BezRak.com

лечение

Проучване: Напредък в разработката на имунотерапия за лечение на колоректален рак

Проучване: Напредък в разработката на имунотерапия за лечение на колоректален рак
14 май 2020

Изследователи от Университета „Мелвин“ в Индиана, САЩ, и Центъра за изследване на рака „Брен Саймън“, САЩ, успяват да открият потенциална нова „мишена“ за имунотерапия срещу рак на дебелото черво. Колоректалният рак е третият най-често срещан вид рак сред населението.

Имунотерапията се базира на това, че използва имунната система на организма за унищожаване на раковите клетки. Тя е по-малко токсична спрямо химиотерапията, но химиотерапията остава стандарт в лечението на рака на дебелото черво, тъй като до сега само ограничен брой пациенти реагират на съществуващите имунотерапии.

Резултатите, публикувани на 7 май в рецензирания журнал „JCI Insight“, който се издава от Американско дружество за клинични изследвания (ASCI), могат да осигурят нов метод за лечение на редица пациенти с колоректален рак чрез нов метод на имунотерапия. Изследователите идентифицират нова молекулна контролна точка, наречена „ST2“, която може да подпомогне за подобряване на функциите на Т-клетките на имунната система.

Изследването е резултат от съвместната работа на изследователи на рака от Медицинския университет в Индиана, САЩ: проф. Шионгбин Лу (Xiongbin Lu), професор по иновации на рака на гърдата и по медицинска и молекулярна генетика, и проф. Софи Пачезни (Sophie Paczesny), доктор по медицина и професор по педиатрия, микробиология и имунология.

Т-клетките са клетки на имунната система, които „атакуват“ чужди „нашественици“, причиняващи инфекции и могат да помогнат в борбата с рака. Но раковите клетки са трудни за унищожаване и често туморната микросреда разработва механизми, чрез които да възпрепятства „атаката“ на тези имунни клетки, включително чрез активиране на молекулните контролни точки (имунни контролни точки). Имунните контролни точки представляват съществена част от имунната система, като тяхната основна роля е да предпазват здравите клетки от „атаката“ на имунните клетки.

Когато имунната система засече нарушения в организма, вкл. в рамките на туморната микросреда, в отговор тя изпраща сигнални молекули като „IL-33“, който задейства функциите на определени имунни клетки, наречени макрофаги, които експресират протеина „ST2“ (рецептора за „IL-33“). Това, което първоначално е „желан“ имунен отговор, в случая на колоректалния рак, представлява пречка в борбата със заболяването.

Авторите на проучването анализират генетичните данни относно тумора на пациента и откриват, че функционалността на Т-клетките, един от ключовите фактори в борбата с рака, е намалена при пациенти с високи нива на протеина „ST2“. Използвайки проби от туморна тъкан от тъканната банка на Раковия център „Брен Саймън“, изследователите откриват изобилна експресия на „ST2“ при макрофагите на проби от туморна тъкан от ранен до късен стадий на рак на дебелото черво.

„Във всички проби от пациенти успяхме да идентифицираме „ST2“-експресиращи макрофаги, което потенциално би означавало, че насочването на учените към тези макрофаги ще бъде от значение за пациентите“, казва д-р Кевин Ван дер Джеут (Kevin Van der Jeught) който е главен автор на изследването.

В предклинични модели на мишки изследователите откриват, че насочвайки се към „ST2“-експресиращите макрофаги, те са в състояние да забавят туморния растеж. Когато концентрациите на тези имунни клетки се намалят, Т-клетките стават по-активни в борбата с рака.

Предишните изследвания на проф. Софи Пачезни водят до откритието на протеина „ST2“ и са предмет на финансиране от фондацията „Cancer Moonshot“ на американския Национален раков институт с акцент за изследване в областта на имунотерапията при остра миелоидна левкемия при деца (AML). Макар левкемията и колоректалният рак са много различни заболявания, изследователите са открили, че те имат сходни черти по отношение на активността на „ST2“.

„Това изследване обединява „пътищата“ на две различни заболявания“, казва проф. Пачезни.

„Трябва да открием нови методи и подходи за лечението на солидни тумори и нашата съвместна работа е необходима за разработването на бъдещи лечения“, казва проф. Лу, чийто изследвания се фокусират върху биологията на раковите клетки при заболявания като тройно отрицателен рак на гърдата и колоректален рак.

Изследователи от други институции – Университета в Мериленд и център за изследване на рака „Стюарт Грийнбаум“, САЩ, и Центъра за изследване на възпалителни заболявания „VIB-Ugent“, Белгия, също допринасят за тази публикация.

Изследователите провеждат допълнителен анализ на ефекта от комбинираната терапия със съществуваща имунотерапия, като „PD-1“ инхибитори, които повишават функциите на Т-клетките по директен начин, докато при „атаката“ на „ST2“ протеините от макрофагите увеличава активността на Т-клетките, като блокира инхибиторите.

Чрез насочването към две отделни имунни контролни точки, оказващи ефект върху различни имунни клетки, бихме могли да подобрим сегашните проценти на реакция“, отбелязва д-р Ван дер Джеут.

Изследователите планират да се фокусират допълнително върху тези свои открития и да продължат анализа на ефекта от инхибирането на протеина „ST2“, като потенциална имунотерапия срещу рак.

Източник:

https://www.sciencedaily.com/releases/2020/05/200511142106.htm

Сподели

0 Коментара

Няма коментари.

Няма коментари. Ако желаете напишете вие първи коментар.

Напиши коментар

Напиши коментар

Био масло от коноп с 10% канабидиол - CBD 10 %

Потърсете ни в социалните мрежи

Информационен бюлетин

Какво е информационен бюлетин?