Рак

Тестостеронът и ракът на простатата: има ли връзка?

Тестостеронът и ракът на простатата: има ли връзка?

Лекарите винаги са много ентусиазирани да дават съвети как да се лекува ракът на простатата. Но когато опрем до дефиниране какво точно го причинява, експертите най-често мълчат. Те просто нямат отговор, което въобще не е успокояващо! Това са същите хора, които препоръчват на човек да отиде под ножа или да подложи своята репродуктивна зона на йонизираща радиация.

Как е възможно конвенционалната медицина да твърди, че най-добре знае как се лекува рака на простатата с въпросните инвазивни процедури, когато дори не се знае защо по принцип се развива заболяването? Това е неприятният въпрос, който се задава през годините, докато продължава търсенето на отговори относно нарастващия проблем с рака по цял свят.

Съгласно Американското общество по рака (American Cancer Society), най-общо един от седем мъже развиват рак на простатата в даден етап от живота си. Един от 39 пациента загива от това заболяване. Ракът на простатата е третата по значимост причина за ракова смъртност при мъжете като цяло, след рака на белия дроб и рака на дебелото черво.

Това е една доста отрезвяваща статистика, вероятно поради факта, че нещата не винаги са стояли така. Простатният карцином практически е бил неизвестен преди 1853 одина, когато за първи път в периодичното издание за хирургия(The Lancet) е описан като „много рядко заболяване”. Хирург на име Дж. Адамс (J. Adams) от Лондонската болница го открива случайно при хистологично изследване на свой пациент. Такова нещо той и колегите му не били виждали преди и вероятно никога не са си представяли, че ще стане такъв световен проблем.

Прескачайки повече от век и половина напред, се озоваваме на място, където повече от 161 000 души ще заболеят от рак на простатата и над 26 000 ще загинат от него само през 2016 година – като говорим единствено за САЩ. Да кажем, че това не се харесва само на мен, би било омаловажаване – предполагам, че вие се чуствате по същия начин. Но съм решен да стигна до дъното на нещата, защото тенденцията е към влошаване, а не към подобрение.

Проблемът с PSA скрининга

Както и при повечето форми на заболяване, стандартният медицински подход към простатния карцином не е задължително превенцията, а по-скоро скрининговите изследвания като рутинна практика. Лекарите правят това при простатния карцином, използвайки PSA-тест, който измерва кръвните стойности на простат-специфичния антиген при мъжете, като индикатор за простатни състояния.
Идеята е, че колкото по-високи са стойностите на PSA, толкова по-голяма е вероятността за наличие на простатно заболяване, като доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ) или простатит. Или в най-лошия случай – развитие на простатен карцином.
Откакто е въведен през 80-те години, PSA-тестът беше обявен за един от най-практичните инструменти за установяване на простатния карцином в най-ранните му стадии, когато е най-податлив на лечение. Обаче съществуват някои проблеми с PSA-теста, които показват, че не винаги е толкова полезен за мъжете.

Един от тях е свръх-диагностиката, тъй като не всички тумори, установени по време на скрининга ще бъдат пагубни в рамките на човешкия живот (с други думи, някои от тях са доброкачествени). Подобни резултати при мъжете, подлагани на ненужно лечение с използване на агресивни методи, могат да нанесат значителна вреда в дългосрочен план.

Друг проблем на PSA скрининга е, че не винаги е точен. Поне не по начина, по който се използва – за доказателство, че високият PSA винаги е свързан в карцином на простатата, както е общоприето. Самата висока стойност на PSA не означава непременно наличието на рак на простатата, както и ниската му стойност не изключва заболяването. Стойностите на PSA просто означават, че може би има някакъв проблем, заслужаващ по-нататъшни изследвания.

Какво може да се каже за мъжете над 65-годишна възраст, представляващи популацията с най-голяма вероятност за развитие на простатен карцином (и най-често представяща се с високи стойности на PSA)? Тези хора обикновено страдат от понижени нива на тестостерона, които изискват генерални промени в хранителния режим и начина на живот, а вероятно и лечение с тестостерон-заместителна терапия (ТЗТ).
Мъжете, подложени на ТЗТ често проявяват повишаване нивата на PSA – връзка, която според някои експерти сочи тестостерона като допринасящ фактор за рака на простатата. Но наистина ли има доказателства за това?

Дали наистина андрогените, като тестостерона причиняват рак на простатата?

Зависи, особено като се има предвид факта, че групата мъже с най-ниска вероятност за поява на простатен карцином – младите хора – имат естествено повишени стойности на тестостерон. Ако тестостеронът действително има значение за рака на простатата, тогава всеки млад мъж на този свят щеше да е болен, което очевидно не е така. Важно е да се отбележи и повишаващият се брой на мъжете – млади и възрастни – с ниски тестостеронови нива, които развиват рак на простатата. Този факт всъщност доказва обратното твърдение по отношение на тестостерона и простатния карцином.

Възможно е екзогенният тестостерон (внасян в организма чрез външни източници) под формата на заместителна терапия (ТЗТ) и ендогенният, или естествен тестостерон да действат по различен нацин върху простатата. Но дори и тази хипотеза има недостатъци. Вземайки данните от обширен мета-анализ – най-големият, провеждан по рода си – публикуван в периодичното издание Британски урологичен журнал(BJU International) през 2016 година, ще видим, че нито екзогенният, нито ендогенният тестостерон имат някакво влияние върху стойностите на PSA, или върху риска от появата на простатен карцином. Всъщност, тестостеронът и други подобни андрогенни субстанции явно имат полезно действие при мъжете, тъй като са жизненоважни за мъжкото здраве и развитие.

Oснован на доказателства обзор от 2016 година, публикуван в списание Терапевтични насоки в урологията (Therapeutic Advances in Urology) излиза със същите заключения за ролята на андрогените (мъжките полови хормони) – главно, че помагат за разрешаване, а не за задълбочаване на простатните състояния. Наличието на ниски тестостеронови нива всъщност е по-проблемно за здравето на мъжете, както се оказва – факт, който обръща „тестостероновата хипотеза” с главата надолу. Това, което следва от всичко, казано дотук означава, че в общоприетото мнение по темата има сериозни пропуски, ако не е напълно неправилно и невярно.

Твърде високият естроген – висок рисков фактор за простатния карцином

И така, ако тестостеронът не е истинския виновник за формирането на рака на простатата, тогава кой е? Последните данни показват, че естрогенът (и по-точно високите му стойности) е основният допринасящ фактор за простатните заболявания, включително и простатния карцином. Докато мъжете и жените се нуждаят едновременно от тестостерон и естрогени за поддържане на здравето, между тях трябва да има съответен баланс, в зависимост от пола. Като цяло, жените се нуждаят от повече естрогени отколкото тестостерон, докато при мъжете е обратно. Това е доста просто обяснение на проблема, но изглежда не осветлява достатъчно по отношение на мъжкото здраве, което конвенционалната медицина не въприема правилно.

Изглежда по цял свят мъжете в наши дни страдат от различни симптоми на естрогенно доминиране. Но лекарите не възприемат правилно тази абнормалност и не могат да дадат на хората практическо решение. Същите тези лекари не могат да конкретизират множеството фактори, участващи в естрогенното доминиране – фактори като неподходящата диета, липсата на физическа активност и прекомерния стрес.

Мъжете, консумиращи твърде много захар и прости въглехидрати, например, причиняват редица увреждания на организма си. Излишната консумация на захар предизвиква инсулинова резистентност, която понижава тестостероновите нива и води до натрупване на телесни мазнини – особено в областта на талията и дори гръдния кош. Ако никога не сте чували определението „мъжки бюст”, това е нещото, за което говорим. Натрупването на мазнини в коремната област е много ясен признак за високи стойности на естрогени и нисък тестостерон при мъжете.

Алкохолът е другата субстанция, за която мъжете не осъзнават, че допринася за естрогенното доминиране. Пиенето на наливна бира се превръща повече от всякога в хоби, но тя причинява на хормоните всичко друго, но не и добро. Мъжете, консумиращи големи количества алкохол често развиват „бирено коремче”, което е показател за ниски нива на тестостерон и високи на естроген. Чрез премахване на алкохола от рутинните удоволствия, човек може да започне пътя към подобряване на кръвно-захарния си профил и така да оптимизира нивата на тестостерон, докато естрогените са под контрол.

От гледна точка на храната, придържането към кетогенна диета може да има неимоверно значение за постигане на оптимален хормонален баланс. Редовните физически упражнения, достатъчното време за почивка всяка нощ, поддържането на хидратацията и избягването на стреса (стресът понишава кортизоловите нива, което в последствие потиска тестостерона) са следващите стъпки за минимизиране на риска от поява на простатни аномалии.

След всичко казано, става ясно че хормоните са сред основните, ако не и основният фактор за развитие (или не) на простатни заболявания. Но не тестостеронът е проблемът, а твърде високият естроген. В повечето случаи това може да се повлияе чрез прилагане на прости промени в начина на живот и хранителните навици (нещо което очевидно изисква дисциплина – вероятно най-трудната част). Но винаги сме казвали: превенцията е най-доброто лечение.

Нашият съвет към мъжете е: не чакайте да се появи проблем, преди да вземете мерки; направете каквото трябва днес, за да го избегнете и живейте жизнен, енергичен и здрав живот!

Източник: The Truth about Cancer (By Ty Bollinger)

Сподели

0 Коментара

Няма коментари.

Няма коментари. Ако желаете напишете вие първи коментар.

Напиши коментар

Напиши коментар

Био масло от коноп с 10% канабидиол - CBD 10 %

Потърсете ни в социалните мрежи

Задай въпрос към лекар

Информационен бюлетин

Какво е информационен бюлетин?