BezRak.com

алтернативни терапии

Да се изправиш срещу всички „прогнози“ или как една жена доказа, че ракът не е смъртна присъда

Да се изправиш срещу всички „прогнози“ или как една жена доказа, че ракът не е смъртна присъда
10 февруари 2020

След получаването на своята диагноза – IV стадий на рак на шийката на матката, продължителността на живота на Джейн Маклилънд от Великобритания според лекарите и статистиката относно онкоболните се е очаквало да бъде едва около 12 седмици.

Тя отказва да се предаде без борба и взема нещата в свои ръце. По-късно тя пише книга за това, защото чувства, че е задължена да сподели със света това, което е открила след диагнозата и което спасява нейния живот. Джейн започва да търси информация в медицински журнали, преглеждайки отдавна забравени изследвания и пренебрегвани доказателства, в търсене на начини да се пребори заболяването си.

Така тя открива своята стратегия за победа над рака: да го накара да „гладува“. Въз основа на тази концепция, тя разработва свой собствен режим, който води до „гладуване“ на раковите клетки, като използва добавки и нестандартни (“off-label”) лекарствени средства, които се оказват по-ефективни от стандартно прилаганите терапии срещу заболяването.

Сега, 18 години по-късно, след като преминава през рак на шийката на матката, вторичен белодробен рак и свързана с лечението миелодисплазия, тя е жива и здрава и без следа от заболяването. Така нейната мисия в живота се превръща в това да помага на хора в нейното положение да постигнат същите успешни резултати и да преборят болестта.

Първи удар: Първата ракова диагноза на Джейн

„Имате рак на шийката на матката.“

Когато Джейн Маклилънд за първи път чува пагубната новина, тя е едва на 30 години. Само три дни по-късно тя претърпява пълна, радикална хистеректомия, последвана от месеци химиотерапия и лъчение. Раковата диагноза е достатъчно ужасяваща, но това, което Маклилънд преживява най-трудно, е фактът, че тя никога няма да може да има свои собствени биологични деца.

„Бях силно депресирана. При този тип рак не става въпрос просто за отстраняване на бучка“, казва тя. „Мисълта, че никога няма да имам собствени деца, бе крайно пагубна.“

Това, което прави диагнозата още по-страшна, е фактът, че лекарят на Маклилънд ѝ поставя грешна диагноза в продължение на години. Тъй като ракът на шийката на матката се поддава лесно на лечение, когато е в начален стадий, тя е могла да избегне трагедията, която ѝ се случва.

След като преминава назначеното лечение, Джейн мисли, че вече няма за какво да се притеснява. Но две години по-късно поставят на майка ѝ ракова диагноза, което отново поражда опасения у нея.

Какво накара Джейн да осъзнае, че има нужда от промяна?

Ракови клекти

Ракови клекти

През 1996г. майката на Маклилънд също получава трагична новина: рак на гърдата в IV стадий. След първоначалната диагноза и последвалото лечение, ракът се завръща с пълни сили и едва няколко месеца по-късно това слага край на нейния живот.

Днес Джейн казва, че смъртта на нейната майка е спасила живота ѝ.

„Ракът на майка ми бе призив да се взема в ръце и да премисля ситуацията, в която се намирам. За първи път осъзнах, че съм само на крачка от терминален рак“, казва Маклилънд. „Точно тогава започнах да търся информация относно храненето и хранителните добавки като начин за борба с рака.“

В ранните етапи на своето проучване, Джейн научава, че глюкозата подхранва повечето видове рак и че „IGF-1“ (инсулиноподобен растежен фактор-1, който се намира във високи нива в млечните продукти и месата) също спомага за растежа на раковите клетки. И така, тя променя начина си на хранене, като изключва простите въглехидрати и млечните продукти, както и повечето видове месо от своето меню. Тя спира консумацията на храни като картофи и домати, защото те предизвикват възпалителни процеси в нейния организъм (тя е научава, че възпалението е движещата сила на рака). Джейн започва да пие зелен чай, прясно изстискани сокове и да приема множество ценни хранителни добавки.

За съжаление само няколко месеца по-късно започва да кашля кръв и разбира, че най-лошият ѝ кошмар се е сбъднал: ракът на маточната шийка се е разпространил в белите ѝ дробове и е в терминален стадий на рак.

Втори удар

Точно както при рака на маточната шийка, Джейн получава грешна диагноза относно рака на белия дроб, като лекарите смятат, че страда от белодробна инфекция. Четири месеца след първата неправилно разчетена рентгенова снимка в крайна сметка последва и правилно диагностициране. Това дава възможността да се види скоростта, с която ракът се развива.

Лекарите казват на Джейн многократно, че диетата не оказва влияние върху рака, но фактът, че белодробният ѝ тумор е останал с големина на топка за голф и фактът, че няма наличие на тумори на други места в нейното тяло ѝ доказват, че промените, които тя е предприела в своя хранителен режим, оказват значително влияние.

„Можете да видите, че моят подход забави туморния растеж“, казва Маклилънд. „Може би съм имала този тумор от дълго време. Това всъщност бе доста успокояващо за мен.“

Този път Джейн не смята да взима прибързано решение относно начина си на лечение. Тя отлага операцията и се задълбочава още повече в проучванията си във връзка с рака. Тогава тя научава, че за да изкорени напълно заболяването, ще трябва да го атакува по различен начин: като го подложи на „глад“.

Когато ракът се подложи на „глад“

Идеята зад „гладуващите“ ракови клетки не е никак нова. През 1931г. Ото Варбург е удостоен с Нобелова награда за откритието си, че раковите клетки имат различен метаболизъм. Впоследствие се провеждат разширени проучвания на базата на неговото откритие, които разкриват, че раковите клетки изискват огромно количество от три основни източника на енергия, за да оцелеят: глюкоза, глутамин (аминокиселина) и липиди.

Традиционната медицина игнорира този факт, като вместо това се съсредоточава върху прилагането на химио- и лъчетерапия, които са насочени към бързо делящите се туморни клетки. Като се има предвид, че химиотерапията често дава лоши резултати при IV-ти стадий на заболяването, Маклилънд стига до извода, че трябва да атакува рака си „на два фронта“: като ги подложи на „глад“ и като се стреми към тяхното унищожение, когато са отслабени. Раковите стволови клетки са опасни, тъй като са по-устойчиви към конвенционалното лечение и са способни да произвеждат нови злокачествени клетки, които са по-трудни за отстраняване. Този едностранчив подход е причина основните методи на лечение да действат до даден момент, като впоследствие ракът се завръща в още по-агресивна форма. Ето защо процентът на пациентите, имали положителен изход от борбата в IV- ти стадий твърде често е нулев. От друга страна, подлагането на раковите клетки на „глад“ чрез прекратяване на достъпа им до трите им основни източника на енергия, атакува иначе неуловимата „родоначална“ стволова клетка.

Ключовите добавки, които Джейн приема при своя хранителен режим са: кверцетин, силибинин, берберин, политадин, витамин C, витамин D, индол-3-карбинол, кукркумин, урсолова киселина, зелен чай, натриев селенит, ниацин, хидроксицитрат, масло от морски зърнастец, Омега-3 рибено масло, бергамот, лутеолин, артемизинин.

Комбинирано действие

Маклилънд претърпява операция за отстраняване на тумора в белия ѝ дроб и издържа шест месеца химиотерапия (в много по-ниска доза от препоръчаната от нейния онколог). Но този път тя се подлага и на режима за „гладуване“ на раковите клетки.

Диетата и приемът на хранителни добавки оказват своя положителен ефект – особено берберинът, хидроксицитратът, кукркуминът, ниацинът и пикногенолът – всички те потискат ключовите пътища, които водят до развитие на заболяването. Нейният режим включва и лечение с високи дози на интравенозен витамин С.

„Доказано е, че интравенозният витамин С насочва своето действие към раковите клетки, които са отговорни за резистентността към химио- и лъчетерапията, тъй като инхибира протичането на ключовия механизъм – гликолиза. По този начин раковата клетка се подлага на „гладуване“, което води до нейната апоптоза, или клетъчна смърт“ – казва Маклилънд. „Витамин С помага за блокирането на един от основните източници на енергия за раковите клетки.“

За учудване на нейния лекар се оказва, че Маклилънд отново е опровергала лошите прогнози. Девет месеца по-късно тя не само остава жива, но и туморните ѝ маркери показват добри резултати.

Тези месеци се превръщат в години на живот без рак.

И все пак г-жа Маклилънд била наясно, че ракът винаги може да се появи отново. И четири години по-късно става точно това.

Трети удар

Маркерите за рака на маточната шийка на Джейн показват резултати в норма. Но през 2003г. тя получава още една смъртна присъда: миелодисплазия, свързана с лечението химиотерапия – форма на мутация на костния мозък, която може да прогресира до левкемия.

Какво се е объркало?

„Не можах да разбера защо мога да контролирам единия вид рак, но не и другия“, казва Маклилънд. „Но всичко е в метаболизма. Метаболизмът на левкемията ми бе напълно различен от този на рака на маточната шийка. И така, с тази диета контролирах рака на маточната шийка, но не и левкемията, която вместо това процъфтява при наличието на голямо количество протеини.“

Трябвало е да прекъсне източника на енергия за този вид раково заболяване. За тази цел бе необходимо да прибегне към прием на сериозни „off-label“ лекарства – т.е. лекарства, предназначени за други цели.

Мощното „оръжие“ на Маклилънд

Източник: www.lifeextension.com

Източник: www.lifeextension.com

Джейн открива, че на пазара има много лекарства, предназначени за други цели (като сърдечни заболявания или инфекции), които могат да надхвърлят резултатите на обикновената диета и добавките, за ефективното прекратяване на пътищата за захранване на рака. Тези лекарства се считат за „off-label“, тъй като са разработени за състояния, различни от рак.

Първата стъпка, която предприема е със сърдечно-съдово лекарство, наречено дипиридамол, което предотвратява достъпа на протеини към клетките, което е ключов фактор за „гладуването“ на левкемията, според Джейн.

Тя стига и до друго важно откритие, когато в ръцете ѝ попада брой на журнала „Life extension®“ , за който казва, че играе ключова роля в спасяването нa живота ѝ. От журнала научава за нова комбинация – лечение със статини (ловастатин) и едно нестероидно противовъзпалително лекарство (НСЛ) – етодолак.

„Вече знаех, че статините са потенциално ефективни срещу рака на маточната шийка. Но изследванията също показаха, че те могат да причиняват апоптоза при остра миелоидна левкемия, както и разбрах за пропуснатият от мен факт, че НСЛ могат да причинят клетъчна смърт (апоптоза) на раковите клетки“, казва Маклилънд. „Това, което научих от статията, бе, че между двете лекарства съществува синергизъм, което ги прави много по-мощни, когато се приемат заедно.“

По-късно тя научава, че статините могат също да блокират „Glut1“ рецептора, разположен върху клетъчната повърхност, който се използва от повечето ракови клетки за по-голям прием на глюкоза. Друго ключово „off-label“ лекарствено средство, за което Маклилънд научава от журнала, представлява антидиабетното лекарство – метформин. Метформинът има силен ефект, причиняващ „глад“ на раковите клетки, тъй като прекъсва снабдяването им с глюкоза и инсулин и намалява нивата на „IGF-1“.

Години по-късно тя открива и противораковите ефекти на антибиотика доксициклин (който забавя размножаването на раковите клетки) и на анти-паразитното лекарство – мебендазол (което спира достъпа на глюкоза до раковите клетки).

„Всички тези лекарства са евтини и не подлежат на патентоване, поради това те са игнорирани от фармацевтичната индустрия, въпреки научните изследвания, подкрепящи ефективността им срещу рака“, казва Маклилънд.

Според нея такива лекарства са необходими, тъй като раковите клетки разчитат на същия източник на енергия, какъвто използват и здравите клетки в организма. Можете да намалите приема на глюкоза, протеини и мазнини, но не можете да ги изключите напълно, без да навредите и на останалите клетки в организма си. Тези лекарства решават този проблем, защото позволяват на тялото да има достъп до необходимите за него хранителни вещества, като същевременно блокира достъпа на раковите клетки до тях.

След интензивни проучвания Маклилънд стига до заключението, че всички тези лекарства причиняват „глад“ на раковите клетки, но по различен механизъм: дипиридамолът прекъсва достъпа на протеини към раковите клетки, метформинът прекъсва достъпа на глюкоза, а статинът прекъсва достъпа на мазнини. Когато раковите клетки са в отслабено състояние, приемът на етодолак може да спомогне за тяхното унищожение.

За Маклилънд това означава, че най-накрая е разбрала как да победи рака си веднъж завинаги. И резултатите от нейните тестове показват, че това е така. Кръвните тестове разкриват, че нейните туморни маркери „TM2PK” (маркер за анормален глюкозен метаболизъм) са спаднали от 397 на 21,5 – малко над „нормалната“ граница, която е 15. Тя прави невъзможното. Коктейлът ѝ от лекарствени средства за други цели, които са на ниска цена, в допълнение към диетата и хранителните добавки, които приема, успешно предотвратява прогресията на миелодисплазията.

Разпространение на словото

През 2018г. Маклилънд превръща пътя, който е изминала в борбата с рака, в хроники – включвайки подробна информация относно нейния подход към заболяването, базиран на научни данни, като описва всичко в своята книга „Как да подложиш рака на „глад“, без ти самият да гладуваш.“

„Не исках да преживявам всичко от начало“, каза Маклилънд, „но знаех, че имам информация, която трябва да споделя. Да предоставя на хората информация, която не могат да получат от никъде другаде, представлява социална отговорност.“

Тази информация вече е спасила безброй животи.

Мъж с рак на простатата, който последва нейния протокол, сваля своите нива на ПСА (простатно-специфичният антиген) от 1008 на 67. Джейн е успяла да помогне и на пациент с рак на панкреаса в IV стадий на заболяването да постигне пълна ремисия – друга история на успеха, нечувана в медицинския свят.

Пациентка с рак на гърдата, чийто онколог ѝ казва, че ще умре, е все още жива и в добро здравословно състояние, ходи на фитнес, работи като медицинска сестра и живее пълноценен живот – всичко това в резултат на следването на режима на Маклилънд.

Но Джейн отбелязва, че трябва да започнем да гледаме на рака по различен начин. „Хората винаги търсят пълното унищожаване на туморите, но трябва да преосмислим как оценяваме успеха в борбата с рака“, каза тя. „Има редица хора, които следят моя режим и все още имат наличие на тумори в своето тяло, но техният растеж е спрян. Успехът не е непременно в това да унищожите напълно раковите образувания. Можете да живеете пълноценно дори с наличието на такива, стига това да не оказва влияние върху жизненоважни органи.“

„Карта на метрото“ – схемата за лечение на Джейн

Маклилънд създава диаграма, изобразяваща нейния механизъм за подлагане на гладуване на рака, която тя нарича „Карта на метрото“, базирана на аналогия на подземна система на метрото.

Ако един тунел е блокиран, влаковете ще бъдат пренасочени към друг, но в крайна сметка ще продължат да работят. При рака е по същия начин. Ако изключите един източник на енергия, той просто ще се „пренасочи“, използвайки друг. Системата на Маклилънд се свежда до това, че трябва да бъдат изключени всички източници на енергия едновременно, за да може ракът да бъде ефективно отслабен.

„Това е ключът към „гладуването“ на рака, който води до неговото по-лесно унищожаване.“, казва Маклилънд.

Тя изброява няколко „off-label“ лекарствени средства (като хлорохин и лоратадин), добавки (като куркумин, ресвератрол и кверцетин) и алтернативни лечения (като интравенозен витамин С и придържането към диета с нисък гликемичен индекс). Според Маклилънд всички тези стъпки доказано блокират един или повече от трите основни източника на енергия за раковите клетки. Въпреки това, тя предупреждава, че няма подход, който да работи за всички видове рак. Нейният собствен опит с различните ѝ форми на рак подчертават този факт. Вместо това, подходът на Джейн се фокусира върху това да разбере кои точно източници на енергия използва конкретното раково заболяване на даден човек, като след това създава целенасочен план за лечение въз основа на тази информация.

В своята книга Маклилънд предоставя цялата информация, която е необходима на пациента, за да го насочи в правилната посока за разработване на режим за подлагане на заболяването на „глад“.
„Книгата е отправна точка“, казва Маклилънд.

Ракът не е смъртна присъда

Маклилънд има важно послание за хората, които в момента се борят с ракова диагноза: „Никога не се отказвайте“.

„Вярвам, че вече имаме всяко лекарство и всяка добавка, които са ни е необходими, за да се преборим с рака. Ключът е да бъде направена подходящата комбинация, която да бъде приета в точното време“, казва Маклилънд. „Да, при определени обстоятелства може да бъдат нанесени много вреди на организма от самото заболяване. Но не мога да разбера защо пациентите да не могат да бъдат спасени дори при напреднали злокачествени заболявания. Според мен ракът не трябва да бъде смъртна присъда.“ Самата Маклилънд е живото доказателство за това.

Сега, 18 години след първоначалната си диагноза, след като минава през успешна борба с рак на маточната шийка, на белите дробове и на кръвта, Маклилънд живее живота на мечтите си. Тя е омъжена за любовта на живота си и има двама сина, благодарение на безкористната подкрепа на сурогатна майка.

„Дори не мислех, че ще оцелея и със сигурност не вярвах, че ще имам свое семейство“, казва Маклилънд. „Понякога трябва да се ощипя, за да повярвам в случилото се.“

Източник:

https://www.lifeextension.com/magazine/2020/1/wellness-profile

Сподели

2 коментара

  1. Евелина
    Евелина февруари 14, 14:15

    Поздравления за статията! Благодаря ви!

    Надявам се да достигне до много хора.

    Отговори на този коментар

Напиши коментар

Био масло от коноп с 10% канабидиол - CBD 10 %

Потърсете ни в социалните мрежи

Информационен бюлетин

Какво е информационен бюлетин?