BezRak.com

начин на живот

Психология на телесността

Психология на телесността
16 април 2020

Телесността е иманентна (незаменима и неотчуждима) част от правосубектността на човека, т.е. юридическото му битие като „физическо лице“.

Хората от всички краища на света се обединяват в своята необходимост от всекидневните грижи за тялото.

Всеки един от нас може да припознае другия, когато акцента падне върху нуждите на тялото (необходимостта от храна, сън, почивка, ласка). Различните култури, чрез които се представя човешката раса на нашата планета, винаги се сблъскват с едно и също – биологичното тяло, което представя съответните субекти.

Тялото е минимумът, който обединява всички хора и поставя основата за взаимното разбиране между тях. Благодарение на тялото си аз мога да почувствам (съчувствам) и да разбера (съпреживея) болката и радостта на другите.

Емпатията, като ресурс за морално отношение има в основата си една предрефлективна реакция на тялото, която не подлежи на рационализация и обединява всички – всеки, който изпитва болка, реагира негативно на болката на друго въплътено същество.

Подобният на мен ме забелязва, нужен ми е, за да разбера своята телесност.

Виждайки другия, разпознаваш себе си.

Човекът, в своята невидимост, като обитаващ „невидимото“ си тяло, не изчерпва способността си за разбиране чрез конкретните видимости на присъствие на тялото си.

Човекът е не само и единствено своето тяло, поради което е потребно уважение именно като телесно същество, за да бъде разбран от Другия.

Тялото нищо не крие и пак остава непознато и неуловимо. Ние се ползваме с него като „чираци“. То ни осигурява смесването със света, в който съществуваме. Макар този свят да е организиран от нашето възприятие съобразено с нашата телесност, крие феноменологията, конструираща тялото.

Стимулираната хипохондрия и обсесии за „здравословен начин на живот“, целят единствено постигане на регулиран продукт – здравето на тялото в неговата видимост.

В момента, в който обърне погледа към себе си (в определена част от тялото) субекта престава да бъде себе си, в точката на фокус и тя се трансформира в обект на възприятие. „Аз“ не съм ръката си, когато я наблюдавам. Тя ще бъде част от мен в момента, когато преустановя да я наблюдавам. Можем да видим окото (като телесен орган), но не можем да видим процеса на „виждането“.

Да представляваш себе си означава да излъчваш себе си. В момента, в който започнеш да се отразяваш в автобиографичност – означава, че живееш в миналото. Субектът, Азът се обективира и позиционира някъде във времето – дете; като развито тяло; като старо тяло.

Смъртта обезсмисля автобиографичното преследване на величаенето на Аза, но осмисля съществуването на личността. Тя от своя страна чака смъртта като тяло, но се надява да я надживее.

С кончината на телесността се изчерпва времето. Субектът, като съзнание, обитаващ, открил смъртността си в смъртите на другите, разбира временното си битие.

Смъртта е най-радикалното, което може да се случи на тялото и с което съзнанието, Аза, не може да се бори. Дори и отричането ѝ, не изключва предусещането ѝ.

Азът умира с всяка смърт, на която присъства. Чуждата смърт се съпреживява като телесен феномен. Тя не се разбира от него, но телесността я усеща. Веднъж съпреживяна, чуждата смърт се предусеща като за собствен край. Смъртта виси над собственото ни тяло дори и когато сме забравили за него. Здравото тяло в своята невидимост е запазило усещането за предстоящата смърт. Нейната сянка, изпреварила бъдещето, придава автобиографичност на събитията, подреждащи ги в хармония за телесността.

Това, че кашляме и кихаме при грипа и обикновената настинка не е просто случаен страничен ефект от инфекцията – това е жизнено важно за разпространението на съответния вирус и се извършва под негов контрол.

Болестта никога не е само зло или благо, тя е едновременно и двете. Тя се случва, за да предотврати разпадането на духовността, същността на Аза.
Човекът е свикнал да приема Любовта за емоция, с която може да се отнася дори и некоректно.

Любовта е основната структура на съществуването на Вселената, на точните ѝ закони, според които съществува и живота на Планетата. Човешката популация се явява част от тази Любов. Този, убил в себе си Любовта, не може да бъде лекуван с таблетки.

И в заключение:

Без значение от религиозната Ви принадлежност. Нека молитвите Ви завършват така: „Да бъде Волята ти, Господи!“. Това означава много простата истина – Желанията, породени от несъвършена душа, не трябва да се реализират, ако това противоречи на Волята Господня. Тогава даже неправилната молитва няма да бъде така опасна. Не на нас ни е дадено да съдим.

Автор: Свилен Лапаков, Онкопсихолог

Сподели

0 Коментара

Няма коментари.

Няма коментари. Ако желаете напишете вие първи коментар.

Напиши коментар

Напиши коментар

Био масло от коноп с 10% канабидиол - CBD 10 %

Потърсете ни в социалните мрежи

Информационен бюлетин

Какво е информационен бюлетин?