BezRak.com

алтернативни терапии

Борба с автоимунните заболявания и рака: Ролята на хранителния режим

Борба с автоимунните заболявания и рака: Ролята на хранителния режим
08 май 2020

Учени от Отдела по инфекции и имунитет на Люксембургския здравен институт (ЛЗИ) разкриват нов механизъм, чрез който имунната система може да контролира автоимунните заболявания и рака. Главният фокус на изследователите са регулаторните Т-клетки (Т-супресори) – специфичен вид бели кръвни клетки, които действат като „спирачен механизъм“ на имунната система. Изследователският екип на ЛЗИ, ръководен от проф. Дирк Бренер (Prof. Dirk Brenner), сътрудник в люксембургския изследователски проект „FNR ATTRACT“ и ръководител на отдела по Експериментална и молекулярна имунология, разкрива механизъм, който контролира функцията на регулаторните Т-клетки и определя баланса между автоимунитета и противораковата активност. Още в предклиничен модел учените показват, че разкриването на метаболитния механизъм на дадено заболяване може да доведе до неговото лечение. Това може да се осъществи посредством рационално проектиран хранителен режим, който е конкретно насочен към определените метаболитни изменения на заболяването. Тези разкрития дават нова посока за бъдещо лечение на метаболитните заболявания.

Нашата имунна система е необходима за здравословното функциониране на тялото ни и ни предпазва от всякакви инфекции. Особено важни в това отношение са Т-клетките и по-специално – регулаторните Т-клетки. Въпреки че представляват само малка част от всички Т-клетки, те са от решаващо значение за поддържане на имунната система под контрол“, обяснява проф. Бренер. „Ако регулаторните Т-клетки не функционират правилно, имунната система излиза извън контрол и се обръща срещу собственото тяло. Това може да доведе до пагубни автоимунни заболявания като множествена склероза, диабет тип I или артрит. Въпреки това, свръх активността на имунната система може да бъде ефективна срещу раковите клетки. Това довежда до разработването на „инхибитори на имунните контролни точки“ – специфични лекарства, които отключват „атаката“ на имунната система срещу раковите клетки и които спечелиха Нобеловата награда за медицинско откритие през 2018 г.

Като използват тези познания, учените от Люксембург разкриват нов механизъм, чрез който този баланс между силно активна или „приглушена“ имунна реакция може да бъде контролиран чрез промяна на метаболизма на регулаторните Т-клетки.

Първоначално изследователите се фокусират върху това как тези клетки се справят със стреса. Клетъчният стрес може да произхожда от самите клетки (напр., когато се активират и делят), но и от тяхната среда, особено от близките туморни клетки. Свободните радикали, наречени реактивни кислородни видове (ROS), са молекулярните медиатори на клетъчния стрес. Те са вредни за клетките и затова трябва да бъдат деактивирани.

Свободните радикали се ”неутрализират“ от антиоксидантите, а основният антиоксидант в Т-клетките е молекула, известна като глутатион. Изненадахме се, когато разбрахме, че регулаторните Т-клетки имат около три пъти повече глутатион, отколкото останалите Т-клетки“, казва Хенри Курниава (Henry Kurniawa), главен автор на изследването и докторант в групата на проф. Бренер.

Чрез усъвършенстван генетичен подход учените премахват ген, наречен „глутамат-цистеин лигаза“ („Gclc“), само в една малка популация от регулаторните Т-клетки при мишки. „Gclc“ генът е от съществено значение за производството на глутатион. Екипът на проф. Бренер открива, че свободните радикали се натрупват в тези генетично променени регулаторни Т-клетки и че тези клетки губят способността си да действат като „спирачен механизъм“ на имунната система. Поразително е, че това довежда до силна имунна активация и развитие на фатално автоимунно заболяване.

Екипът установява също, че отсъствието на глутатион в регулаторните Т-клетки увеличава значително метаболизма на серина. Серинът е една от 22-те различни аминокиселини, които съставляват градивните елементи на протеините, които от своя страна са важни за структурата и функцията на клетките. До този момент, никоя предишна изследователска група не е изследвала връзката между глутатиона, свободните радикали, серина и функцията на регулаторните Т-клетки. Екипът на проф. Бренер анализира метаболитната промяна, довела до наблюдаваното автоимунно заболяване при техните мишки. Въз основа на своите открития, те създават специфичен хранителен план, с цел да коригират тези метаболитни промени, причиняващи заболяване. В този хранителен режим липсват както аминокиселината серин, така и сходният по състав глицин. Интересното е, че този хранителен режим успява да потисне тежкия автоимунитет и предпазва от развитието на автоимунно заболяване.

Важното е, че нашето изследване показва, че отсъствието само на 2 от 22 аминокиселини може да излекува сложно автоимунно заболяване. Следователно изясняването на точната метаболитна и молекулярна основа на дадено заболяване предлага възможност за коригиране на тези метаболитни аномалии чрез специална диета, която да е прецизно адаптирана към механизма на заболяването. Нашето проучване може да бъде начална стъпка в посока на персонализирано лечение на метаболитни и автоимунни заболявания“, обяснява проф. Бренер.

Връзката между глутатиона, свободните радикали и серина може да се използва за модулиране на активацията на имунните клетки. По-високата активност на имуннатасистема е от полза за онкоболните. Нас ни заинтригува идеята да използваме нашите открития и за засилване на анти-туморните отговори в организма“, добавя той. Екипът открива също, че по-ниските нива на глутатион в регулаторните Т-клетки и произтичащото вследствие на това повишаване на имунната клетъчна активация водят до значително смаляване на туморите, което може да създаде нови терапевтични възможности за лечение на рак.

Тези удивителни резултати показват огромния потенциал от регулирането на метаболизма, за предотвратяване на автоимунни заболявания и унищожаване на рака. Това би могло да проправи пътя за развитието на ново поколение имунотерапии“, обяснява проф. Маркус Олърт (Prof. Markus Ollert), директор на отдела по инфекции и имунитет в Люксембургския здравен институт.

В бъдещи проекти изследователите ще използват своите открития, за да разработят нови подходи за терапевтична интервенция при тези заболявания.

Източник:

https://www.sciencedaily.com/releases/2020/05/200507094809.htm

Сподели

0 Коментара

Няма коментари.

Няма коментари. Ако желаете напишете вие първи коментар.

Напиши коментар

Напиши коментар

Био масло от коноп с 10% канабидиол - CBD 10 %

Потърсете ни в социалните мрежи

Информационен бюлетин

Какво е информационен бюлетин?