Лимфоплазматичният малигнен лимфом (макроглобулинемия на Waldenstrom) представлява рядка форма на лимфом, за която все още не е разработено ефективно лечение. Налична е само една одобрена терапия срещу този вид рак, което прави лечението на пациентите с онкологичното заболяване предизвикателство.

Изследователи от Университета в Ню Хемпшир (University of New Hampshire), САЩ, използват новия подход за насочване към специфични клетъчни протеини, които контролират информацията в ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) с цел откриване на ефективно лечение срещу заболяването. Те осъществяват това с помощта на инхибитори или лекарства, които предотвратяват растежа на раковите клетки и когато ги комбинират с трето лекарство успяват да постигнат много по-добра ефективност при унищожаването на раковите клетки на лимфоплазматичния лимфом. Резултатите от проучването са публикувани в научния журнал „Епигенетика“ (Epigenomics).

„Това е първото проучване, което отчита обещаващи резулти при прилагането на BET-инхибиторите срещу тази рядко срещана форма на рак“, отбелязват изследователите.

В своето проучване изследователският екип се фокусира върху епигенетичната регулация на раковите клетки на лимфоплазматичния лимфом. Епигенетиката е наука за това как ДНК се „отваря“ и „затваря“, за да позволи на определени гени да бъдат експресирани или кодирани. Всеки протеин има различна функция – някои записват генетичния код, други го разчитат, а други могат да изтрият този код. Учените подлагат на анализ два протеина, бромодомен и екстратерминал (BET), които представляват епигенетични четци. Доказано е, че BET-протеините участват в различни патологични състояния, включително рак. Лекарствата, които инхибират тези протеини, могат да блокират генната експресия, която регулира растежа на раковите клетки.

Когато учените третират ракови клетки на лимфоплазматичен лимфом с BET-инхибиторите „JQ-1“ и „I-BET-762“, се наблюдава значително намаляване на техния растеж. Докато дозозависимият ефект е значителен и при двете лекарства, „JQ-1“ показва най-силен инхибиращ ефект, намалявайки клетъчната пролиферация с до 70%. Въпреки това нито един от инхибиторите не успява да предизвика апоптоза (клетъчна смърт) на раковите клетки.

Поради тази причина изследователите провеждат експеримент, при който добавят всяко от трите различни лекарства – венетоклакс (venetoclax), панабиностат (panabinostat) и ибрутиниб (ibrutinib), които са единствената одобрена терапия за пациенти с лимфоплазматичен лимфом, към третирането с BET-инхибиторите. След проучване на всяка отделна лекарствена комбинация, те установяват, че комбинирането на лекарствените средства с инхибиторите подобрява значително тяхната ефективност. Учените откриват, че комбинацията с венетоклакс или панабиностат дават най-добри резултати при унищожаването на раковите клетки. Друго тяхно откритие показва, че пациентите с макроглобулинемия на Waldenstrom, подложени на терапия с ибрутиниб, може да се възползват от добавянето на „JQ1“, което може да повиши ефикасността на тяхната терапия. Тези открития могат да бъдат важна стъпка в лечението на редица хора, които страдат от рядката форма на трудно лечимото онкологично заболяване.

Източници: