с колоректален карцином, вероятността за развитието му при дадения индивид е още по-голяма. В някои случаи тази връзка може да не е наследствена или генетична. Вместо това раковите заболявания в семейството могат да бъдат в резултат на фактори на околната среда, диетата или начина на живот.
  • Диета, богата на мазнини и бедна на фибри. Колоректалният карцином може да бъде свързан с диета с ниско съдържание на фибри и богата на мазнини и калории. Изследванията в тази насока дават разнородни резултати. Според някои проучвания, рискът от колоректален карцином се повишава при консумация на големи количества червено месо.
  • Заседнал начин на живот. При слаба физическа активност рискът от рак на дебелото черво и ректума е по-висок.
  • Диабет. При хора с диабет и инсулинова резистентност съществува по-висок риск от колоректален карцином.
  • Затлъстяване. При хора с това заболяване рискът от колоректален карцином е също много по-висок, в сравнение с останалата популация.
  • Тютюнопушене.
  • Употреба на алкохол. Злоупотребата с алкохол увеличава риска от колоректален карцином.
  • Лъчева терапия. Лъчелечението в областта на корема, с цел лечение на вече съществуващи тумори, увеличава риска от колоректален карцином.

Рискови фактори за рак на белия дроб:

Общи:

  • Възраст: средно два от три диагностицирани случая с рак на белия дроб са на възраст над 65 години, а повечето – над 45 години. Средната възраст при поставяне на диагнозата е 71 години.

Генетични фактори:

  • Фамилна история: генетичните фактори могат да бъдат предопределеност при някои хора. Индивиди, които имат близки членове от семейството с рак на белия дроб (независимо дали са пушачи или не), са по-склонни да развият рак на белия дроб.

Фактори на околната среда:

  • Тютюнопушене или излагане на вторичен дим (пасивно пушене): този фактор се счита за водещ за това заболяване. При пасивните пушачи рискът от рак на белия дроб също е значително повишен.
  • Излагане на азбест или други замърсители на околната среда: излагането на азбест или други такива вещества, особено на работното място повишава риска от рак на белия дроб. Рискът е още по-висок при пушачи.
  • Експозиция на радон: това е безцветен газ без мирис и вкус, който се открива в определени индустриални области, но и в много жилищни райони. Води до повишаване риска от белодробен карцином.

Рискови фактори при недребноклетъчен рак на белия дроб:

Генетични фактори:

  • Фамилна обремененост: фамилната анамнеза е рисков фактор за развитие на този вид тумор, за което има известни доказателства. Въпреки това учените не са доказали, дали факторите на околната среда или начина на живот (като радонът или тютюнопушенето) имат голяма роля в развитието на фамилния белодробен карцином.

Фактори на околната среда:

  • Употреба на тютюн: тютюнът причинява 4 от 5 случая на заболяване от рак на белия дроб. Голямото количество изпушени цигари, както и започването в ранна възраст увеличават риска. Спирането на употребата на цигарени изделия значително понижава риска от заболяване.
  • Пасивно пушене: дори и неактивните пушачи са изложени на повишен риск от заболяване.
  • Радон: естествено срещащият се газ радон може да се открие във високи концентрации в някои къщи или сгради в определени райони. Смята се за водещ фактор в развитието на рак на белия дроб при непушачите. По света и особено в Америка продават специални набори (т.нар. „китове“) за домашно измерване и установяване на неговите нива.
  • Азбест: дългосрочната експозиция на азбест повишава риска от рак на белия дроб. Това важи в особено голяма степен за работниците в мини, мелници или хора, които са вдишвали азбестови частици.
  • Индустриална експозиция: вдишването на химикали или минерали и съединения, като азбест, арсеник, хром, никел, сажди или катран е причина за по-често развитие на рак на белия дроб. На това са изложени работниците от определени производства и минното дело. Изгорелите дизелови газове и общото замърсяване също повишават риска от заболяване.

Предишни видове лечение:

Анамнезата за предхождащи белодробни заболявания, включително и белодробен рак е предпоставка за развитие на заболяването. Рискът се увеличава и при използване на други противоракови лечения, като лъчетерапията.

Дребноклетъчен карцином на белия дроб:

Генетични фактори:

  • Всеки, диагностициран предварително с рак на белия дроб, или който има член на семейството с такъв вид рак, е с висок риск от заболяване. Особено важно е за индивиди с аномалии на хромозома 6.

Фактори на околната среда:

  • Употреба на тютюн: тютюнът причинява 4 от 5 случая на заболяване от рак на белия дроб. Голямото количество изпушени цигари, както и започването на тютюнопушенето в ранна възраст, увеличават риска. Спирането на употребата на цигарени изделия значително понижава риска от заболяване. Това е така, защото белият дроб е в състояние да възстанови увредените тъкани.
  • Пасивно пушене: дори и неактивните пушачи са изложени на повишен риск от заболяване.
  • Радон: когато уранът се разпадне в почвата и скалите се освобождава естествено срещащия се газ радон. Той се открива в приземните части на някои стари сгради и къщи. Излагането на високи концентрации на газа предразполага към развитие на дребноклетъчен карцином на белия дроб.
  • Производствени вредности: при разни видове индустриална дейност, работещите са редовно изложени на карциногени. Такива агенти са радиоактивните руди, вдишваните химикали и минерали като берилий, кадмий, кварц, винил хлорид, никел и дизелови газове.

Предишни видове лечение:

  • Лъчетерапия: онкологично болните, подложени на този вид терапия в областта на гръдния кош са предразположени към появата на белодробен карцином.

Рискови фактори за метастатичен белодробен рак:

Фактори на околната среда:

  • Употреба на тютюн: Голямото количество изпушени цигари, както и започването в ранна възраст увеличават риска. Спирането на употребата на цигарени изделия значително понижава риска от заболяване. Това е така, защото белият дроб е в състояние да възстанови увредените тъкани. Тъй като симптоматика често протича незабелязано, шансът за значително разпространение на заболяването е голям.

Вид на белодробния тумор:
Дребноклетъчният рак на белия дроб е агресивен и се развива по-бързо от недребноклетъчния. Едроклетъчният карцином (вид недребноклетъчен) също се разпространява бързо.

Рискови фактори за рак на пикочния мехур:

Следните рискови фактори имат роля за поява на рак на пикочния мехур:

  • Употреба на тютюн. Най-честият фактор е пушенето на цигари, но същото се отнася до пушенето на лула или пури. Пушачите развиват рак на пикочния мехур 4 до 7 пъти по-често от непушачите.
  • Възраст. Честотата на този вид рак нараства с възрастта. Над 75% от диагностицираните са на възраст над 65 години.
  • Пол. Вероятността от заболяване е 3-4 пъти по-голяма при мъжете, но при жените смъртността е по-висока. Преди нарастването на броя на жените – пушачи, честотата на рак на пикочния мехур беше от 6 до 7 пъти по-висока при мъжете.
  • Раса. Бялата раса е с двойно по-голяма заболеваемост от този вид рак, но черната раса отбелязва по-висока смъртност.
  • Химикали. Веществата, използвани в обработката на текстила, гумата, кожата, боите, багрилата и печатарската индустрия; някои естествени химически вещества, както и вещества, наречени ароматни амини, повишават риска от рак на пикочния мехур.
  • Циклофосфамид. Хора, на които е прилагана химиотерапия с този препарат са изложени на по-висок риск от заболяване.
  • Пиоглитазон хидрохлорид (Pioglitazone hydrochloridе). През 2011 г. Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) предупреди, че хора, приемали този противодиабетичен препарат за повече от една година имат повишен риск от развитие на рак на пикочния мехур. Публикуваните резултати от проучванията са противоречиви.
  • Анамнестични данни. Пациенти, които веднъж са имали това заболяване, са с по-висок риск да развият рак на пикочния мехур отново.
  • Шистозомиаза. Хора с някои форми на паразитози, откриващи се предимно в Африка и Средиземноморието, са с повишен риск от рак на пикочния мехур.
  • Хронични възпалителни процеси. Камъните в пикочния мехур и хроничните инфекции са рисков фактор за заболяването. Ракът на пикочния мехур често се проявява при парализирани хора, при които има терен за развитие на множество уринарни инфекции.
  • Излагане на арсеник. Арсеникът е естествено срещаща се субстанция, която приемана в големи количества може да бъде вредна за здравето. Ако се открие в питейната вода, арсеникът се счита за рисков фактор за възникване на рак на пикочния мехур. Опасността от излагане на арсеник зависи от местоживеенето и степента на замърсяване на водоизточниците.

Сподели

0 Коментара

Няма коментари.

Няма коментари. Ако желаете напишете вие първи коментар.

Напиши коментар

Напиши коментар

Био масло от коноп с 10% канабидиол - CBD 10 %

Потърсете ни в социалните мрежи

Свържете се с лекар

Информационен бюлетин

Какво е информационен бюлетин?