Рак

Терминология на рака

Терминология на рака

Медицинските термини винаги са трудни за разбиране. При кликване върху съответната буква от речника ще се появят термините, които започват с тази буква.

Ш
Щ
Ю

А

Аблация: Отстраняване.

Абсцес: Натрупване на гной във вътрешните или външните тъкани на органи. Инфекцията обикновено е неподатлива на антибиотици, поради което е необходимо оперативно лечение. Понякога абсцесът може да се образува във вътрешността на тумор и тогава говорим за абсцедирал тумор.

Автоложна трансплантация: Трансплантация на костен мозък. Хирургическа процедура, при която пациентът получава клетки, способни да подновят производството на кръв, получени от самия него.

Агеузия: Пълна загуба на вкусовите функции на езика вследствие от проведена химиотерапия.

Аграфия: Загуба или разстройство на способността за изразяване на идеи в писмена форма вследствие от мозъчна травма или увреждане.

Адамантином: Злокачествен тумор, който се развива почти изключително в две области на тялото: челюстта и долните крайници. Произходът му е неизвестен, но някои изследвания навеждат на мисълта, че е от епителен произход. Среща се рядко и е много агресивен. Обикновено не води до образуване на метастази.

Аденектомия: Премахване на жлеза.

Аденокарцином: Злокачествен тумор от карциномен тип, произлизащ от жлезистите структури на тялото. Това е най-често срещаната форма на онкологично заболяване, в която се включват почти всички тумори, развиващи се в респираторния и стомашно-чревния тракт, млечната жлеза, дебелото черво или простатата.

Аденом: Доброкачествен тумор, произлизащ от жлезиста тъкан. Често полипите на дебелото черво се състоят от аденоматозна тъкан.

Аденоматозен: Принадлежащ или отнасящ се до жлезите.

Аднексектомия: Отстраняване на яйчника с прилежащата маточна тръба.

Аднекси: Придатъци, съвкупност от структури, разположени в таза, от двете страни на матката. Включват яйчниците, маточните тръби и кръвоносните съдове, които ги снабдяват с кръв.

Адреналектомия: Отстраняване на едната или двете надбъбречни жлези.

Адювантно лечение: Лечение на онкологично заболяване, което се прилага след проведено преди това основно лечение, с цел да се намали вероятността от рецидив. Нарича се също така коадювантно.

Азбестоза: Интерстициална белодробна болест, предизвикана от вдишване на азбестови влакна.

Акрален лентигинозен меланом: По-рядко срещана форма на тумор на кожата, който обикновено се появява върху дланите на ръцете, стъпалата на краката или под ноктите. Честотата на заболяването е по-голяма при чернокожи и лица от азиатската раса.

Актинична кератоза: Предраков тумор на кожата, обикновено се причинява от излагане на слънце.

Алогенна трансплантация на костен мозък: Хирургическа процедура, при която пациентът получава клетки от друго лице, обикновено брат или сестра, способни да подновят произвеждането на кръв.

Алопеция: Естествена или провокирана загуба на коса. В онкологията се отнася до опадане на косата вследствие на проведена химиотерапия и/или лъчетерапия. Понякога засяга и други области на тялото (вежди, мигли, ръце, крака). Обикновено алопецията е временна при химиотерапия и постоянна при лъчетерапия.

Алфа-фетопротеин (AFP): Белтък, произвеждан главно в черния дроб и жълтъчното мехурче, който се използва за диагностициране или проследяване на проблеми с плода. При възрастните хора служи като специфичен туморен маркер за рак на черния дроб и ракови състояния, засягащи зародишните клетки на тестисите и яйчниците.

Аменорея: Спиране или липса на менструация.

Аналгетично лечение: Лечение, което има за цел да намали болката.

Анаплазия: Промяна в клетъчната структура, характеризираща се със загуба на диференциация и връщане към форма, близка до тази на ембрионалните клетки. Степента на анаплазия определя злокачествеността на тумора и прогнозата.

Анастомоза: Хирургическа процедура за свързване на тръбовидни структури като кръвоносни съдове или кухи органи. При отстраняването на чревен сегмент останалите два сегмента се зашиват или свързват, т.е. те се анастомозират.

Ангиогенеза: Формиране на нови кръвоносни съдове. Често се случва при повечето злокачествени тумори.

Ангиография: Рентгеново изследване, при което в сърдечните кухини или в артериите, водещи към сърцето (коронарните артерии), се инжектира контрастно вещество. Може да се използва, за да се огледат артериите в сърцето, мозъка, бъбреците и много други части на тялото. С това изследване може да се определи дали един тумор е операбилен или не. Нарича се също така артериография и ангиограма.

Ангиом: Доброкачествен тумор на кръвоносните съдове. Тези тумори се виждат като червени петна по повърхността на засегнатия орган. Обикновено терминът се използва за обозначаване на червени петна (с кърваво червен цвят) по кожата, но те могат да се появят при всеки орган (черва, черен дроб, гласни струни и т.н.).

Ангиосарком: Злокачествен тумор от саркомен тип, който засяга кръвоносните съдове.

Андрогени: Хормони, произвеждани в тестисите, отговорни за появата на мъжките полови белези. Най-важният от тях е тестостеронът.

Анемия: Заболяване на кръвта, причинено от недостиг на червени кръвни телца или на хемоглобин.

Анестезия: Пълна или частична загуба на чувствителност, причинена от действието на определени вещества, наречени анестетици.

Анорексия: Липса на апетит.

Аносмия: Пълна загуба на обоняние.

Антиангиогенеза: Новаторски метод за лечение на туморни заболявания, основаващ се на използването на вещества, които предотвратяват или възпрепятстват кръвоснабдяването на тумора и той спира да расте.

Антигени: Вещества, съдържащи се в инфекциозните агенти, които при въвеждане в организма стимулират формирането на антитела.

Антиеметичен: Който спира или предотвратява гадене и повръщане; който лекува гадене и повръщане.

Антиестроген: Лекарствено средство, способно да възпрепятства или затрудни отчасти или изцяло действието на естрогените. Поради тяхната ефективност понастоящем имат значение в лечението на рак на гърдата.

Антинеопластично средство: Лекарство, което инхибира или предпазва от развитието на рак, тъй като предотвратява растежа на туморните клетки. (Виж Химиотерапевтично средство)

Антиоксиданти: Хетерогенна съвкупност от вещества, състояща се от витамини, минерали, естествени пигменти и други растителни съединения и ензими, които блокират вредното влияние на свободните радикали. Терминът означава средство, което предотвратява вредното окисляване на други химични вещества.

Антисенс олигонуклеотиди: Експериментално лечение на рак, което използва нискомолекулни протеини, предназначени да се намесят по специфичен начин срещу отделна информационна РНК.

Антитяло: Вещество, произвеждано от имунната система, което защитава организма срещу антигени, съдържащи се в инфекциозните агенти.

Аплазия: Липса на клетките, свързани с производството на приферните кръвни клетки от костния мозък. Вследствие на това намалява броят на еритроцитите, левкоцитите и тромбоцитите в периферната кръв.

Апоптоза: Програмирана клетъчна смърт на здрави клетки. Естествено регенериране на клетки. Смята се, че чрез този механизъм организмът ни се освобождава от много начеващи туморни заболявания, които никога не успяват да се развият, както и от дефектирали нетуморни клетки. Раковите клетки имат блокиран механизъм на апоптоза, поради което растат и се размножават безкрайно.

Астения: Умора. Симптом, често свързван с раково заболяване и прилаганите лечения, макар и да не е специфичен за тях.

Астроцитом: Астроцитомът може да бъде в различна степен на диференциация (І-ІІІ), най-злокачесвеният е глиобастома мултиформе и е с много лоша прогноза.

Асцит: Събиране на течност в коремната кухина. Чест симптом при тумори в коремната кухина – стомах, черва, яйчници, матка, черен дроб, панкреас и т.н.

Атипична хиперплазия: Клетъчно делене и множене с необичайно бързи темпове, по дезорганизиран начин, при което клетките изглеждат анормални. Въпреки че се смята за доброкачествено състояние, това е ранен предупредителен знак за четири пъти по-голяма вероятност за развитие на рак.

Афазия: Загуба или разстройство на речевите способности поради увреждане на езиковите центрове в мозъчната кора.

Афереза: Специален метод за извличане на кръв, когато е необходим някой неин компонент.

Б

Бели кръвни телца: Кръвни клетки, които участват в унищожаването на микроорганизми, причиняващи инфекции. Наричат се още левкоцити.

Биологична терапия: Която използва имунната система на организма,за да се бори с рака. Клетките, антителата и органите на имунната система действат, за да предпазват и защитават организма от външни нашественици, като бактерии и вируси.

Биопсия: Получаване на тъканна проба посредством различни хирургически техники за микроскопско изследване и установяване на хистологията на тумора или съответната тъкан.

Бласти: Незрели бели кръвни клетки. Незряла фаза в клетъчното развитие, преди появата на окончателните характеристики на клетката.

Бластна трансформация: Остър стадий на много левкемии, в който ходът на заболяването се ускорява и много ракови клетки от костния мозък се появяват в кръвта (бласти).

Бластни клетки: Структурна и функционална единица на живите незрели организми, които се появяват в кръвта в острите фази на някои левкемии и лимфоми.

Болест на Пейджет (при заболяване на млечна жлеза): Злокачествен тумор, който засяга зърното и ареолата на гърдата. Клиничните прояви включват възпалителни кожни лезии, подобни на тези при екзема, и инфилтриране на епидермиса от злокачествени клетки. Това заболяване не трябва да се бърка с болестта на Пейджет, засягаща костната тъкан.

Брахитерапия: Лъчетерапия, при която източникът на лъчение се въвежда директно в тумора или в близост до него. Целта е туморът да се облъчи с високи дози, а околните нормални тъкани да получат по-малки дози.

Бронхоалвеоларен карцином: Злокачествен тумор със сериозен характер и лоша прогноза, който се появява като дифузна инфилтрация в повече или по-малко обширна зона от белия дроб.

Бронхоскоп: Устройство, състоящо се от мини-тръба с малка камера на края, което се въвежда в белите дробове през носа (или устата). По време на процедурата през една от ноздрите се вкарва микроскоп, докато достигне до трахеята или бронхите през гърлото. Използва се за изследване на въздушните канали на белите дробове или трахеобронхиалното дърво. Микроскопът позволява също така на лекаря да вземе белодробни секрети и проби от белодробна тъкан за извършване на биопсия на тъканните образци.

Бронхоскопия: Диагностично изследване за визуализиране на дихателните пътища (ларинкс, трахея и по-големи бронхи) и за вземане на секрети от респираторния тракт, проби от бронхиална или белодробна тъкан. Медиастиналните възли се биопсират при торакоскопия – уредът се въвежда в гръдната клетка. Методът е полезен за диагностициране на запушване или туморни образования на трахеята или бронхите.

В

Вертебропластика: Перкутанна техника, която се състои във въвеждане на костен цимент в тялото на прешлен, за да се получи консистенция на гръбначния стълб, да се предотврати прогресът на сплескването и да се облекчи болката. Предлага значителни терапевтични резултати при пациенти с неконтролируема рахитична болка поради остеопоротични фрактури, тумори или метастази. Известна е също така като циментиране.

Випом: Злокачествен тумор, много рядък, който расте от определени клетки в панкреаса, който секретира хормона, наречен вазоактивен интестинален пептид (ВИП). Ракът причинява симптоми чрез произвеждането на високи нива на този хормон и причината е неизвестна.

Вирус на Епщайн-Барр (ВЕП): Генетичен агент, от семейството на херпес вирус, както и един от най-често срещаните в човека. Основните източници на инфекция са лигавиците на устата, очите, дихателните пътища, половите органи и ануса.

В-клетъчен лимфом: Тумор, който се развива в лимфната система, принадлежащ към групата на неходжкиновите лимфоми, много бързо нарастващ, характеризиращ се със злокачествена трансформация на В-лимфоцити.

Време за удвояване: Промеждукък от време в процеса на митоза, необходимо за разделянето на една клетка на две. Той е много по-кратък в раковите клетки, отколкото в нормалните.

Вторичен тумор: Метастази.

Възел: Твърдо уплътнение, което може да се опипа. В онкологията се използва за обозначаване на тумори, наблюдавани при рентгенови изследвания.

Външна лъчетерапия: Лечение на онкологично заболяване, при което източникът на излъчване се намира на известно разстояние от пациента в апарати с големи размери, като устройство за кобалтотерапия и електронен линеен ускорител. При този тип лечение, което е най-често, пациентите се явяват всекидневно като амбулаторни в продължение на променлив период от време, в зависимост от заболяването, което се лекува. Излъчването може да бъде с гама лъчи, рентгенови лъчи или електрони.

Г

Гадене: Желание за повръщане. Това е неспецифичен симптом, свързан с много заболявания. В онкологията обикновено се свързва с провеждането на химиотерапия и/или лъчетерапия.

Гамаграфия: Диагностична процедура, при която се използват радиоактивни елементи (изотопи) за визуализиране на структурите на тялото. При наличие на туморни лезии засегнатата зона се явява като по-плътен образ в сравнение с останалата част.

Ген: Единица наследствен материал, заемаща определен локус на хромозома. Кодира определени характеристики на индивида, включително склонност към определени заболявания.

Генетичен: Принадлежащ или отнасящ се до генетиката. Генетичен не е синоним на наследствен, тъй като само гените на сперматозоидите и яйцеклетките участват в наследяването. Ракът винаги е генетичен, тъй като произлиза от изменения в гените на една или друга тъкан, но рядко е наследствен.

Генетично консултиране: Процес, при който се помага на лице с наследствено и/или генетично рисково заболяване, за да се установят характеристиките и последиците от конкретната патология, вероятностите тя да се прояви и предаде, както и възможностите за нейната превенция или предотвратяване.

Генна терапия: Лечение на рака чрез въвеждане на гени в ДНК на даден човек, за да се осигури нов набор от инструкции към клетките и така да може да се лекува заболяването. Основната трудност на това лечение е да се намери ефективно и сигурно средство за пренасяне, което да доведе гените до тумора.

Геном: Цялата ДНК на една клетка. Представлява цялата генетична информация на индивида.

Герминативен тумор: Тумор, произтичащ от зародишните клетки на тестисите или яйчниците. В изключителни случаи, тумори на зародишните клетки могат да се появят от половите жлези. Касае се за лечим рак, дори при силно разклонени метастази.

Глиобластом: Злокачествен тумор на главния или на гръбначния мозък.

Гръбначен мозък: Нервна тъкан, която минава през центъра на гръбначния стълб и свързва главния мозък с други части на тялото.

Гръбначно-мозъчна течност: Безцветна течност, която облива главния и гръбначния мозък, циркулира през мозъчните стомахчета и централния канал около гръбначния мозък, и се съхранява в мозъчните цистерни. Гръбначно-мозъчната течност може да стане мътна при наличието на левкоцити или на жлъчни пигменти. Многобройни заболявания променят нейния състав и изследването й е важно и често пъти решаващо при менингеални инфекции, карциноматоза и кръвоизлив.

Гръден имплант: Силиконова протеза, която се използва за уголемяване на бюста или за възстановяване на гърдата след извършена мастектомия.

Д

Дерматофибром: Доброкачествен тумор на кожата. Характерен е за някои наследствени синдроми на рак. Познат е и като хистиоцитом.

Дерматофибросарком: Злокачествен тумор, произлизащ от дерматофибром, който се развива бавно и обикновено се локализира в гърба и корема, със способност да прониква в костта.

Дизурия: Дискомфорт или болка при уриниране.

Дисплазия: Аномалия в развитието на тъканите.

Диспнея: Затруднено дишане. Субективно усещане за недостиг на въздух.

Дисфагия: Затруднено преглъщане.

Дисфония: Разстройство в образуването на гласа.

Диуретик: Лекарствено средство, което подпомага изхвърлянето на вода и сол соли от организма чрез урината.

ДНК: Инициали на дезоксирибонуклеиновата киселина. Двойноверижна спирална молекула нуклеинова киселина, съдържаща цялата генетична информация, която характеризира даден индивид.

Доброкачествен тумор: маса от клетки, подобни на нормалните, която остава на първоначалното си място и не създава метастази. Но може също така да бъде тежък или смъртоносен, в зависимост от това къде се намира и усложненията, които може да причини.

Доброкачествен: Термин, използван за неракови тумори, които се развиват бавно, нямат способност да унищожават тъкани и не се разпространяват към други органи.

Дозиметрия: Изследване за измерване и контрол на получаваната в процеса на облъчване енергия, с цел да се планира лъчелечение. Дозиметрията е задължителна при лицата, работещи в сферата на лъчетерапията и рентгеновата диагностика.

Дребноклетъчен карцином на белия дроб: Злокачествен тумор на белия дроб, бързонарастващ и силно инвазивен. Метастазира рано по кръвен път, поради което е с най-лоша прогноза.

Дуктален карцином: Злокачествен тумор, който се развива от клетките на каналчетата на млечната жлеза и панкреаса. Това е най-често срещаната форма на рак на гърдата и рак на панкреаса. (Виж Лобуларен карцином)

Е

Едем: Възпаление, причинено от натрупване на течност в тъканите.

Екстирпация: Хирургично отстраняване на тъкан, орган или тумор в тялото. Изразява се чрез наставката „… ектомия“.

Ектазия: Разширяване на кух орган.

Ектомия: Наставка, която означава „отстраняване, изрязване“. Например, апендектомия (отстраняване на апендикса), ларингектомия (отстраняване на ларинкса).

Електрокоагулация: Електрокоагулация е метод, при който чрез концентрация на електрическа енергия върху малка площ се достига висока температура, предизвикваща коагулация или некроза на третираната тъкан. Техниката е широко използвана за премахване на различни образувания: фиброми (особено по врата и подмишниците), вирусни брадавици, затворени комедони, милиуми и обемни мастни жлези, кондиломи, соларни кератози, кератоакантоми, себорейни веруки, базалиоми и други.

Ембрионален карцином: Тумор на зародишните клетки, който възниква в тестисите или яйчниците.

Емеза: Повръщане, желание за принудително изхвърляне на стомашното съдържимо нагоре през хранопровода и извън устата.

Ендоскопия: Визуализация на органи и телесни кухини с помощта на гъвкава тръба, наречена ендоскоп.

Енхондром: Доброкачествен тумор с хрущялен произход, който се развива във вътрешността на костите.

Епендимобластом: Злокачествен мозъчен тумор, който произхожда от клетките на мембраната, покриваща мозъчните стомахчета (вентрикули) и централния канал на гръбначния мозък (епендим). Разполага се най-вече в мозъчните стомахчета или спиналния канал. Познат е още като злокачествен епендимом.

Епендимом: Доброкачествен тумор, състоящ се от клетки на мембраната, покриваща мозъчните стомахчета и централния канал на гръбначния мозък (епендим).

Епидемиология: Изучаване на заболяванията чрез събиране и анализ на статистически данни.

Епидермис: Най-външният слой на кожата.

Епидермоиден карцином: Наричан още сквамозноклетъчен карцином. Злокачествен тумор от карциномен тип, който се развива от нежлезисти епителни клетки.

Епител: Съвкупност от клетки, наречени епителни, които покриват различни структури на тялото като кожа, лигавица на устната кухина и фаринкса, бял дроб или пикочен мехур. Броят на слоевете и типът на клетките, които изграждат епитела, е различен.

Еритем: Зачервяване на кожата. В онкологията често се свързва с провеждането на лъчелечение.

Естрогени: Женски полови хормони, произвеждани от яйчниците. Отговорни са за вторичните полови белези. Регулират менструалния цикъл и подготвят тялото за оплождане.

Етиология: Произход или причина за възникване на заболяване.

Ехография: Техника за образна диагностика, при която се използва ултразвук за генериране на изображения на различни органи, предимно коремни, изисква добро почистване на червата от чревно съдържимо и газове. Методът е с много по-ниска диагностична способност от КТ и ЯМР.

Ж

Жлеза: Съвкупност от клетки, които произвеждат и отделят активни вещества.

Жълтеница (иктер): Пожълтяване на кожата, лигавиците или очите. Жълтият пигмент произлиза от билирубина – вторичен продукт на старите червени кръвни телца. В онкологията жълтеницата обикновено е знак за сериозно увреждане на черния дроб.

З

Заболеваемост: Честотата, с която се появяват нови случаи на определено заболяване при дадено население в продължение на конкретен период от време. Обикновено се изразява на всеки 100 хиляди жители. Броят на новорегистрираните случаи на определено заболяване при дадено население в продължение на конкретен период от време. Има два начина за измерване на заболеваемостта: кумулативна заболеваемост и процент на заболеваемост. Кумулативната заболеваемост представлява делът на здрави индивиди, които развиват заболяването в продължение на конкретен период от време.

Зараждане на тумор: Първа фаза на канцерогенезата. Необратимо изменение на генетичния материал на една клетка (мутация), което се предава на нейните потомци.

Зародишни клетки: Съвкупност от клетки, разположени в половите жлези, които се превръщат в гамети (яйцеклетки и сперматозоиди) чрез клетъчно делене в половите жлези (мейоза), за разлика от соматичните клетки, които се делят чрез митоза.

Злокачествен тумор: Маса от клетки с неконтролиран растеж, който е способен на инвазия или инфилтрация на метастази на места, отдалечени от първичния тумор.

Злокачествен: Термин, използван за обозначаване на нарастващи тумори, които проникват в околните тъкани и имат способността да се разпространяват в други органи на тялото.

И

Изотоп: Радиоактивно вещество, използвано в медицината за диагностициране и лечение на някои заболявания.

Изпреварващо гадене: Психологично състояние, при което лицето чувства желание за повръщане, преди още да е започнала химиотерапията или друг вид лечение.

Илеостомия: Хирургическа процедура за отстраняване на участък от тънкото черво, разположен между стомаха и дебелото черво, където се осъществява по-голямата част от храносмилателния процес. За да се подпомогне оздравяването на тънкото черво може да се извърши процедура, наречена стомия, при която се създава отвор (стома) на коремната стена и червото се извежда навън. Освен това, около отвора се поставя дренажна торбичка. В повечето случаи стомата на тънкото черво е временна и след това отворът може да се затвори чрез друга операция, но ако се отстранява голям участък от червото, стомата може да бъде постоянна.

Имунна система: Съвкупност от органи и клетки, които са отговорни за защитата на организма от атаки на биологични агенти.

Имунодепресия: Ситуация, в която способността за отговор на защитната система на организма (имунната система) е намаляла. Тя може да бъде вродена или да се дължи на различни агенти като вируси (HIV) или терапии на онкологични заболявания.

Имуносупресия: Състояние, в което имунната система не реагира адекватно.

Имунотерапия: Лечение, което стимулира имунната система.

Инвазивен карцином: Злокачествен тумор, който при нарастването си инфилтрира и разрушава базалната мембрана, произвеждайки метастази.

Индукционно лечение: Лечение за предизвикване на видимонамаляване или изчезване на тумора, когато се възнамерява след това да се проведе друго лечение, насочено към изкореняване и излекуване на заболяването. Обикновено се използва по отношение на левкемии, за да се свърже с лечения, предходни на трансплантацията на костен мозък.

Индукция: Термин, който обикновено се свързва с химиотерапията. Целта е да се намали или унищожи тумора, за да се улесни оперативната интервенция и/или лъчетерапията. Индукция се прави само в хематологията, с големи дози, за намаляване броя на патологичните клетки. В терапията на солидните тумори се прани неоадювантна терапия, за да може туморният обем да намалее до степен на операбилност.

Инсулином: Тумор, обикновено доброкачествен, който засяга бета-клетките на панкреаса, отговорни за производството на инсулин. Предизвиква симптоми на диабет.

Интегрини: Белтъци, разположени върху клетъчните мембрани на всички многоклетъчни организми. Основната им функция е свързана с прикрепването на клетките една към друга и към съединителната тъкан, за да се образуват тъкани. Интегрините са тясно свързани със способността на рака да метастазира.

Интерлевкини: Белтъци с ниско молекулно тегло, отделяни от клетките на имунната система, които действат върху белите кръвни телца или левкоцити.

Интерстициална лъчетерапия: брахитерапия. Известна е също така е като вътрешна радиотерапия или кюритерапия.

Интерферон: Белтък, който се среща естествено в клетките на тялото и чиято функция е да действа срещу инфекции и тумори. Има три вида интерферон: алфа, бета и гама. Синтетичната разновидност се изразява в лекарствени средства, които активират физиологичните защити и контролират клетъчния растеж, като атакуват инфектирани или ракови клетки.

Интравенозно: Във вената.

Интраепителен карцином: Карцином „in situ.

Интрамускулно: В мускул. Има лекарства, които се прилагат чрез интрамускулно инжектиране.

Интраоперативна лъчетерапия: Лечение на рак, което позволява еднократно приложение, в операционната зала, на висока доза йонизиращо лъчение в определена анатомична област по време на операция, с цел да се подобри локалния контрол на тумора.

Интратекално: В мозъчните обвивки (менинги). Интратекалната химиотерапия се прилага в гръбначномозъчната течност чрез лумбална пункция.

Инфузия: Въвеждане в кръвта на течности, например, химиотерапевтични лекарства.

Инхибитори на ароматаза: Лекарствени средства, които блокират превръщането на някои андрогени, произведени в надбъбречната жлеза, в естрогени.

Инхибитори на топоизомераза I: Лекарствени средства, които предотвратяват възпроизводството на раковите клетки по време на митозата. Най-представителните са иринотекан и топотекан.

Й

Йеюнум: Част от тънките черва, между дуоденума и илеума. Нейната функция е да извършва абсорбция на вещества от хранителния химус. В тази част на тънките черва действа чревният сок, който разгражда до минимум въглехидратите, протеините и липидите. В рамките на същата, се намират чревните въси, чиято функция е да прехвърлят в кръвния поток споменатите по-горе вещества.

Йонизиращо лъчение: Разпространение на частици, произтичащи от атомите – било от тяхното ядро или от електронната им обвивка, с достатъчна енергия за йонизиране на материята, като изместват електроните от техните орбити. Йонизиращото лъчение обикновено е явление на радиоактивноста, което произтича от атомите и се състои предимно от алфа-частици, бета-частици и гама лъчи. То се използва в медицински и индустриални приложения, от които най-известни са рентгеновите апарати и медицинските източници на кобалтотерапия за онкологични заболявания, както и използването на ускорители на частици.

К

Канцерогенен: Фактор, който може да предизвика рак.

Кардиотоксичност: Вредно въздействие върху сърцето, причинено от приема на някои лекарствени средства като антрациклини и таксани.

Карциноген: Физичен, химичен или биологичен агент, който е способен да предизвика клетъчна промяна и да причини рак.

Карциногенеза: Процес, чрез който нормалните клетки се превръщат в злокачествени, т.е. придобиват способността да се размножават неконтролируемо и да проникват в тъкани и органи, различни от тези, от които произлизат.

Карциноиден синдром: Група симптоми, свързани с карциноиден тумор. Най-подчертаните и неприятни симптоми са: внезапна топлина, диария и астма. Може да има и увреждане на сърдечната клапа.

Карциноиден тумор: Хетерогенна група от ракови образувания, която се характеризира с производството на биогенни амини и полипептидни хормони. Повечето се намират в стомашно-чревния тракт, но може да се появят и в панкреаса, жлъчния мехур и жлъчните пътища, бронхите, белите дробове, яйчниците, щитовидната жлеза и урогениталния тракт.

Карцином „in situ“: Тумор, който не навлиза в дълбочина. Не образува метастази, тъй като не прониква в кръвоносните и в лимфните съдове.

Карцином с неизвестен произход: Това е заболяване, при което се установяват метастазите, но не може да се открие тумора. Често така си и остава. Метастазите се изследват хистологично, защото могат да покажат първоначалния тумор. Злокачествен тумор от хистологичен тип, чийто първоизточник не става очевиден след снемане на анамнеза и провеждане на пълен физикален преглед и основни допълнителни изследвания. Съставлява 3-7% от всички диагностицирани ракови заболявания.

Карцином: Злокачествен тумор, произхождащ от клетки на епитела (горния слой на кожата и слизестите структури – уста, фаринкс, бял дроб, пикочен мехур…). Според типа на засегнатите клетки, най-често срещаните карциноми са: аденокарцином (жлези), сквамозноклетъчен или епидермоиден карцином (нежлезисти клетки), базалноклетъчен карцином (най-дълбокия слой на епидермиса) и меланом (меланоцити).

Карциноматоза: Процес на разпространение на злокачествен тумор в различни органи на тялото. Когато злокачествен тумор се е разпространил на различни места и са налице не само един първичен и един вторичен тумор, а няколко или много вторични тумори, се говори за карциноматоза.

Карциносарком: Злокачествен тумор, съставен от два компонента: епителен и мезенхимен. Прогнозата е лоша, защото са трудно податливи на лечение.

Катетър: Тънка, гъвкава тръба, която се вкарва във вена за въвеждане на лекарства и храна. Може да се използва и за вземане на кръв, урина или друга телесна течност.

Кахексия: Състояние на крайно недохранване, което се наблюдава в напреднал стадий на рак.

Качество на живот: Труден за дефиниране термин, който се отнася до субективно и многоизмерно явление, включващо физически, функционални, емоционални, социални и духовни фактори. Свързано е с функционалната способност на пациента, самочувствието и възможностите да упражнява ежедневните си задължения. Това е фактор, който е много важен, не само при онкологичните заболявания, макар че трудно се дефинира. Измерването на качеството на живот обикновено се използва при полагането на палиативни грижи.

Квадрантектомия: Хирургическа процедура, при която се отстранява една четвърт от млечната жлеза. Този вид оперативна намеса се прилага в случаи, в които туморът е малък.

Кератоакантом: Доброкачествен тумор на кожата, който се появява предимно по излаганата на слънце кожа на възрастен пациент.

Киста: Тумор, образуван от торбичка, затворена със собствена мембрана, която се развива ненормално в кухина или структура на тялото. Кистите възникнат в резултат на грешка в ембрионалното развитие по време на бременността или могат да бъдат предизвикани от инфекции. Но понякога те се появяват спонтанно, без видима причина. Кистите могат да бъдат опасни, често поради негативните въздействия, които могат да оказват върху околните тъкани. Те могат да съдържат въздух, течности или полутвърд материал.

Кистозен тумор: Маса или бучка, съдържаща течност във вътрешността си, като киста.

Клетка: Структурна и функционална единица на живите организми, обикновено с микроскопичен размер, която притежава способност за независимо възпроизвеждане. Състои се от ядро и цитоплазма, заобиколени от мембрана. Тази единица е в състояние да живее самостоятелно (като едноклетъчен организъм) или като част от по-голяма организация (като многоклетъчен организъм). Смята се, че ракът възниква от злокачествена трансформация на една единствена клетка.

Клинично изпитване, фаза I: Първо тестване върху хора, чиято цел е да се докаже безопасността на лекарството или лечението и да се определи най-подходящата дозировка за по-нататъшни изследвания.

Клинично изпитване, фаза II: Проучване, чиято цел е да осигури предварителна информация за ефикасността на продукта и да се определи съотношението доза – отговор. Това е терапевтично изследване за проучване на резултати.

Клинично изпитване, фаза III: Проучване, при което се оценява ефикасността и безопасността на експерименталното лечение при нормални условия на употреба и във връзка с налични терапевтични алтернативи за изследваното показание. Това е терапевтично изследване за потвърждаване на резултати.

Клинично изпитване: Проучване, при което се изследва важен въпрос в медицината, с цел разширяване на знанието. В повечето изпитвания се прави оценка на нови лекарствени средства или методи на медицинско лечение, при спазване на стриктно контролиран протокол за действие.

Кобалтова бомба: Апарат за външно лъчелечение, който чрез гама радиация, излъчвана от кобалт 60, позволява локализирана и дълбока терапия. Днес кобалтовата бомба се превъзхожда от линейните ускорители, въпреки че все още има много работещи апарати, които се използват за по-малко сложни лечения.

Кобалтотерапия: Лъчелечение с кобалт.

Колоноскопия: Ендоскопия на храносмилателния тракт.

Колоностимулиращи фактори: Вещества, които стимулират производството на кръвни клетки в костния мозък. Прилагат се за минимизиране на някои странични ефекти от химиотерапията.

Колостомия: Хирургическа процедура, при която единият край на дебелото черво се извежда на предната коремна стена.

Компютърна аксиална томография (КАT или скенер): Радиологична техника, с която се получават изображения от вътрешността на организма в различни равнини или „срези“, за което се използват рентгенови лъчи, които се въртят над индивида.

Консервативна мастектомия: Хирургическа процедура за отстраняване на лезията в гърдата с достатъчен марж на здрава тъкан и на лимфните възли, разположени в подмишницата от същата страна.

Контраст: Вещество, което се въвежда в тялото, с цел да се получат по-ясни изображения или да се визуализира определен орган при провеждането на различни диагностични изследвания, като рентгенография или компютърна томография (КT).

Костен мозък: Мека, гъбеста тъкан във вътрешността на костите. Отговорен е за производството на кръвните клетки (хематопоеза).

Краниална лъчетерапия: Лечение на рак, при което източникът на излъчване се прилага върху черепа. Това е най-разпространеният начин за лечение на мозъчни метастази.

Криотерапия: Използване на ниски температури с цел унищожаване на ракови клетки.

Кръвна картина: Кръвни тестове за определяне на количеството, качеството и разнообразието на еритроцити, левкоцити и тромбоцити в кръвта.

Ксантелазма: Кожно заболяване от депозити на мастни материали под повърхността на кожата, чийто диаметър варира от много малък до над 7.5 cм. Тези депозити могат да бъдат симптом на скрити метаболитни разстройства, свързани с повишени липиди в кръвта. Познато е също като кожен ксантом или мастна тъкан.

Ксантом: Ксантелазма

Ксеростомия: Симптом, който определя субективното усещане за сухота в устата поради лошо функциониране на слюнчените жлези. Това може да е последствие от химиотерапия или лъчева терапия. Намаляване или липса на слюнка, което води до сухота в устата. Както и ксерофталмията, може да се дължи за вродения синдром на Сьогрен.

Ксерофталмия: Заболяване на очите, което се характеризира с трайна сухота на конюнктивата и непрозрачност на роговицата. Това се дължи на намалена функция на слъзните жлези с по-малко произвеждане на сълзи. Може да е последица от химиотерапия или лъчева терапия.

Л

Лазер: Устройство, излъчващо високоенергиен светлинен лъч, използвано в медицината за терапевтични цели.

Ламинектомия: Хирургическа процедура, при която се отстранява малка част от костта на гръбначния стълб, за да се намали натиска върху нервите в долната част на гърба и да се облекчат симптомите.

Лапароскоп: Устройство, състоящо се от „камера“ с диаметър 5-10 мм (0.5-1см) и права тръба, което използва светлина с висок интензитет. Въвежда се в коремната кухина по начин, който позволява на хирургическия екип да огледа вътрешността на корема на видеоекран с висока разделителна способност. Лапароскопът се насочва в различни посоки. Може да се използва видеорекордер за записване на операцията, както и да се вадят снимки с помощта на видеопринтер.

Лапароскопия: Диагностично изследване, което позволява директен оглед на съдържанието на коремната кухина и таза, включително маточни тръби, яйчници, матка, тънко черво, дебело черво, апендикс, черен дроб и жлъчен мехур. Целта е да се види дали в действителност има проблем, който не е бил открит чрез неинвазивни изследвания. Повечето процедури за лечение на рак, като операция за отстраняване на орган, могат да започнат с лапароскопия, за да се изключи наличието на допълнителни тумори (метастатично заболяване), което би променило хода на лечението.

Лапаротомия: Хирургическа процедура, при която се отваря коремната стена и перитонеума.

Ларингектомия: Хирургическа процедура за отстраняване на ларинкса или на част от него.

Левкемия: Неопластично заболяване на кръвообразуващите органи, което се характеризира със злокачествена пролиферация на левкоцити или техни прекурсори в костния мозък или периферната кръв.

Левкопения: Намаляване на броя на левкоцитите.

Левкоплакия: Бели лезии в устната кухина. Често са премалигнени (предракови).

Левкопоеза: Процес на формиране и развитие на белите кръвни клетки. Неутрофилите, базофилите и еозинофилите се образуват в миелоидната тъкан на костния мозък. Лимфоцитите и моноцитите произхождат в по-голямата си част от хемоцитобластите на лимфоидната тъкан, въпреки че някои се развиват от костния мозък.

Левкоцити: Кръвни клетки, които участват в разрушаването на микроорганизми, причиняващи инфекции. Наричат се още бели кръвни телца.

Левкоцитоза: Увеличаване на броя на белите кръвни клетки (левкоцити). В много случаи е признак за инфекция.

Лейомиома: Доброкачествен тумор, който се прикрепва или се развива в стената на матката, хранопровода, бъбреците и кожата. Миомата е доброкачествен тумор на матката. Може да е множествен и това състояние се нарича миоматозна матка. Може да достигне до няколко килограма.

Лейомиосарком: Рядко срещащ се злокачествен тумор, който се състои от гладкомускулни клетки и дребноклетъчен сарком. Този сарком е злокачественият вариант на миомата и е с лоша прогноза. Произхожда от гладката мускулатура на матката.

Лентиго малигнен меланом: Злокачествен тумор на кожата, който обикновено се появява при по-възрастни хора. Развива се най-често върху увредена от слънцето кожа: лице, шия и ръце. Засегнатите от аномалии области на кожата са големи, плоски, с бронзов цвят и кафяви петна.

Лимфа: Прозрачна и негъста течност, която циркулира през лимфната система. Нарича се още лимфна течност.

Лимфаденектомия: Отстраняване на лимфни възли.

Лимфаденит: Възпаление на един или повече лимфни възли, често причинено от всякакъв вид микроорганизми (бактерии, вируси, протозои, гъбички).

Лимфаденопатия: Подути лимфни възли. Лимфните възли действат като филтри, които пречат на организми, по-специално бактерии, да проникват в кръвния поток. Може да се получи в една част на тялото, например в областта на шията, или да бъде генерализирана, т.е. увеличение на лимфни възли в различни области. Цервикалните лимфни възли, които се намират в областта на шията, са най-често засягани от лимфаденопатия. Това може да се дължи на много причини, но често е индикация за наличието на тумор в близост.

Лимфангиом: Доброкачествен тумор на кожата с жълтеникаво-портокалов цвят, състоящ се от разширени лимфни съдове. Често е вроден.

Лимфедем: Оток, дължащ се на натрупване на лимфна течност поради заболяване на лимфен възел. При рак на гърдата се образува в ръката от страната на засегнатата гърда, след отстраняване или облъчване на аксиларните лимфни възли както и прекъсване на локалните лимфни съдове. При това се нарушава оттока на лимфата.

Лимфна система: Комплекс от съдове, по които циркулира лимфата, които са разположени успоредно на кръвоносните съдове. Заедно с кръвоносната система е един от най-важните пътища за разпространението на раковите клетки, за образуване на метастази.

Лимфна система: Съвкупност от канали, през които циркулира лимфната течност, разположени успоредно на кръвоносните съдове. Заедно с кръвоносната система е един от най-важните пътища за разпространение на раковите клетки и образуването на метастази.

Лимфни възли: Органи по хода на лимфните съдове, изолирани или събрани в групи, с различна големина и форма. Действат като филтри на лимфната течност при преминаването ѝ през тях.

Лимфобласт: Незряла прекурсорна клетка от миелопоетичния ред, от която се образуват лимфоцитите в кръвта.

Лимфобластен лимфом: Тумор, който се развива в лимфната система, принадлежащ към групата на неходжкиновите лимфоми. Много агресивен, обикновено се развива при млади пациенти, но не само. Свързва се с големи медиастинални маси и показва тенденция към разпространение в костния мозък и централната нервна система. До голяма степен е сходен с острата лимфоцитна левкемия.

Лимфоепителиом: Злокачествено новообразувание на носоглътката (назофаринкс) или дъното на носната кухина. Смята се, че се причинява от вируса на Епщайн-Бар. Въпреки че първоначално е бил описан в носоглътката, впоследствие е бил наблюдаван в много други органи.

Лимфокин: Химично съединение, произвеждано и отделяно от Т-лимфоцитите, които привличат макрофаги в зони на възпаления или инфекции и ги подготвят за атака.

Лимфом на Бъркит: Твърд тумор с В-лимфоцитен произход, който се характеризира с дребни еднообразни клетки. Класифицира се като високостепенен лимфом и като един от най-бързо развиващите се (дори може да удвоява размера си на всеки 24 часа).

Лимфом с висока степен на злокачественост: Злокачествен тумор, принадлежащ към групата на неходжкиновите лимфоми, който започва в лимфоидната тъкан, състояща се от лимфни възли, далак и други органи на имунната система. Химиотерапията може да доведе до бърза смърт. Има различни хистологични варианти. Като цяло е неблагоприятен за лечение.

Лимфом: Тумор, като цяло злокачествен, който произхожда от лимфоидната тъкан. Засегнатите клетки са група бели кръвни телца, наречени лимфоцити.

Лимфопения: Анормално намаляване на броя на лимфоцитите в кръвта, често като страничен ефект от провеждането на химиотерапия.

Лимфоцеле: Киста, съдържаща лимфна течност.

Лимфоцити: Кръвни мононуклеарни клетки, които имат основна роля в имунния отговор и обикновено се намират в кръвта и лимфоидните органи (далак, тимус и лимфни възли).

Лимфоцитоза: Завишени нива на лимфоцити – вид бели кръвни клетки. Обикновено е в отговор на вирусна инфекция. Значителното увеличение на броя на лимфоцитите може да бъде свързано с хронична лимфоцитна левкемия.

Линеен ускорител: Апарат за лъчелечение при онкологични заболявания. Познат е още като електронен ускорител, мегаволтов линеен ускорител (MeV) или LINAC.

Линия на лечение: Цикли, назначени на пациент, от една и съща химиотерапевтична схема. Като общо правило, всяка линия на лечение съответства на определена прогресия на заболяването.

Липом: Доброкачествен тумор, състоящ се от мастни клетки, който може да се развие във всеки орган на тялото, но най-често се среща в подкожната тъкан. Обикновено нараства бавно и се опипва като мека, подвижна и неболезнена маса под кожата.

Липосарком: Злокачествен тумор от саркомен тип, който засяга мастната тъкан.

Лобектомия: Хирургическа процедура за отстраняване на един или повече лоба на белия дроб. Хирургът може да премахне и лимфни възли. Десният бял дроб има три лоба, а левият – два. Процедурата е позната още като торакотомия.

Лобуларен карцином: Злокачествен тумор, който започва в произвеждащите мляко жлези или лобулите. Среща се често при рак на гърдата.

Локален рецидив: Повторна поява на рак, разположен в първоначално засегнатата област.

Локално разпространение: инвазия и инфилтрация в съседните тъкани от клетките на тумор.

Лумбална пункция: Въвеждане на игла в пространството, разположено до гръбначния канал и вземане на проба от ликвора за изследване.

Лумпектомия: Хирургическа процедура за отстраняване на една или повече бучки. Обикновено се използва за лечение на рак на гърдата или рак на белия дроб.

Лъчетерапия: Антитуморно лечение, извършвано чрез йонизиращо лъчение. Неговата цел е да унищожи тумора в мястото му на зараждане и в разположените в близост до него ганглии. Обикновено се прилага всекидневно (по една фракция, пет дни в седмицата), въпреки че има варианти с две фракции на ден. Нейната продължителност е много променлива, като се започне от две до седем седмици, в зависимост от вида на тумора и наличието на други предходни лечения (хирургия, химиотерапия). Лъчевата терапия се прилага с големи апарати като линеен ускорител или устройство за кобалтотерапия.

М

Макрофаги: Клетки на имунната система, които се намират в тъканите и произлизат от тип левкоцити, наречени моноцити. Основната им функция е да унищожават всички чужди тела, навлизащи в организма, като бактерии и отпадъчни продукти от тъканите.

МАЛТ лимфом: Рядка форма на В-клетъчен лимфом, който най-често се локализира в стомашно-чревния тракт (стомах).

Мамография: Рентгеново изследване на млечната жлеза. Диагностичен метод, прилаган за ранно откриване на рак на гърдата.

Мантъл клетъчен лимфом: Тумор, който се развива в лимфната система, принадлежащ към групата на неходжкиновите лимфоми, характеризиращ се със злокачествена трансформация на В-клетки. Има лоша прогноза.

Марж: Разстоянието между тумора и края на отстранената по време на оперативната интервенция тъкан. В зависимост от вида на тумора и засегнатия орган, онкологичната хирургия изисква марж, свободен от проникнали туморни клетки, от няколко милиметра до няколко сантиметра.

Мастектомия: Хирургическа процедура за отстраняване на гърдата.

Маточна шийка: Най-долната и тясна част на матката, която се отваря към влагалището.

Медиастиноскоп: Уред за оглеждане на органите в медиастинума, състоящ се от кух цилиндър, свързан в единия си край към източник на светлина. По-модерен е видеомедиастиноскопът. Това е същият уред, към който е добавена малка камера за визуализиране на зоната върху телевизионен екран, без да се налага да се гледа едиректно през уреда. В наше време се прави т.нар. ВАТС (видеоасистирана торакоскопия)

Медиастиноскопия: Изследване, при което с помощта на медиастиноскоп, въведен през вертикален разрез, се извършва оглед на горната част на гръдната кухина. Тази процедура се използва най-често за изследване на лимфните възли при пациенти с рак на белия дроб, с цел да се установи фазата на заболяването. С помощта на медиастиноскоп може също така да се вземе проба (биопсия).

Медиастинум: Средната част между двете плеврални пространства, простираща се от горния отвор на гръдния кош до диафрагмата и от гръдната кост и ребрените хрущяли отпред до предната повърхност на дванадесетте гръдни прешлена отзад. Прешленните тела са извън медиастинума. В медиастинума, между два пласта медиастинална плевра, са разположени: сърце с големи кръвоносни съдове, тимусна жлеза, дистална част на трахеята, проксимални части на десните и левите бронхи, хранопровод, блуждаещ нерв, диафрагмален (френичен) нерв и гръден канал. Тези структури са заобиколени от хлабава съединителна тъкан, лимфни възли и мастни тъкани. При рак на белия дроб, засягането на медиастинума често е синоним на неоперабилност.

Мезотелиом: Злокачествен тумор на плеврата (обвивка, която покрива белия дроб и гръдната кухина) или на перитонеума (обвивка, която покрива коремната кухина), причинен почти винаги от постоянно излагане на действието на азбестови влакна.

Меланин: Белтък с черен или тъмнокафяв цвят във формата на гранули, който се намира в протоплазмата на определени клетки на гръбначните организми и на който се дължи пигментацията на кожата, косата или ириса на очите, както и тъмният цвят на меланомите.

Меланом: Злокачествен тумор от карциномен тип, който засяга клетки на кожата, наречени меланоцити.

Меланоматоза: Образуване на пигментни лезии на много места по кожата и вътрешните органи.

Меланоцити: Дендритни клетки, които произвеждат меланин (пигмент на кожата, косата и очите) и които се намират в най-дълбоката част на епидермиса. Свързани са с някои заболявания като меланомите.

Меланурия: Заболяване, което се проявява главно чрез оцветяване на урината в черно. Това е рядко срещан симптом, който се наблюдава при някои случаи на силно дисеминиран меланом.

Мелена: Изхождане на катранено черни изпражнения поради кръвоизлив от храносмилателния тракт.

Менархе: Поява на първа менструация или цикъл.

Менопауза: Етап от живота на жената, характеризиращ се със спиране на менструалния цикъл.

Мета-анализ: Метод на изследване, основан на структурирано и систематично обединяване на информация, получена при различни клинични проучвания по конкретен здравословен проблем. Състои се в определяне и преразглеждане на контролирани проучвания по даден проблем, с цел да се даде обобщена количествена оценка на всички налични проучвания.

Метастаза: Разпространение на ракови клетки, произхождащи от злокачествен тумор, в друг орган, различен от органа на първоначалното им възникване.

Микрокалцификация: Образуване на калциеви отлагания с милиметрични размери, които могат да бъдат открити при мамографско изследване. Често са индикация за наличието на карцином in situ.

Микрометастази: Разпространение на ракови клетки от първоначалното място на възникване към други органи, забележими само под микроскоп. Поради твърде малкия им размер не могат да бъдат открити при рентгенови изследвания.

Микрочипова технология: Нова технология, чрез която се извършва едновременен и сравнителен анализ на експресията на стотици гени в един единствен експеримент. Става дума за матрица, върху която има хиляди генетични сонди с позната секвенция. При поставянето на проба в тези матрици, веригите с допълнителна секвенция хибридизират. Това позволява да се извършва компютърна обработка на данните с помощта на различни техники и да се определи, например, дали пациентът е с определена генна мутация.

Миксом: Доброкачествен тумор на сърцето, по-често срещащ се при възрастни хора. Обикновено се разполага в лявото и по-рядко в дясното предсърдие, прикрепен с краче (педикуларан) към междупредсърдния септум. Носи опасност от внезапна сърт, ако запуши някоя клапа.

Митоген: Вещество, което стимулира клетъчната пролиферация, например инсулин, растежни фактори и други белтъци.

Митоза: Процес на равномерно разпределение на наследствения материал (ДНК), характерен за еукариотните клетки. Обикновено приключва с образуването на две отделни ядра (кариокинеза), последвано от разделянето на цитоплазмата (цитокинеза) и формирането на две дъщерни клетки. Пълната митоза, която произвежда генетично идентични клетки, лежи в основата на растежа, тъканното възстановяване и безполовото размножаване. При злокачествените тумори процентът на делящите се чрез митоза клетки е много по-голям, отколкото при нормалните тъкани.

Множествен миелом: Злокачествен тумор на плазмените клетки в костния мозък.

Множествена ендокринна неоплазия: Наследствено заболяване, при което пациентите развиват вид рак на щитовидната жлеза, придружен от рецидивиращ рак на надбъбречните жлези.

Модификатори на биологичния отговор: Група методи за лечение на рак, включваща оперативна намеса, химиотерапия и лъчетерапия, която използва пряко или косвено имунната система на организма за справяне с рака или за намаляване на страничните ефекти, които могат да бъдат причинени от някои лечения на рак.

Моноклонално антитяло: Белтък, произведен в лабораторни условия и предназначен да атакува специфични структури, наречени антигени, разпознати от имунната система. Правят се изследвания, при които белтъци от този вид са добавени към лекарствени средства за химиотерапия или към радиоактивни вещества, за да се види дали могат да действат избирателно върху специфични антигени в раковите клетки и лечението да се приложи директно върху тумора, като се унищожават раковите клетки, без да се увреждат здравите тъкани. Моноклоналните антитела се използват също така в имунохистохимията за откриване и класифициране на раковите клетки. Провеждат се и други изследвания, за да се определи дали може да се използват радиоактивни атоми, свързани с моноклонални антитела, в образните изследвания за откриване и локализиране на малки групи от ракови клетки.

Монохимиотерапия: Лечение на рак с едно единствено лекарствено средство. Днес се използва само в терапевтични изпитвания за оценка на нови лекарства или нови начини на прилагане, както и локално приложение – в пикочния межур, коремната кухина и гръдната кретка.

Мукозит: Възпаление на лигавицата. Обикновено се отнася до лигавицата на устната кухина.

Мултипликация: Увеличаване на количеството клетки в дадена тъкан посредством разделяне на клетките чрез митоза на две отделни части с идентично генетично съдържание и еднакви свойства. Мултипликацията обикновено е в обратно съотношение със способността за диференциация на клетките.

Мутация: Изменение в определен ген. Промяна в структурата или в броя на гените или хромозомите в дадена клетка.

Муцинозен аденокарцином: Злокачествен тумор, който се характеризира с отделянето на муцин – слизесто-подобно вещество. Обикновено се появява в млечната жлеза, белия дроб, дебелото черво и яйчниците. Туморът е бавноразвиващ се, но във всички случаи е устойчив на химиотерапия. Известен е също така като муцинозен карцином.

Н

Назофаринкс (носоглътка): Част от гърлото, намираща се зад носа и простираща се от задната част на носната кухина до мекото небце.

Наследствен: Характеристика, която се предава между поколенията.

Неврином: Шваном. Доброкачествен тумор на централната нервна система и периферните нерви.

Невробластом: Злокачествен тумор, често срещан при деца, който произхожда от клетките на невралната тръба в симпатиковата периферна нервна система, разположена от основата на шията до опашния прешлен. Следователно, туморите могат да се появят навсякъде по тази верига, но най-често са в близост до надбъбречната жлеза и гръдния кош.

Невроглия: Глия – опорната тъкан на мозъка, има различни разновидности, които дават началото на съответни видове тумори.

Невропатия: Патология на периферен нерв (всяка една част от нервната система, с изключение на главния и гръбначния мозък), която причинява болка, скованост, изтръпване, подуване и мускулна слабост в различни части на тялото. При пациенти с онкологично заболяване патологията обикновено се задейства от химиотерапевтичните агенти.

Неврофибром: Доброкачествен тумор с неизвестен произход, който може да се развие в периферния нерв, меките тъкани, кожата или костите.

Невус: Вродено изменение в пигментацията на кожата, силно локализирано, обикновено с кафяв или синкав цвят, което може да се превърне в меланом.

Недиференциран тумор: Разновидност на тумор, съставен от клетки, чийто вид не позволява да бъдат идентифицирани. Недиференцираните клетки са сходни с клетките на ембрионите. Недиференцираността е характеристика на най-агресивните ракови образувания.

Нейонизиращо лъчение: Разпространение на частици, които не са способни да изтръгнат електрони от материята, която осветяват, като предизвикват най-много електронно възбуждане, т.е. раздвижване на атомите, без да се променят химически.

Некроза: Патологична смърт на съвкупност от клетки или на тъкан на тялото, провокирана от вреден агент, който е причинил непоправима или нелечима лезия, например недостатъчно кръвоснабдяване на тъкан или исхемия, травматизъм, излагане на йонизиращо лъчение, действие на химични или токсични вещества, инфекция или развитие на автоимунно или друго заболяване. Веднъж развила се, некрозата има необратим характер. (Виж Апоптоза)

Неоадювантно лечение: Предоперативна терапия при онкологични заболявания.

Неоплазия: Новообразувание, дължащо се на прекомерно разрастване на клетките. Може да бъде доброкачествено (нераково) или злокачествено (раково). Нарича се още тумор.

Неоформация: Неоплазия, рак или тумор.

Неутропения: Намаляване на броя на неутрофилите. Необичайно ниска стойност на неутрофилите в кръвта, често като страничен ефект от прилагането на химиотерапия. (Виж Фактор на растежа)

Неутрофили: Вид бели кръвни клетки, които се борят с бактериални инфекции. Това е кръвният елемент, който в най-голяма степен се засяга от действието на повечето химиотерапевтичните средства. Познати са още като макрофаги (Виж Неутропения)

Нефростомия: Хирургическа процедура за поставяне на малокалибрен катетър в бъбрека през малък отвор в кожата на лумбалната област. (Виж Уретростомия, Уростомия)

Нискостепенен лимфом: Злокачествен тумор, принадлежащ към групата на неходжкиновите лимфоми, който не може да бъде лекуван с химиотерапия, но е форма на рак, който прогресира бавно и може да минат повече от 10 години преди заболяването да се влоши. Лимфом с ниска степен на злокачественост, често е с добра прогноза – сравнително.

О

Олигодендроглиома: Злокачествен мозъчен тумор, произтичащ от олигодендроглиални клетки, които представляват особена група от първични мозъчни тумори.

Онковирус: Инфекциозни частици, които имат способността да променят клетъчния цикъл, като трансформират нормалните клетки в ракови.

Онкоген: Анормален или активиран ген, произтичащ от мутацията или активирането на един нормален ген, наречен протоонкоген. Онкогените са отговорни за трансформирането на нормалната клетка в злокачествена клетка, която ще развие определен вид рак.

Онкогенеза: Последователни цитологични, генетични и клетъчни промени, които завършват с трансформацията на една нормална клетка в друга ракова клекта.

Онколог: Лекар, който е специализиран в лечението на рака. Има няколко вида: лекар онколог, който е специалист по лечението на рака с медикаменти и онколог лъчетерапевт, който е специализиран в лечението на рака с йонизиращи лъчения.

Онкология: Наука за изследване на рака.

Оофоректомия: Хирургично отстраняване на яйчниците.

Оофоритсалпингектомия: хирургична процедура за отстраняване на един или двата яйчника и на съответната маточна тръба. Извършва се с цел отстраняване на тумор, отваряне на абсцес или лечение на ендометриоза.

Опиоиди: Лекарство. Най-важния вид от аналгетиците при третирането на болка, от умерена до силна, поради неговата ефективност, лесно дозиране и благоприятно съотношение риск / полза. Има четири основни класове опиоиди: ендогенни опиоиди, произведени в тялото; алкалоиди на опиума, като морфин (прототипния опиоид) и кодеин; полусинтетични опиоиди като хероин и оксикодон: и напълно синтетични опиоиди, като петидин и метадон, чиято структура не е свързана с алкалоидите на опиума.

Орхиектомия: Отстраняване на тестисите.

Остеобластом: Рядък доброкачествен тумор на костите, строго ограничен във вътрешността на костта. Той се състои основно от остеоид (недооформена кост) и здрава тъкан. Причинява болка, ерозия и резорбция на оригиналната кост. В някои случаи може да стане агресивен.

Остеосарком: Злокачествен тумор тип сарком, който засяга костите.

Остеотомия: Хирургична процедура, при която костите се прерязват и отново им си придава форма.

Остеофибром: Доброкачествен тумор, който съдържа елементи от костна и съединителна тъкан.

Остеохондросаркома: Злокачествен тумор с костни и хрущялни елементи.

Отговор: Термин, използван в онкологията, за да се посочи начина, по който ракът се е променил след лечението. (Вижте RECIST, ремисия, прогресиране).

Очен меланом: Хороидален меланом.

П

П: Малка буква „п“, следвана от число, се отнася за протеин, например р16 или р33. Главно „П“ , следвано от число, означава ген, който съдържа генетичната информация за синтезирането на този протеин от клетките, например Р16, или Р53.

Палиативни грижи: Клон на медицината, посветен на цялостното лечение на пациенти с нелечими заболявания, при които прогнозната преживяемост не надвишава шест месеца. Специфично, активно и цялостно обгрижване, което трябва да получават пациенти с напреднало, прогресивно и нелечимо заболяване, както и техните семейства, в отговор на всичките им нужди. Това обгрижване помага на хората да имат възможно най-добро качество на живот при прогресирането на тяхното заболяване и има за цел да облекчи болката и останалите симптоми, да подобри емоционалното, психическото и духовното състояние на лицата с онкологично заболяване, както и да окаже подкрепа на членовете на семейството по време на болестта и след смъртта. Целта е да се лекуват симптомите, причинени от заболяването, и да се подобри качеството на живот на пациентите. В тази сфера най-важният клон е обезболяващата терапия. Извършва се в хосписи (специализирани заведения за терминално болни) или в домашни условия, под медицински контрол.

Палиативно лечение: има за цел да подобри симптомите, произтичащи от рака, без стремеж той да бъде излекуван. (Вижте също така палиативни грижи).

Панендоскоп: Устройство, което се състои от гъвкава тръба, снабдена с фотографска и видео система за оглед на лигавицата на горния храносмилателен тракт. Има работен канал за въвеждане на форцепси, сонди с балон за разтваряне, ултразвук и т.н. и може да диагностицира язви, гастрити, тумори, полипи …

Панендоскопия: Тестване за директно изследване на горния храносмилателен тракт: хранопровода, стомаха и част от дванадесетопръстника.

Папиларен карцином: Злокачествен тумор, който произлиза от фоликуларните клетки на щитовидната жлеза и обикновено расте много бавно. Най-често се появява само в един лоб на щитовидната жлеза, но в приблизително 10% от случаите засяга и двата лоба. Под микроскоп може да се разпознаят различни варианти (подтипове) на папиларния карцином, включително фоликуларен вариант, висококлетъчен вариант, цилиндричноклетъчен вариант и дифузен склерозиращ вариант. От тези варианти на папиларния карцином най-често срещащият се е фоликуларният.

Папова вирус: Група вируси, които съдържат ДНК и които могат да предизвикат папиломи.

Паранеопластичен синдром: Прояви на рака на места, които не са пряко засегнати от злокачественото заболяване.

Парацентеза: процедура, при която се вкарва игла през коремната стена за извличане на течност от корема. Обикновено, коремът съдържа само малко количество течност, но при определени условия там може да се натрупат големи количества течност (асцит). Има два вида парацентеза: диагностика, при която се взема малко количество течност и се изпраща в лабораторията за анализ; и друга – с голям обем, при която могат да бъдат извлечени няколко литра, за да се облекчи коремната болка и натрупването на течност. Известна е също като коремна пункция и перитонеален дренаж.

Паращитовидни жлези: Произвеждат паратхормон, който участва в регулирането на нивата на калций в кръвта. Те са две двойки малки жлези, с овална форма, разположени в близост до двата листа на щитовидната жлеза в областта на шията, които секретират паратироиден хормон – хормонът, който регулира метаболизма на калций и фосфор.

Паротидни: Най-големите от слюнчените жлези, които се намират във всяка буза над ъгъла на челюстта и срещу ушите и които секретират слюнка в устата чрез канали, които се отварят в различни места на същата.

Перикарден прозорец: Хирургична процедура за борба със сърдечната тампонада.

Перикардиоцентеза: Метод, който се състои във въвеждане през гръдната стена на игла, монтирана върху спринцовка, с цел да се извлече кръв, течност или гной от перикардната кухина.

Перитонеум: серозна мембрана, която образува обвивката на коремната кухина и обгражда повечето от коремните органи. Често пъти ракови заболявания като рак на яйчниците, на дебелото черво, на стомаха или панкреаса предизвикват перитонеални метастази.

Перкутанно: (лекарство) което се прилага през кожата или тест, извършен през кожата, като биопсия или PAАF.

Плазма: Течната част на кръвта, в която са суспендирани кръвните клетки и съдържа протеини и минерали, необходими на организма.

Плазмоцитом: злокачествен тумор на плазмени клетки, които обикновено се появяват в костния мозък.

Плацебо ефект: Подобряване на симптомите на дадено заболяване, само защото пациентът вярва, че приемането на лекарство, за което се предполага, че е ефикасно, му помага. Всички вещества, използвани за лечебни или палиативни цели имат двоен ефект: реален фармакологичен ефект и ефект от силата на внушението. Ефектът от лечението в определена ситуация се изчислява с помощта на слепи изследвания с участието на група пациенти, приемащи плацебо.

Плацебо: Фармакологично инертно вещество, което може да доведе до положителен ефект върху някои болни индивиди, ако те вярват или предполагат, че това е или може да бъде ефективно.

Плевродеза: Хирургическа процедура за предотвратяване на повторен плеврален излив и освен това – симптоми като затруднено дишане и кашлица.

Плоидия: Измерване на количеството ДНК, съдържащо се в една клетка. Плоидията е маркер, който помага да се предскаже бързината, с която е вероятно да се разпространи ракът. Раковите тумори със същото количество ДНК като нормалните клетки се наричат диплоидни, а тези, които имат повече или по-малко от това количество, са анеуплоиди.

Пневмонектомия: Отстраняване на целия бял дроб и затваряне на кръвоносните и лимфните съдове, които го свързват с тялото. (Виж Лобектомия, Сегментектомия)

Пневмоторакс: Наличие на въздух в плевралното пространство (серозен слой, покриващ белите дробове), което води до загуба на белодробен обем и затруднено дишане.

Повърхностно разпространяващ се меланом: Най-честата форма на кожен тумор, с тъмнокафяв, черен или кафеникав цвят, който може да се локализира във всяка област на тялото. Може да се наблюдават светли области, изразяващи туморна регресия. Свързан е с непрекъснато излагане на слънце.

Поддържаща терапия: Лечение на рака, което има за цел да лекува симптомите и да предотвратява усложнения на болестта.

Подкожна мастектомия: Хирургическа процедура, при която се отстранява цялата гърда, но се запазва зърното и ареолата (пигментирания кръг около зърното на гърдата).

Подофилотоксини: Лекарства, получени от растения , които действат чрез инхибиране на клетъчния цикъл. Най-добрите представители са етопозид и тенипозид.

Позитронно-емисионна томография (PET): Техника за диагностициране чрез изображение, в което туморните лезии се появяват белязани след прием на глюкоза като контраст.

Полип: Доброкачествен растеж, който се развива по дадена лигавица.

Полиплоидия: Увеличаване на броя на хромозомите, характерно за диплоидния комплемент; причинява се от нередности на мейозата. Това е честа характеристика на рака.

Полипоза: Развитие на множество полипи, много често в стомашночревния тракт.

Полихимиотерапия: Комбинация на няколко цитотоксични лекарства с различни механизми на действие, синергично, с цел да се намали дозата на всяко отделно лекарство и да се увеличи терапевтичната способност на всички лекарства заедно. Тази комбинация от химиотерапевтични лекарства обикновено се определя според вида на лекарствата, образуващи комбинацията, дозата и времето, в което се прилага, като се формира една схема за химиотерапия.

Полицитемия: ненормално увеличение на кръвните клетки, особено на червените кръвни клетки, в резултат на повишено произвеждане от страна на костния мозък.

Предракова: Нарича се също така премалигнена. Доброкачествена лезия с висок риск от малигнизация.

Пренеопластични: предракови.

Преходен клетъчен карцином: Злокачествен тумор, произлизащ от клетките, които покриват пикочния мехур. Това е най-често срещаната форма на рак на пикочния мехур.

Прицелна терапия: Лечение на рак, който използва лекарства или други вещества, за да атакува раковите клетки, без да навреди на нормалните клетки, с цел да се бори срещу специфичните механизми, които причиняват рак, по по-ефективен и по-малко токсичен начин, отколкото традиционната химиотерапия.

Проапоптотични: Вещества или механизми, които стимулират апоптоза и пречат на развитието и прогресирането на рака. Много от туморните супресорни гени проапоптотични.

Прогестерон: Хормон на жълтото тяло, който се образува при цикличното разкъсване на фоликула на яйчниците. Прогестеронът е необходим за правилното развитие и функциониране на матката и гърдите.

Прогноза: Предвиждане на развитието на дадено заболяване.

Прогностичен фактор: Обстоятелство, което увеличава вероятността от рецидиви на заболяването. В онкологията прогностичните фактори са от решаващо значение за назначаването на адювантни лечения и оценка на вероятността от рецидиви.

Прогресия: Термин, използван в онкологията, за означаване нарастване на тумора, поява на нови метастази и т.н. Диагностицирането на прогресията се извършва в съответствие с обективни критерии, приети на международно равнище.

Пролактином: Доброкачествен тумор на хипофизата, който причинява прекомерна секреция на хормона пролактин.

Промоция на тумора: Втора фаза на канцерогенезата, характеризираща се с увеличаване на клетъчното размножаване.

Простатектомия: Хирургична процедура за отстраняване на цялата или на част от простатната жлеза (простатата).

Протеза: Процедура, чрез която се попълва по изкуствен начин липсата на даден орган или на част от него.

Протеин кинази: вътреклетъчни протеини, които са способни да фосфорилират (да добавят фосфорни молекули) към други протеини. Фосфорилираните протеини се активират чрез придобиване, от тяхна страна, на киназна астивност върху друго ниво на протеини. Много от верижните химически реакции, които се случват вътре в клетката по този начин, като образуват киназни каскади, които се активират една друга, увеличавайки химическия сигнал на всяка крачка. Киназните каскади обикновено се използват от клетката, когато им е необходимо да информират ДНК за нещо, което се случва от външната страна на клетката. Първата от тези кинази обикновено е разположена през клетъчната мембрана, с извънклетъчна част, която е рецептор и изследва отвън, и друга част.

Протеин: Основно вещество за клетките и растителните и животинските материи. Това е биополимер, състоящ се от една или няколко вериги от аминокиселини, който е жизнено важен за създаването и функционирането на живата материя, като ензими, хормони, антитела.

Протокол: Схема или план на лечение, предназначено за един пациент.

Профилактична мастектомия: Хирургическа процедура за отстраняване на едната или двете гърди, които нямат ракови образувания, с цел да се предотврати или намали риска от развитие на рак на гърдата при жени, при които той е повишен. Обикновено се извършва подкожна мастектомия.

Психоонкология: Клон на психологията, който се занимава с психологическото въздействие на рака върху пациентите и семействата им.

Пълна ремисия: Изчезване на рак в изследването (клинична ремисия), на скенери (рентген), или в микроскопско изследване на проби от тъкани (патологична). Ремисията не винаги е равностойна на излекуване, поради честите рецидиви.

Първичен тумор: анормален растеж на клетките или неконтролирана пролиферация на клетки на мястото, където ракът се заражда, вместо да се разпространява към този орган от други части на тялото.

Р

Рабдомиосарком: Злокачествен тумор на меките тъкани,който се среща при децата и най-често засяга структурите на главата и шията, урогениталния тракт, ръцете или краката.

Рад (Rd): Мерна единица на английската система, която измерва дозата йонизиращо лъчение, погълната от едно вещество. Еквивалентно е на енергия от 100 ерга на грам облъчена материя. В Съединените щати все още се използва рада, но в останалата част от света е била заменена от единица SI (International System), наречена Грей, съответстваща на 1 джаул енергия, абсорбирана от килограм материя.

Радикална мастектомия: Хирургическа процедура, при която заедно с гърдата и аксиларните лимфни възли се премахват и мускулите от гръдната стена под гърдата. Тази операция е била считана в продължение на много години като стандарт при жени с рак на гърдата, но понастоящем се прилага много рядко.

Радиоактивен имплант: Наименование на източник на радиоактивен материал, използван в брахитерапията или вътрешната лъчетерапия.

Радиоизик: Специалист, който работи заедно с онколог радиотерапевт, особено в планиране на лечението и е отговорен за извършване на изчисленията на радиационната доза, предписана от лекаря. Отговаря също така за оптималната точност на апаратите.

Радиоизотоп: Вариант на елемент, който се характеризира с нестабилнто си атомно ядро (поради баланса между неутрони и протони) и с отделяне на енергия, когато променя тази си форма с по-стабилна. Енергията може да се освожбава преди всичко под формата на алфа частици (хелиеви ядра), бета (електрони) или гама (електромагнитна енергия) и могат да бъде открита с гайгеров брояч или фотографски филм. Излагането на някои радиоизотопи може да предизвика рак, но се използва също така за откриване и лечение на рак чрез нуклеарна медицина и лъчелечение.

Радиоимунотерапия: Лечение на рака, което се състои в инжектиране на моноклонални антитела, белязани с радиоактивно съединение, които да унищожават раковите клетки на няколко фронта. Тези белязани антитела разпознават туморните клетки и се свързват с тях, като по този начин отвеждат радиофармацевтика директно до туморната тъкан. Белязаните антитела могат да бъдат прилагани интравенозно, директно в дадена артерия, подкожно или директно в телесна кухина като матката. Предимство на това лечение е, че то може да се използва за третиране на метастази (отдалечени от лезията или първоначалния тумор области, в които ракът се е разпространил), които не са видими с диагностични средства, като по този начин спомага за прекратяване на разпространението на заболяването.

Радиотерапевт: Oнколог, който лекува рак чрез използване на йонизиращи лъчения.

Радиочестота: Метод за перкутанно лечение, основан на ултразвук, използван за разрушаване или редуциране на малки тумори, обикновено чернодробни метастази.

Размножаване от разстояние: Нашествие на тъкани или отдалечени от първоначалния тумор органи от страна на туморни клетки, което води до нови тумори, наречени метастази или вторични тумори.

Разпространение: Определен брой случаи, при които има заболяване, разделен на броя на индивидите, които съставляват групата или населението в определен период от време.

Рак: Злокачествен тумор, най-общо. Специфичната особеност на злокачественото заболяване се състои в способността на тумора да прониква и разрушава околните здрави тъкани (процес, наричан „инфилтрация“), и да изпраща клетки до отдалечени части на тялото, където те могат да се установят или да растат, давайки начало на нови тумори, наречени метастази. (Виж Тумор)

Раков: Принадлежащ или отнасящ се до рак.

Рандомизация: Алеаторизация.

Ранна диагностика: Откриване на заболяване, преди то да се прояви. При рак съответства на най-ранните фази на заболяването.

Регионален рецидив: Повторната поява на рак на лимфните възли в близост до първоначално засегнатата област.

Режим: Схема на лечение.

Ректално туше: Изследване, което обикновено се използва за откриване на отклонения във формата и размера на простатата.

Ректорагия: Експулсиране на кръв от ануса, отделно или заедно с изпражненията. (Виж мелена).

Ремисия: пълно или частично изчезване на признаците и симптомите, причинени от злокачествено заболяване. Тя може да бъде временна или постоянна.

Рентгенография: Диагностичен тест, който използва рентгенови лъчи, за да бъде извършен. Получават се снимки на вътрешни тъкани.

Рентгенолог: Лекар, специализиран в диагностициране на болести посредством разчитане на рентгенови снимки и други образни изследвания като компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. Да не се бърка с радиотерапевт.

Ретинобластом: Злокачествен тумор на ретината (част от окото), който се създава, когато една нарастваща клетка на ретината развива мутация на ген RВ. Той обикновено засяга деца на възраст под 6 години.

Ретровирус: Вирус, съдържащ РНК като генетичен материал. РНК на вируса се изявява като ДНК, която сама се вмъква в собствената ДНК на заразената клетка. Ретровирусите могат да предизвикат много заболявания, включително някои видове рак и СПИН. Онковирусите са ретровируси.

Рецидив на разстояние: Метастази, които не са открити първоначално.

Рецидив: Повторение

Рецидив: повторна поява на рак на мястото на зараждането или на друго различно, след като е изчезнал за определен период от време. Може да бъде локален, т.е. в същата област, където е бил разположен първоначалният тумор или в друг орган, различен от първоначалния тумор.

Рибозомите: не мембранни органели, видими само под електронен микроскоп, поради малкия си размер. Намират се във всички живи клетки (с изключение на сперматозоидите). Тяхната функция е да набира протеини от генетичната информация, която достига до тях от ДНК, транскрибирана във форма на месинджър РНК (мРНК).

Рисков фактор: Всяко нещо, което може да увеличи вероятността да се развие дадено заболяване.

С

Сарком: Злокачествен тумор, който засяга съединителната тъкан. Според структурата, която засяга, се класифицира като остеосарком (кости), хондросарком (сухожилия, хрущяли), липосарком (мазнини), ангиосарком (кръвоносните съдове).

Сегментоктомия: (1) Хирургична процедура за отстраняване на лезия на гърдата и на голяма площ от нормалната тъкан на гърдата около лезията. (Вижте квадрантектомия, лумпектомия) (2) Хирургична процедура за отстраняване на сегмент на белия дроб, съответстващ приблизително на пътя на една по-малка бронха и част от тъкан с по-малък размер от лобулуса. Това е често срещан начин за лечение на рак на белия дроб по хирургичен път. (Виж лобектомия, пневмонектомия.)

Седация: Употреба на лекарства, за да се предизвика загуба на съзнание при агонозиращи пациенти, без възможно лечение и които страдат от сериозни симптоми, невъзможни за контролиране.

Секвентна химиотерапия: Последователно прилагане на лекарства в продължение на няколко седмици. Да не се бърка с алтернативната химиотерапия, при която се прилагат едно след друго лекарствата според схемата в конвенционални дози и периоди.

Семином на яйчниците: Злокачествен тумор на яйчника, рядко срещан. Наречен също дисгерминома.

Семином: злокачествен, бърз и инвазивен тумор на тестисите или мъжките полови жлези, съседни на пениса.

Сентинелен (стражеви) лимфен възел: Първият регионален лимфен възел, получаващ лимфна течност от зоната, в която е разположен първичният тумор, и филтриращ злокачествените клетки от тумора. При нормален резултат от проведена биопсия се предполага, че околните лимфни възли също са нормални.

Сигмоидоскоп: Устройство, състоящо се от малка камера, прикрепена към една гъвкава тръба. Този инструмент се вкарва в дебелото черво, за да се изследва ректума, както и сигмоидната и низходяща част на дебелото черво.

Сигмоидоскопия: Тестване за вътрешно изследване на долната част на дебелото черво (колон), като се използва инструмент, наречен сигмоидоскоп. Известна е също като сигмоидоскопия и проктосигмоидоскопия.

Симулация: Процес, който се извършва преди лъчетерапия, с цел да се определят оптималните условия, при които на пациента ще се приложат сеансите на лъчетерапията, т.е. изготвяне на терапевтичния план.

Синдром на Lynch: Няколко наследствени ракови заболявания, дължащи се на мутация (аномалия) унаследена в ген, който обикновено възстановява ДНК на организма.

Синдром на Zollinger-Ellison: Заболяване, причинено от анормално производство на хормона гастрин. Един малък тумор (гастрином) в панкреаса или тънките черва произвежда високи нива на този хормон в кръвта. Високите нива на гастрин предизвикват свръхпродукция на стомашна киселина, което води до множество язви на стомаха и в тънките черва. Известен е също като гастрином и ZE синдром.

Синдром на туморен лизис: Спешни онкологични случаи, потенциално пагубни поради рак, който се разрушава прекалено бързо под въздействието на лечението и излива токсични вещества в кръвта. По-вероятно е да се появи при много бързо растящи тумори като остра левкемия.

Синергизъм: Процес на интеграция на две процедури, в резултат на което се постига по-голяма ефективност, отколкото ако се прилагат поотделно.

Синхронни (по едно и също време): [Тумори] които се появяват в едно и също време на различно място.

Скала на Кларк: Прогностичен показател за класификация на меланоми, описващ проникването на туморното образувание в пет слоя на кожата. (Виж Дебелина на Бреслоу)

Скрининг: Съвкупност от действия, съставляващи програма, насочена към ранно откриване на конкретен тумор. Трябва да е възможно този тумор да се диагностицира добре в най-ранните стадии на болестта, в премалигнени фази или при двете обстоятелства. За тази цел се използва тест, който трябва да бъде лесен за изпълнение и приеман от населението в риск. Нарича се също така пресяване.

Скриниране: Виж Скрининг. Терминът означава профилактично изследване на рискови групи пациенти, например жените от дадено учреждение за рак на гърдата, или хора, изложени на вредности за други видове рак.

Сляпо изпитване: Медицинско проучване, при което пациентът не знае какво лекарство му се дава – лекарствено средство, което е обект на проучването или плацебо. Двойно сляпо изпитване е експериментално изследване, при което нито изследователят, нито участващият в него знаят какъв тип лекарство получава вторият. Следователно той може да получава ефективно лечение или плацебо (безвредно вещество без фармакологичен ефект).

Стадий: Всеки един от етапите на развитие на туморно образувание. За повечето ракови заболявания се приемат четири стадия (I до IV). Стадий I се отнася до начална фаза, в която неоплазията не е излязла извън границите на органа, от който произхожда; стадий II и стадий III са междинни етапи, а стадий IV се отнася до етап на разпространение на тумора. Като цяло, колкото по-ранен е стадият, толкова по-добра е прогнозата и преживяемостта.

Стволови клетки: Незрели клетки в костния мозък, които са важни за произвеждането на кръвни клетки.

Стеноза: Стеснение на отвора на кух орган. В онкологията често се дължи на нарастването на тумор.

Стереотактична радиохирургия: Високо прецизна лъчетерапия, използвана главно за лечение на тумори и други аномалии на мозъка. Въпреки името си, стереотактичната радиохирургия е нехирургична процедура, която използва силно фокусирани рентгенови лъчи за лечение на някои видове тумори, неоперабилни лезии, и като постоперативно лечение – за отстраняване на всякаква туморна тъкан, която може да е останала. Лечението се състои в прилагането на една единствена висока доза снопове лъчение (или понякога няколко по-малки дози), които конвергират в определена област на мозъка, където се намира тумора или друга аномалия. Благодарение на използването на подобно на шлем устройство, за да се запази главата напълно неподвижна, и на компютърна програма за триизмерно планиране, стереотактичната радиохирургия намалява до минимум количеството радиация, достигаща до здравата мозъчна тъкан.

Стома: Изкуствено създаден отвор чрез хирургическа намеса, с цел да се свърже телесна кухина с външната среда. Такъв е случаят с поставянето на изкуствен анус за изхвърляне на чревното съдържимо при рак на дебелото черво.

Стоматит: Вирусна, бактериална или друга възпалителна реакция на устата, която се характеризира с язви и възпаление.

Стомирани: (Пациенти), които трябва да използват специални торбички над стомата (отвор, направен от хирург в коремната стена) за изхвърляне на нормалните отпадъци от тялото.

Странични ефекти: Нежелани реакции от провеждано лечение.

Съединителна тъкан: биологична структура с голяма извънклетъчна матрица, състояща се от тънки влакна и сравнително малко клетки, чиито основни функции са да предоставят структурна подкрепа, да служат като средство за размяна, да помагат в защитата и опазването на тялото, да формират място за съхранение на мазнини.

Сърбеж: Дразнащо усещане в дадена част на тялото, най-често по кожата.

Сърдечна тампонада: компресия на сърцето, причинена от или натрупване на кръв или течност между миокарда (сърдечния мускул) и перикарда (външната торбичка, която обвива сърцето).

Състрадателна употреба: Прилагане на лекарства по хуманитарни причини на пациент, преди те да са получили официално одобрение.

Т

Таксани: Семейство лекарства, използвани не само за лечение, прилагано адювантна терапия или при терапии на метастази, но също и в терапии, съпътстващи, лъчетерапията които увеличават апоптозата. Най-представителни са паклитаксел и доцетаксел.

Тенезъм: Болезнено усещане за необходимост от ходене по голяма нужда или уриниране.

Тератом: Тумор, състоящ се от различен брой различни тъкани, съдържащи един или повече от трите основни типа клетки, които се намират в ембриона. Те могат да бъдат доброкачествени или злокачествени. Известен е също така ембриом.

Терминален стадий

Тест за окултни кръвоизливи (TSOH): Изпитване, при което се установява дали има невидима кръв в изпражненията на даден човек. То се използва при ранното диагностициране на рака на дебелото черво.

Тест на Папаниколау: Познат още като ПАП тест, цитонамазка. Изследване за ранно диагностициране на рак на шийката на матката, при което се вземат клетки от маточната шийка чрез остъргване с тъп инструмент, за последващо наблюдение под микроскоп. Целта на ПАП-теста е да се открие промяна или аномалия в шийката на матката, преди тя да се превърне в ракова.

Тестостерон: Андрогенен хормон, произвеждан в тестисите. Присъщ е на мъжкия род, който позволява мускулите на мъжа да се развиват с много малко усилия. Жените произвеждат много по-малко количество, но то също така играе важна роля в регулирането на аспекти като хумор, сексуален апетит и чувство за благосъстояние. Той стимулира растежа на рака на простатата.

Техника на защитния възел: хирургична процедура за отстраняване и анализ на защитен възел (лимфен възел, който филтрира злокачествените клетки), съответстващ на тумор. Ако е свободен от ракови клетки, се избягва отстраняването на останалите възли в тази област. Тя често се прилага в операция на рак на гърдата и меланома.

Тимом: Злокачествен тумор на тимуса – жлеза, разположена в основата на врата. Това е рядко заболяване, по-известно с асоциирането му с миастения гравис – хронично автоимунно нервно-мускулно заболяване, характеризиращо се с различна степен на слабост на скелетните (доброволни) мускули на тялото.

Т-клетъчен лимфом: Тумор, който се развива в лимфната система, принадлежащ към групата на неходжкиновите лимфоми, характеризиращ се със злокачествена трансформация на Т-клетки.

Т-лимфоцити: Тип клетки, които са отговорни за имунния отговор, както и за функциите на взаимодействие, необходими за развитието на всички форми на имунен отговор, включително отговор чрез образуване на антитела от В-лимфоцити.

Торакоцентеза: терапевтична или диагностична техника, която позволява извличането на ненормално натрупване на течност или въздух в плевралното пространство посредством катетър или игла, въведена през кожата в гръдната кухина до плевралното пространство.

Трансплантация на костен мозък: Преливане на здрави клетки от костен мозък на пациент. То може да бъде алогенно (от съвместим донор) или автоложно (донор е самият пациент).

Трахеотомия: Хирургична процедура, при която през шията се поставя тръба в трахеята, за да се осигури преминаване на въздух и да бъде възможно да се отстраняват секрети от белите дробове.

Тромбоцити: Кръвните клетки, чиято функция е да контролират кръвотечението чрез образуване на съсирек.

Тромбоцитопения: Намален брой на тромбоцитите. Тя често се появява след прилагане на химиотерапия. Нарича се също така тромбопения.

Тромбоцитопения: Намаляване на броя на тромбоцитите. Често се появява след прилагане на химиотерапия.

Тумор на Бренер: Рядко срещано образувание от клетки, което представлява 1,15% от туморите на яйчника. Класифицира са като доброкачествен, граничен и злокачествен. Граничният тумор на Бренер е с много добра прогноза за разлика от злокачествения тумор на Бренер и в това се корени необходимостта да се разгранича като отделна единица.

Тумор на Вилмс: Рак на бъбреците, който се проявява в детска възраст. Това е най-често срещаният бъбречен тумор и е свързан с определени вродени дефекти, като малформации в пикочните пътища, липса на ирис (аниридия) и хемихипертрофия (уголемяване на размера на едната страна на тялото). Среща се по-често сред братя и сестри и близнаци, което предполага евентуална генетична причина.

Тумор на Крукенберг: Вторична овариална метастаза, произтичаща от локализиран рак на храносмилателната система.

Тумор на Панкост : Злокачествен тумор, разположен в горния край на белите дробове, който се появява в 4% от случаите и не е хистологична диагноза.

Тумор от гранулозни клетки: Разновидност на рака на яйчниците, който се характеризира със способността си да секретира полови стероиди.

Тумор: Маса или бучка, причинени от прекомерен растеж на клетките. Може да бъде доброкачествен (нераков) или злокачествен (раков). Нарича се също така неоплазия.

Туморектомия: Отстраняване на тумор и на малко количество нормална тъкан около него.

Туморни маркери: Белтъчни вещества, произвеждани от някои видове рак, които могат да бъдат определени в кръвта или тъканите. Повишените нива на маркерите показват, като цяло, че злокачественият тумор е активен.

Тумор-супресорен ген: ДНК вещество, което намалява вероятността една клетка от многоклетъчен организъм да се превърне в канцерогенна клетка. Мутациите в тумор-супресорните гени активират клетъчното делене и образуването на тумори. Така, един променен тумор-супресорен ген е сходен на онкоген. Познат е още като антионкоген.

У

Ултразвук: Звукова вълна, чиято честота е по-голяма от горната граница на човешкия слух (приблизително 20 кХц). Ултразвукът се използва както в промишлени приложения, така и в медицината (ултразвук, физиотерапия, ултрасонотерапия).

Уретер: Мускулна тръба, която отвежда урината от бъбреците до пикочния мехур.

Уростомия: Хирургична процедура за извеждане на част от пикочната система чрез стома, поставена на коремната стена, с цел създаване на изкуствен път на урината.

Ф

Фактор на растежа (растежен фактор): Естествено срещащ се белтък, който предизвиква клетъчен растеж и делене. Производството на големи количества от тези белтъци от някои ракови клетки им помага да растат бързо, поради което в клинични проучвания се тестват нови методи за лечение, с цел блокиране на тези белтъци. Други растежни фактори подпомагат възстановяването на нормалните клетки от страничните ефекти на химиотерапията.

Фамилна аденоматозна полипоза: наследствено заболяване, което се характеризира с наличието на огромен брой полипи в дебелото черво и ректума, с голяма възможност за малигнизация.

Феохромоцитом: Тумор на надбъбречната жлеза, който провокира прекомерно отделяне на хормоните епинефрин и норепинефрин, регулиращи сърдечната честота и кръвното налягане. Под 10% от феохромоцитомите са злокачествени (ракови) и имат потенциал да се разпространяват в други части на тялото.

Фиброаденом: Доброкачествен тумор, най-често срещаният вид тумор на млечната жлеза, състоящ се от епителна и фиброзна тъкан.

Фиброкистозна мастопатия: Доброкачествена лезия на гърдата, състояща се в увеличаване на гръдната тъкан, най-вече в горната и външната част на гърдата към подмишницата, от което тя става по-плътна. Това е най-често срещаното заболяване на млечната жлеза, присъщо на третото и четвъртото десетилетие от живота. Световната здравна организация реши да го нарича дисплазия на млечната жлеза.

Фибром: Доброкачествен тумор, често срещан при млечната жлеза, състоящ се от фиброзна или съединителна тъкан.

Фибросарком: Злокачествен тумор, който може да възникне като доброкачествен фибром, но по-често се развива като първичен злокачествен процес. Може да започне във всяка част на тялото, но най-често в максиларните синуси, фаринкса и устните.

Филоидни тумори: Рак на гърдата, който възниква в съединителната тъкан на гърдата, за разлика от карциномите, които се образуват в каналите или лобулите. Обикновено тези лезии са доброкачествени, но в редки случаи може да са злокачествени. По-рано доброкачествените и злокачествените филоидни тумори са били известни като филоиден цистосарком.

Флуороскоп: Апарат, състоящ се от източник на рентгенови лъчи и флуоресцентен екран, между които застава пациентът. При модерните флуороскопи екранът е свързан към усилвател на рентгенови изображения и CCD видеокамера, което позволява изображенията да бъдат записвани и възпроизвеждани на монитор.

Флуороскопия: Образна техника, чрез която в реално време се получават изображения на вътрешни структури от тялото на пациента с помощта на флуороскоп.

Фоликуларен карцином: Злокачествен тумор, който произлиза от клетки, произвеждащи йодирани хормони на щитовидната жлеза и намиращи се обикновено в „капсулирано“ състояние в щитовидната жлеза, но с риск от разпространение в други части на тялото чрез кръвния поток. За разлика от папиларния карцином, фоликуларният карцином се разпространява по-рядко в лимфните жлези.

Фоликуларен лимфом: Тумор, който се развива в лимфната система и чиито клетки проявяват наличие на повърхностен белтък, по-конкретно имуноглобулин.

Фотодинамична терапия: Лечение на рак, при което се използва цитотоксична комбинация от два агента, които са безвредни сами по себе си: фоточувствителеи химически продукт, D-амино-левулинова киселина (ALA) и атермична видима светлина. Химикалът, прилаган локално, преминава през епидермиса и при осветяване се задейства физико-химична реакция, която предизвиква инактивиране на протеини, ензими и вътреклетъчни липиди. Тъй като радиацията е не е термична, здравата тъкан не се наранява.

Х

Хамартом: Доброкачествен тумор, който възниква в резултат на неправилно съотношение или подреждане на съставните елементи на една тъкан.

Хемангиоендотелиом: Доброкачествен тумор, който произхожда от клетъчния слой, покриващ вътрешната повърхност на кръвоносните съдове (ендотел).

Хемангиом: Доброкачествен тумор, образуван от прекомерно и неконтролирано разрастване на кръвоносни съдове в кожата или вътрешните органи. Може да бъде опасен, когато е разположен в мозъка, тъй като има склонност да кърви.

Хематолог: Лекар, специализирал в изучаването и лечението на заболявания на кръвта.

Хематология: Област от медицината, която се занимава с изучаването на кръвта и кръвотворните органи.

Хематопоеза: Процес на образуване и развитие на кръвни клетки от плурипотентна стволова клетка. Стволовите клетки, които се намират в костния мозък (хематопоетични стволови клетки), са отговорни за образуването на всички клетки, циркулиращи в кръвта.

Хематопоетичен: Принадлежащ или отнасящ се до хематопоеза.

Хемопоетични системи: Съвкупност от клетки на костния мозък, кръвта и лимфната система. Те имат общ произход в клетка, известна като плурипотентна. От първичната или плурипотентна клетка произхождат различните клетъчни линии, включително червената линия (еритроцити), бялата линия (клетки от защитната система) и тромбоцитите. Има фактори, които стимулират клетките в костния мозък за образуването на нови кръвни клетки (растежни фактори). Хемопоетичната система е отговорна за оттеглянето на старите или повредени клетки и заменянето им с нови.

Хемопревенция: Профилактика на дадено заболяване чрез лекарства.

Хемоптиза: Отхрачване на кръв от дихателния тракт.

Хепатобластом: Много рядък злокачествен тумор, който произхожда от черния дроб. Заболяването засяга предимно деца от най-ранна възраст до 5-годишна възраст.

Хепатокарциногенен: Който причинява рак на черния дроб.

Хепатокарцином: Първичен злокачествен тумор на черния дроб. Чернодробните тумори се делят на хапатоцелуларни, от чернодробната тъкан и холангиоцелуларни – от чернодробните канали. Последните са с по-лоша прогноза.

Химиоемболизация: Процедура, при която се инжектират химиотерапевтични лекарства директно в кръвоносната система, която захранва черния дроб. Когато лекарствата се инжектират директно в кръвоносните съдове, снабдяващи тумора, концентрацията на лекарството е между 20 и 200 пъти по-голяма, отколкото при стандартната химиотерапия. След това лекарят прави емболизация – медицински термин , който означава блокаж на онази част от артерията, която стига до тумора. Този блокаж спира притока на кръв до тумора и създава възможност за кръвта да тече към останалиата част от черния дроб.

Химиорезистентност: Съпротива на туморните клетки към химиотерапията посредством трансфер на един единствен протеин. Това е най-честата причина за неуспех на онкологичните лечения.

Химиотерапевтично: лекарство, използвано в химиотерапията. Нетовата цел е да унищожи раковите клетки.

Химиотерапия: Антитуморна терапия с лекарствени средства. По-точно казано, се отнася до фармакологично лечение на всякакво заболяване, но най-честата му употреба понастящем е свързана с рака. Неговата цел е да унищожи раковите клетки в мястото на техния произход и на всички други места, където може да са се разпространили. То може да бъде ендовенозно (продуктът се инжектира бавно в кръвта) или орално (като таблетки, сашета или капсули).

Хиперплазия: Неконтролиран растеж на клетките, дължащ се на изменение в механизмите, които регулират тяхното производство.

Хипертермия: Процедура за лечение на рак, при която телесната тъкан е изложена на екстремни температури, с цел да се увредят и унищожат раковите клетки или да се направят по-чувствителни към радиацията и някои лекарствени средства.

Хистеректомия: Отстраняване на матката.

Хондросарком: Злокачествен тумор от саркомен тип, който засяга сухожилия и хрущяли.

Хордом: Рядко срещащ се и бавнорастящ злокачествен тумор, който се развива в аксиалния скелет.

Хормонален рецептор: Вещество, намиращо се в клетките на някои тумори, към което се свързват определени хормони. От гледна точка на лечението, неговото съществуване определя възможността за лечение на тумора с хормонална терапия.

Хормонозависим: Отнася се до тумор, чийто растеж се стимулира от определен хормон.

Хормонотерапия: Лечение на някои злокачествени тумори с хормони.

Хороидален меланом: Вътрешноочен (интраокуларен) злокачествен тумор. Това е първичен рак, който произхожда от пигментираните клетки на хороидеята на окото. Може да метастазира и евентуално да се разпространява в други части на тялото.

Хромозома: Всяка една от пръчковидните структури, които носят генетична или наследствена информация (гени). Хората имат 23 двойки хромозоми.

Ц

Централна нервна система: Включва главния и гръбначния мозък.

Цикъл: В химиотерапията терминът се отнася до честотата, с която пациентът получава дози антинеопластични или химиотерапевтични средства. Цикъл се използва в хематологията, тяхната терминология идва от френски, тъй като са водещи в сферата. При терапията на солидните тумори се ползва терминът курс, което всъщност е едно и също.

Цистоскопия: Изследване на долните пикочни пътища, при което в пикочния мехур през уретрата се въвежда гъвкава тръба от оптични влакна (ендоскоп). Пикочният мехур се пълни с вода и се оглежда вътрешността му. Много видове туморни образувания на простатата могат да бъдат отстранени чрез цистоскопия.

Цитология: Изучаване на клетките. Изследване на клетките под микроскоп за диагностициране на рак.

Цитоскопия: Ендоскопия на пикочния мехур.

Ч

Червени кръвни клетки (еритроцити): Кръвни клетки, чиято функция е да пренасят кислород до различни тъкани. Наричат се още червени кръвни телца.

Червени кръвни телца: Кръвни клетки, които пренасят кислород до различни тъкани. Наричат се още еритроцити.

Я

Ядрена медицина: Специализирана дисциплина от рентгенологията, при която се използват много малки количества радиоактивни материали или радиофармацевтични вещества, за изследване на функцията и структурата на органи. Генерирането на изображения в ядрената медицина е комбинация от много различни дисциплини, сред които химия, физика, математика, информационни технологии и медицина. Този клон на рентгенологията често се използва за диагностика и лечение на аномалии в самото начало от развитието на дадено заболяване, например рак на щитовидната жлеза.

Ядрено-магнитен резонанс: диагностична процедура, която използва магнитни полета за генериране на изображения.

Ядро: Най-характерната структура на еукариотните клетки. Заобиколено е от собствена обвивка, наречена ядрена обвивка. Съдържа наследствения материал, който е в основата на съвкупност от инструкции за развитието и функционирането на всеки организъм и чийто състав се основава на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК). (Виж Цитоплазма)

Термини на латински

AECC: Испанска асоциация за борба с рака. Това е частна социална организация с нестопанска цел, чието основно предназначение е да се бори с рака във всичките му форми, познати понастоящем или в бъдеще.

BRCA1: Ген, потискащ развитието на тумори, разположен върху хромозома 17. Отговорен е за заболяването в 45% от семействата с болни от на рак на гърдата и в над 80% от семействата с болни от рак на гърдата и яйчниците.

BRCA2: Ген, потискащ развитието на тумори, разположен върху хромозома 13. Отговорен е за заболяването в 35% от случаите на фамилна обремененост. Свързва се също така с рак на гърдата при мъже, рак на яйчниците, рак на простатата и рак на панкреаса.

B-лимфоцити: Тип клетки, които дават началото на плазматични клетки, произвеждащи антитела.

CA-125: Белтък, намиращ се в завишени количества в ракови клетки в яйчниците, поради което се използва като туморен маркер за диагностициране и проследяване на рак на яйчниците.

CA-15.3: Антиген, свързан с тумор на млечната жлеза, използван като туморен маркер за този вид злокачествено заболяване.

CA-19.9: Антиген, свързан с тумор на панкреаса и дебелото черво, използван като туморен маркер за диагностициране и проследяване на рак на панкреаса и други онкологични заболявания на храносмилателния тракт.

CEA: Карциноембрионален антиген (от английски език: Carcinoembryonic antigen). Наличието му при възрастни хора предполага наличието на рак. Използва се като туморен маркер.

HER2/neu: Онкоген, който произвежда протеин, представляващ рецептор върху клетъчната мембрана, към който се свързват вещества, стимулиращи растежа на клетките (растежен фактор). Среща се при някои видове рак на гърдата, които могат да бъдат лекувани с моноклонални антитела, насочени срещу този протеин.

Hürthle-клетъчен тумор: бучка или образувание в щитовидната жлеза. Може да бъде доброкачествен (аденом) или злокачествен (карцином).

In situ: Туморна лезия, локализирана на мястото, от което произхожда. Една от първите фази на рака.

MYC: Един от най-важните онкогени. Свързан е с развитието на много видове рак, например рак на гърдата и рак на белия дроб.

NCI: Национален институт за рака (от английски език: Nacional Cancer Institute). Главна агенция на федералното правителство на САЩ за изследване и лечение на рака. Функциите му включват координиране на националната програма за борба с рака, подкрепа на научните изследвания, разпространяване на информация относно диагностиката, профилактиката и лечението на онкологични заболявания.

NPHCC: Наследствен неполипозен колоректален карцином (от английски език: Non-Polyposic Hereditary Colorectal Cancer).

P16: Супресивен ген, разположен върху хромозома 9, който взема участие в блокажа на клетъчния цикъл. Изменения в този ген са свързани с метастатичния фенотип на рака на белия дроб.

P53: Супресивен ген на тумори, разположен върху хромозома 17, който индуцира апоптоза и унищожаване на раковите клетки, но когато мутира престава да упражнява защитния ефект, поради което тези клетки, чиято ДНК обикновено е повредена, вместо да се унишожат чрез апоптоза, се делят неконтролируемо, техните гени мутират бързо и в крайна сметка стават злокачествени.

PAAF: Инициали на Пункция-аспирация с тънка игла. Вид биопсия, при която се извлича проба от клетките чрез аспириране на същите с тънка игла.

PAP тест или Тест на Папаниколау: Техника, при която се получават клетки на маточната шийка, за да се изследват под микроскоп.

PET: Инициали за позитронна емисионна томография. Техника за диагностициране чрез изображение, в което туморните лезии се появяват маркирани след прием на глюкоза като контраст.

Porta-cath: кръгъл пластмасов или метален диск, който е поставен под кожата, с прикрепен към него катетър, през който се въвеждат интравенозни лекарства при хронични лечения.

PSA: Абревиатура на специфичен антиген на простатата. Неговото значително наличие в кръвта предполага доброкачествено или злокачествено изменение на простатната жлеза.

Ras: Съвкупност от много важни молекулярни „прекъсватели“ с голямо разнообразие от пътища за предаване на клетъчни сигнали, които контролират различни явления като цялостта на цитоскелета, клетъчната пролиферация, клетъчната диференциация, клетъчна адхезия, до апоптоза и клетъчна миграция. Както гена, така и свързаните протеини ras, често са променени в злокачествените тумори, което води до увеличаване на способността за инвазивност и метастази, и намаляване на апоптозата.

RECIST критерии: Абревиатура от английски на Response Evaluation Criteria in Solid Tumor (критерии за оценка на отговора при солидни тумори). Международно приети критерии, използвани, за да се провери дали дадена терапия действа и да се определи дали пациентът с рак реагира адекватно на лечението.

RВ: туморен супресивен ген, разположен на хромозома 13, чието инактивиране предизвиква ретинобластом.

TAC: /КАТ/ Инициали за компютърна аксиална томография. Диагностичен метод на рентгеново изследване,при което се получават детайлни образи въз основа аксиални срези на тялото. Вместо да се получи изображение като конвенционалната рентгенова снимка, КАТ получава многобройни избражения при движението около тялото сканиране на множество изображения, получени чрез завъртане около тялото. Компютър комбинира тези изображения в едно финално изображение, което представлява срез на тялото като резен.. Тази машина създава множество изображения на резени (срези) на частта от тялото, която се изследва.

TNF: Съкращение от английски на туморен некрозен фактор (фактор на туморна некроза). Химично вещество от групата на цитокините, което се освобождава от клетки на имунната система. Това вещество участва в ставното възпаление и разрушаване, които са вторични при ревматоиден артрит, както и при други патологии.

TNM: Абревиатура за една от най-често използваните системи за класификация на степента на разпространение на неопластични заболявания. Т показва степента на първичния тумор; N – участието на лимфните възли, съответстващи на района на произход на тумора; М – наличието на далечни метастази. Вижте също стадия.

Tрахеостомия: хирургична интервенция, за да се свърже директно трахеята с външното пространство през шията, което прави възмоно дишането на пациента.

VP: Диагностичен тест за визуализиране на бъбреците, уретерите и пикочния мехур, при който интравенозно се инжектира контрастно вещество; пикочния тракт, който не се вижда с обикновени рентгенови лъчи, се вижда много ясно.

Xeroma: Малко натрупване на мастна тъкан, което се появява в белези след операцията.


Сподели

0 Коментара

Няма коментари.

Няма коментари. Ако желаете напишете вие първи коментар.

Напиши коментар

Напиши коментар

Био масло от коноп с 10% канабидиол - CBD 10 %

Потърсете ни в социалните мрежи

Свържете се с лекар

Информационен бюлетин

Какво е информационен бюлетин?