Рак

Нормална чревна флора, възпалителни маркери и хронични заболявания – Част 1

Нормална чревна флора, възпалителни маркери и хронични заболявания – Част 1

Епидемията от хронични заболявания, която се наблюдава по целия свят, води до провеждането на редица проучвания за ролята на нормалната чревна флора и възпалителните маркери в развитието на хронични заболявания.

Изводите от направените проучвания посочват, че възпалението е в основата на много от тези състояния.

Типичен източник на възпаление е метаболизмът и липсата на нормална чревна флора. Тя се състои от полезни бактерии и други микроорганизми, които допринасят за смилането на погълнатите хранителни вещества.

Метаболизмът е съвкупността от всички биохимични реакции в организма, които го подтикват към здраве или болест. При нарушаване на метаболизма се получава възпаление, което от своя страна води до хронични заболявания.

Възпалителните маркери обикновено са резултат от пропусклива лигавица на червата и / или пропусклива мозъчна бариера. И двете условия сами по себе си са резултат от нарушен метаболизъм и са индикатори за присъствие на необичайна чревна флора.

Възпалителни маркери на нарушения метаболизъм

С-реактивният протеин в серума (CRP) е възпалителен маркер, който в миналото е бил използван като общ неспецифичен маркер на системно възпаление. Резултатите при него не са много конкретни. Многобройни състояния, включително остра травма, могат да доведат до фалшиви положителни резултати.

Моделът NeuroEndoMetabolic (NEM) – НевроЕндоМетаболитният стрес отговор разглежда взаимодействието на шест органни цикъла в организма, при състояния на стрес. Вместо типичният подход за преглеждане само на отделни органи или симптоми, моделът NEM позволява на практикуващите лекари да стигнат до основната причина за симптомите. Тези шест органни цикъла се отнасят до метаболизма, невроафективните, хормоналните, кардиономичните, възпалителните и детоксикиращите процеси в организма. Оценяването на тези системи позволява проследяване на причината за понякога неясни симптоми.

Неясните симптоми често са свързани със синдрома на надбъбречното изтощение (AFS). В нормалния процес на реакция на стрес, организмът стимулира надбъбречните жлези да отделят кортизол – хормона за борба със стреса.

При състояние на по-продължителен стрес се достига до изтощение на надбъбречните жлези. В това състояние надбъбреците вече не могат да отделят кортизол и се появяват симптомите на AFS.

Нормална чревна флора

Нормална чревна флора

Нормална чревна флора

Направени са множество изследвания, които показват важността на нормалната чревна флора за осигуряване на енергия за организма чрез процесите на метаболизма.

Установено е, че от здравословното състояние на червата зависи това на човека. Освен това, ако метаболизмът се наруши, това води до редица заболявания.

Чревната флора, нормална и абнормална, е свързана с редица заболявания. Обикновено хилядите микроорганизми в червата живеят в симбиотична връзка, която подпомага метаболизма. По време на повишен стрес, балансът на микроорганизмите в червата се нарушава, състояние, наречено дисбиоза. Това може да позволи на хранителни частици, вируси и бактерии да навлязат в кръвта, което да предизвика имунен отговор и възпаление.

Хроничният стрес води до хронично възпаление, започващо в червата с необичайна флора. Хроничното възпаление води до хронични заболявания. Възпалението и връзката му с нарушения метаболизъм могат да бъдат измерени с помощта на възпалителни маркери.

Възпалителни маркери

IL-6 и възпаление

Интерлевкин-6 е жизненоважен възпалителен маркер, който може да бъде тестван чрез слюнчени тестове. Произведен на мястото на възпалението, интерлевкин-6 (IL-6) е основен фактор в острата фаза на възпаление чрез производството на острофазовите протеини. Комбиниран с разтворим рецептор sIL-6R алфа, IL-6 контролира промяната от остро към хронично възпаление чрез промяна на левкоцитната инфилтрация от полиморфонуклеарни неутрофили до моноцити или макрофаги. Хроничното възпаление се стимулира и от ефектите на IL-6 върху Т и В-клетките.

Острото възпаление е благоприятна реакция, поради усилията на организма да унищожи организмите, причиняващи инфекции в тялото. Хроничното възпаление е това, което уврежда тъканите и клетките. Острото възпаление се състои предимно от неутрофили, но това се променя след един или два дни до най-вече моноцитни клетки. Хроничното възпаление, от друга страна, се свързва с мононуклеарни клетки като макрофаги и лимфоцити. Възпалителният маркер IL-6 участва в тази промяна от остро към хронично възпаление, но процесът не е добре известен.

Антитялото, произведено за IL-6 рецептора, се използва за облекчаване на някои автоимунни заболявания.

VEGF и възпаление

Съдовият епителен растежен фактор (VEGF) е сигнален протеин, който позволява възстановяване на доставянето на кислород в тъканите, когато кръвообращението не протича по нормален начин, поради недостатъчен кислород или други причини. Когато клетките не получават достатъчно кислород, например в условия на нарушен метаболизъм, те произвеждат „фактор, индуциращ хипоксия“, стимулиращ освобождаването на VEGF. Това подтиква растежа на повече кръвоносни съдове, като доставя повече кислород в клетките. Хистаминът може също така да доведе до освобождаването на VEGF.

Друг начин, по който VEGF помага за имунната функция, е изграждането на повече лимфни съдове. Именно по тях се движат имунните клетки в търсене на бактерии, гъбички и вируси.

Друга важна функция на VEGF е неговата способност да подобрява невронната функция и жизнеспособността, като по този начин предотвратява мозъчните увреждания. Той може също да помогне за предотвратяване загубата на памет, свързана с диабета. Модели на животни показват, че VEGF подпомага предотвратяването на невродегенерацията и ALS чрез увеличаване на кръвния поток.
Съществуват и някои негативни аспекти на VEGF, които могат да доведат до повишено възпаление в тялото. Това става чрез активиране на микроглията, която може да предизвика възпаление. VEGF също така отнема молекули, които помагат на кръвоносните съдове да поддържат целостта си, като по този начин увеличава вероятността за засилване на пропускливостта им. Това може да причини допълнително възпаление и да влоши симптомите на състояния като ревматоиден артрит. Тъй като VEGF изгражда нови кръвоносни съдове, той не прави разлика в това къде изгражда тези съдове, понякога увеличава кръвоснабдяването на раковите клетки. По този начин възпрепятства лечението на раковите заболявания.

Автори: Michael Lam, MD, MPH; Justin Lam, ABAAHP, FMNM

Сподели

0 Коментара

Няма коментари.

Няма коментари. Ако желаете напишете вие първи коментар.

Напиши коментар

Напиши коментар

Био масло от коноп с 10% канабидиол - CBD 10 %

Потърсете ни в социалните мрежи

Задай въпрос към лекар

Информационен бюлетин

Какво е информационен бюлетин?