Лечебните гъби имат богата история и са били използвани в древни азиатски терапевтични практики при редица здравословни състояния в продължение на хиляди години. Тъй като съвременната медицина преоткрива тези древни „суперхрани“, има множество доказателства, че гъбите са сред най-мощните функционални храни за превенция и борба с рака.
Съвременните изследвания потвърждават това, което традиционните лечители знаят от векове – че гъбите съдържат едни от най-мощните и същевременно най-безопасните „лекарствени“ съединения, открити в природата. Нещо повече, повечето от тези съединения дори при много високи дози рядко водят до странични ефекти, като обикновено шансът за такива е минимален.
Лекарствените гъби се използват още от дълбока древност в Традиционната китайска медицина, в която се прилагат при терапията на редица заболявания, включително на рака.
Техните лековити свойства оказват благоприятно действие при:
- Вирусни, бактериални и гъбични инфекции;
- Белодробни заболявания;
- Онкологични заболявания;
- Сърдечно-съдови заболявания;
- Невродегенеративни заболявания;
- Автоимунни заболявания и други.
Лекарствените гъби съдържат ценни полизахариди и други биоактивни съединения, които се отличават със своите мощни противовъзпалителни, имуномодулиращи, противоракови и антидиабетни свойства.
В Япония и Китай лекарствените гъби се използват от дълго време, самостоятелно или в комбинация с химиотерапия или лъчетерапия при борба с рака.
Лекарствените гъби в традиционната китайска и европейска медицина
В Източна Азия множество висши базидиомицетни гъби от хилядолетия се използват за лечение. Тяхното приложение в традиционната народна медицина е много разпространено.
През 3 век преди Христа в Китай се развива култ към билковите еликсири, които се приемали за безсмъртие или за удължаване на живота. Гъбата, която става основна съставка на тези еликсири, присъства в най-ранните записки на китайската алхимия и това е гъбата Рейши (Ganoderma lucidum).
Император Ши Хуанг Ти (259-210 пр. Хр.), известен с изграждането на Великата китайска стена, не жали усилия, за да получи „еликсира на живота“. Той изпраща флота от 3000 души и даоисткия свещеник Хсу Фу като техен адмирал, с цел да търсят и открият „еликсира“ по островите на източните морета. През 109 г. пр. Хр. в императорския дворец се появяват рисунки на гъбата Рейши, което е знак, че търсенето явно се е увенчало с успех. През 1004 г. от н.е. император Чен Сунг нарежда да му донесат всички гъби Рейши, намерени в империята. Според докладите, за три години му били доставени 10 000 екземпляра от гъбата. Така тази гъба и благодатното ѝ въздействие стават достъпни само за импера¬торското семейство и за най-важните дворцови служители.
Китайският лекар Вху Шуй, живял по времето на династията Мин (1368-1644) възхвалява като „еликсир на живота“ една друга гъба – Шийтаке (Lentinula edodes). Лекарят твърдял, че гъбата успешно лекува настинки, стимулира кръвообращението и активира издръжливостта.
Още през 7 век по времето на династията Тан се появяват сведения за медицинското приложение на гъбата Аурикулария (наречена още „юдино ухо“ или китайска черна дървесна гъба – Auricularia polytricha). Народната медицина я препоръчва срещу слабост след раждане и срещу запушване на кръвоносните съдове.
От Китай традиционната китайска медицина се разпространява в цяла Източна Азия. Информацията за приложението на лечебните гъби намира особено добър прием в Япония. Тук познанието за тях се задълбочава още повече и така се разкриват нови възможности за приложение на микотерапията (лечението с лекарствени гъби). Оттогава до днес, голямото уважение към лекарствените гъби в цяла Източна Азия се е запазило. В китайската „Материя медика“ (Enumeration of Chinese Materia Medica), публикувана през 1999 година, са посочени 29 вида лекарствени гъби, които се използват много успешно като допълнение и в помощ на съвременните методи за лечение в китайските болници.
Целта на традиционната китайска медицина е стимулирането на положителните фактори, които влияят върху здравето на пациента и укрепването на защитните сили на организма. Тези основни принципи са залегнали в основата на различни изследвания на нови билкови и гъбени продукти с противотуморно действие. Изследователите търсят така наречените „биологични модификатори на имунния отговор“. Това са субстанции, които стимулират позитивните и отстраняват негативните фактори за човешкия организъм. В Китай прилагането на биологични модификатори на имунния отговор (каквито са например екстрактите от лекарствени гъби) стои наравно с класическото лечение – екстракти от лекарствените гъби се прилагат наред с хирургията, химиотерапията и лъчевата терапия в редица китайски болници и институти.
Западът също има данни за целенасоченото използване на гъби като лекарствени средства още в древността. Предполага се, че още праисторическият „леден човек Йоци“ е използвал гъбите като лекарство – с тленните му останки е намерена торбичка, съдържаща брезова пореста гъба. Факт е, че лекари и природоизследователи от античния свят като Плиний, Диоскорид, Гален и Скрибоний Ларг са познавали лечебното действие на някои гъби и са разпространявали знанията за приложението им в медицината.
Науката за лекарствените гъби днес
Деветият международен конгрес на „Международното научно общество по лекарствените гъби“ (International Society for Mushroom Science – ISMS), който се провежда през 1974 г. в Токио бележи началото на „бума“ на разпространение на информация относно лечебните свойства на висшите гъби и тяхното значение за здравето на съвременния човек.
Организаторите на конгреса, начело с д-р Кисаку Мори, поставят в центъра на вниманието лечебната сила на висшите гъби, особено на гъбата Шийтаке (Lentinula edodes). Оттогава не прекъсва информационният поток относно благоприятното въздействие на множество различни видове висши гъби върху имунната система на човека и техния здравословен и лечебен ефект.
На проведени по-късно международни форуми – през 1987 г. в гр. Брауншвайг, Германия; през 1991 г в Дъблин, Ирландия; през 1993 г. в Хонгконк и 1994 г. в Гуанджоу, Китай; през 1995 г. в Оксфорд, Великобритания; през 2000 г. в Маастрихт, Холандия; през 2004 г. в Маями, САЩ и през 2005 г. в Шанхай, Китай са публикувани други важни резултати от редица изследвания. От 2001 г. се провеждат международни специализирани конференции по микотерапия, които целенасочено се занимават с лечебната сила на висшите гъби. Международен екип от експерти издава списанието „Международен журнал по медицинските гъби“ (International Journal for Medicinal Mushrooms), посветено изключително на тази тематика. Днес няма реномирано научно събитие в областта на приложната микология, на което да не се изнасят поне няколко реферата относно лечебната сила на гъбите – особено за лечение на редица тежки заболявания.
Лечебни гъби и рак
Има няколко основни механизма, които повечето от тези терапевтични гъби споделят, когато подпомагат организма както по време на ракови заболявания, така и при ежедневната профилактика. Първият механизъм е способността им да подсилват първата и най-важна защита на тялото срещу рак – имунната система. Когато тази система е слаба или разрушена, заболяването може по-лесно да се развие и разпространи.
Някои от противораковите гъби имат също така и директно противовирусно действие и способност да намаляват туморните размери. Както вече бе споменато, шансът за поява на странични ефекти дори при прием на много големи дози от екстрактите на тези гъби е минимален, но е хубаво да се консултирате със специалист, преди да предприемете лечение с някоя от гъбите.
Доказано е, че в някои случаи формулите, съдържащи смес от екстракти на множество видове лекарствени гъби, често проявяват синергичен, допълващ и по-добър ефект върху организма на човека. Това е в пълен контраст с много от отрицателните странични ефекти на химиотерапевтичните лекарства и методите на лъчетерапия, които обикновено биват назначавани при онкотерапия.
Рейши (Ganoderma lucidum/Reishi): „Гъбата на безсмъртието“
Гъбата Рейши, наричана още „Ganoderma”, „Mannentake“, „Ling Zhi“ и „Ling Chi“, се използва над 2000 години от „мъдреци“ и шамани, които я наричат „духовно растение“. Рейши (Ganoderma lucidum) отпуска и укрепва както ума, така и тялото. Тази гъба заема много важно място в системата на традиционната медицина на Китай, Япония и Корея.
Ганодерма (Рейши) е една от най-известните лечебни гъби в азиатските лечебни практики. Биоактивните молекули и полизахариди, влизащи в състава на гъбата, активират клетките „естествени убийци“ („NK“), намалявайки метастазите на рака. „NK“ клетките са лимфоцити, които извършват „имунонаблюдение“ в тялото, като играят роля в сигнализацията при наличие на тумор.
Доказано е също, че Рейши забавя туморния растеж и развитие (ангиогенезата), както и че задейства програмираната клетъчна смърт на злокачествените клетки. Понастоящем има данни в подкрепа на благоприятния ефект от приема на Рейши (Ganoderma lucidum), най-малкото като допълваща терапия при колоректален рак, рак на белия дроб, рак на простатата и рак на гърдата.
Проучвания показват, че Рейши има някои от следните терапевтични свойства:
Рейши има мощни антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Всъщност Рейши има действие, сходно с това на противовъзпалителното лекарствено средство Преднизон, но без страничните му ефекти. Също така, Рейши може да намали предразположеността към много заболявания, свързани със стареенето, благодарение на свойството си да предотвратява натрупването на свободни радикали, което предпазва от клетъчни увреждания, свързани с оксидативния стрес.
Рейши подсилва имунната система чрез няколко механизма на действие, като нейният благоприятен ефект се наблюдава дори при пациенти с напреднал стадий на рак и такива с рак на белите дробове.
Съединенията в Ganoderma lucidum (Рейши) са доказано токсични за множество култивирани ракови клетъчни линии – включително левкемия, рак на гърдата, яйчниците, шийката на матката и белите дробове, наред с още много други. Има научни доказателства, че ганодерничната киселина, влизаща в състава на гъбата, е потенциално антиметастатично средство.
Майтаке (Grifola frondosa/Maitake): “Танцуващата гъба”
Гъбата Майтаке (Grifola frondosa), подобно на Рейши, съдържа широк спектър от биоактивни молекули. При проведени проучвания Grifola frondosa има подобен на Рейши ефект, като стимулира активността на „NK“ клетките при онкоболни пациенти. Гъбата има и потенциални свойства за блокиране на туморния растеж и индуциране на клетъчната смърт на раковите клетки чрез своите специфични методи за подсилване на имунитета. Майтаке може да бъде надеждно терапевтично средство за хора с рак на гърдата, белодробен рак и за пациенти с миелодиспластични синдроми (МДС).
Агарикус (Agaricus blazei murill): „Тайната на Токио против рак“
Най-важното откритие, касаещо свойствата на Агарикус, се прави при проучване, проведено съвместно от Медицинския отдел на „Токийския университет“, лабораторията на „Националния онкологичен център“ и „Токийския колеж по фармация“, Япония. Резултатите от проучването показват пълно възстановяване на 90% от морските прасета, инжектирани с ракови клетки (“180 sarcoma”).
При някои други гъби се наблюдава същия ефект като при Агарикус (Аgaricus blazei murill) – подсилване на имунната активност чрез активиране на макрофаги и интерферони, което води до свиване на тумора, предотвратяване на метастазите и намаляване на бъдещи ракови прояви. Като допълнение е доказано, че комбинираната терапия с Агарикус намалява страничните ефекти при лица, подложени на химиотерапия за лечение на рак на ендометриума, шийката на матката и яйчниците.
Мешима (Phellinus linteus): „Гъбата черно копито“
Мешима (Phellinus linteus) е лекарствена гъба с множество приложения в алтернативната медицина. Основните свойства, които притежава Мешима са противоракови, противовъзпалителни, имуномодулиращи, антиоксидантни и противогъбични. Също така лекарствената гъба има мощно хепатопротективно и невропротективно действие.
Различни проучвания доказват, че Мешима носи следните ползи:
Гъбата Мешима съдържа мощни антиоксиданти, които помагат за предотвратяване и възстановяване на увреденото ДНК. По този начин се намалява риска от появата на различни заболявания.
Мешима съдържа множество противовъзпалителни съединения, които помагат при болки в ставите, артритни и други възпалителни заболявания.
Лекарствената гъба подпомага производството на бели кръвни клетки, Т клетки и В клетки, които се борят с вирусите и бактериите.
Различни проучвания доказват, че екстрактът от гъбата Мешима потиска растежа на раковите клетки и подпомага имунната система в борбата със заболяването.
Кордицепс (Cordyceps sinensis): „Гъбата гъсеница“
Гъбата Кордицепс (Cordyceps sinensis), известна още като „Гъбата гъсеница“ и „Dong Ching Xia Cao“ („лятна трева“, „зимен червей“), от дълголетие е част от Традиционната китайска и тибетска медицина. Тя представлява изключително рядка комбинация от „мумифицирана“ гъсеница и гъба и се среща на места с голяма надморска височина като Хималаите и Тибетското плато.
Както „мумифицираната“ гъсеница, така и прорасналата в нея гъба Cordyceps sinensis (Кордицепс) съдържат редица полезни биоактивни вещества, включително кордицептин, кордицепна киселина, полизахариди и стероли.
Проучвания показват, че Гъбата Кордицепс има някои от следните лечебни свойства:
Има доказателства, че Кордицепс може да окаже благоприятен ефект при лечението на диабет.
Cordyceps sinensis (Кордицепс) защитава сърцето и намалява вероятността от отхвърляне при трансплантация на сърце при животински модел. При приложение на гъбата след бъбречна трансплантация, Кордицепс намалява вероятността от отхвърляне, като подобрява функцията на бъбреците и черния дроб, стимулира производството на еритроцити и намалява процента на инфекции.
При някои проучвания in vivo, Кордицепс индуцира производството и активността на различни компоненти на имунната система.
Гъбата Кордицепс (Cordyceps sinensis) повишава нивата и активността на вродените ензимни антиоксидантни механизми, което се доказва върху животински модели.
Кордицепс повишава либидото и подобрява сексуалната активност, като възстановява нарушената репродуктивна функция при животни и хора.
Гъбата се появява в международни заглавия след като помага на китайските бегачи да „счупят“ два световни рекорда с огромни маржове на Азиатските игри през 1993 г. Кордицепс (Cordyceps sinensis) вероятно подобрява издръжливостта, стимулирайки производството на АТФ, един от основните източници на енергия в клетките на нашето тяло. Доказано е също, че гъбата има ефект, разширяващ аортата (основната артерия в тялото, която доставя окислена (снабдена с кислород) кръв към цялата кръвоносна система) с до 40%, което значително увеличава притока на кръв и повишава издръжливостта.
При лабораторни експерименти, Кордицепс показва селективна токсичност спрямо раковите клетки, без да засяга здравите. Биоактивните молекули в Cordyceps sinensis (Кордицепс), включително кордицептинът, атакуват и унищожават ракови клетки на устната кухина, пикочния мехур, простатата, гърдата, черния дроб, белите дробове, шийката на матката, ректума, както и левкемични клетки, лимфоми, меланом и невробластом в култура.
Шийтаке (Lentinula edodes): “Вълшебната гъба”
Гъбата Шийтаке (Lentinula edodes), известена също като „dongu” в Китай, може да бъде открита диворастяща в горите на няколко източноазиатски страни. Думата “shiitake” всъщност произлиза от японските думи “shii” (вид дърво, където растат тези гъби) и “také” (което означава „гъба“). С други думи, името буквално означава „гъби от дървото shii“.
Някои от лечебните свойства на гъбата Шийтаке (Shiitake) се преписват на мощната антимикотична молекула, наречена „лентинан“. При лабораторни изследвания, лентинанът не убива раковите клетки директно, но засилва редица аспекти на имунната система, което може да помогне за забавяне на туморния растеж.
Проучване, публикувано в изданието на „Журнал за алтернативна и допълваща медицина“, показва, че пероралното приложение на лентинан спомага за забавяне на развитието на малки тумори, като също така спомага за инхибиране на пролиферацията на левкемични клетки. Друго проучване установява, че воден екстракт от гъбата Шийтаке (Lentinula edodes) съдържа съединения, които имат антимикробни, противовъзпалителни, хепатопротективни и антиоксидантни свойства.
Известни със своята месеста текстура и „опушен“ вкус, те са вторите най-често култивирани ядливи гъби. Въпреки това, когато се ядат сурови, гъбите Шийтаке (Shiitake) могат да причинят някои неразположения. Ако планирате да използвате гъби Шийтаке в режима си на хранене, не забравяйте да ги приготвите правилно или да ги приемате под формата на гъбен екстракт в капсули, което ще ви осигури пълна безопасност и гаранция за това, че сте усвоили всички полезни вещества, влизащи в състава на гъбата.
Важно е да се отбележи, че фармацевтичните компании не могат да патентоват екстрактите от различни видове гъби, тъй като тук се касае за изцяло природни, натурални вещества, които могат да се екстрахират от гъбите във всяка оборудвана за това лаборатория. На такива вещества няма как да се постави патент и да се продават под защитена марка. Поради този факт, освен от държавни субсидии, в научния свят почти не се отделят частни средства (на големи компании) за тяхното проучване. Това до някъде има и положителна страна, тъй като научните работници, които изследват лекарствените гъби, са напълно отдадени на самата наука, а не са заинтересовани само от това да изолират само едно вещество или само един полизахарид от гъбата, да му поставят патент и да го продават на световния пазар с цел огромни печалби за фарма-индустрията.
Херициум (Hericium erinaceus) „Лъвската грива“
Гъбата Херициум еринацеус (Hericium erinaceus) е известна още като „Лъвска грива“ или „Брадат старец“ заради необикновения ѝ външен вид наподобяващ лъвска грива или дълга брада. Тази витална гъба се използва от векове наред в традиционната китайска медицина като част от терапията на редица заболявания. Името Hericium erinaceus произхожда от латински и буквално означава таралеж. Сред най-основните свойства на виталната гъба са повишаване издръжливостта на организма, подобряване функциите на имунната и нервната система, подпомагане на мозъчната дейност, паметта и концентрацията.
Гъбата „Лъвска грива“ е богата на вещества с важно физиологично значение като β-глюкановите полизахариди, които имат противораково, имуномодулиращо и антиоксидантно действие. Благодарение на съдържанието на еринацини, херицерини, хериценони, Херициум се използва за подсилване на имунитета при онкоболни пациенти. Според клинични проучвания, Hericium erinaceus подпомага инхибирането, модулирането и регулирането на ключови онкологични пътища, участващи в прогресията на различни видове рак, включително индукция на апоптоза, спиране на клетъчния цикъл и задействане на редокс стрес.
Приемът на Херициум еринацеус има силно терапевтично действие при рак на черния дроб, колоректален, стомашен рак и рак на кръвта – това е доказано в лабораторно проучване, при което смесена с човешки ракови клетки, гъбата Херициум кара раковите клетки да умират по-бързо. Според проучване от 2013 г. с мишки с рак на дебелото черво, гъбата „Лъвска грива“ намалява разпространението на рак в белите дробове с 69%. Други онкологични заболявания, за които е доказано че активните съставки на Hericium erinaceus действат превантивно и забавят прогресията са: рак на белия дроб, рак на маточната шийка, рак на гърдата.
Макар Херициум да е много разпространена и като ядлива гъба, при по-тежки състояния, микотерапевтите препоръчват да се приема под формата на екстракт от плодно тяло вместо прясната ѝ консумация.
Полипорус (Polyporus umbellatus)
Гъбата Полипорус умбелатус (Polyporus umbellatus) е лекарствена гъба с медицинска история от над 4000 години в Китай. Расте върху изсъхналите корени на дърветата клен, кестен и бук. Плодното ѝ тяло наподобява множество малки чадърчета, оттам идва и името на гъбата – umbellatus, което означава чадър. Благодарение на богатия си биоактивен състав, гъбата Полипорус се прилага ефективно при урологични проблеми, камъни в бъбреците, възпалителни процеси, ракови заболявания, за потискане развитието на хепатит тип В и човешки имунодефицитен вирус (ХИВ), срещу кандида, Ешерихия коли и Хламидия.
Полипорус е известна със своите мощни имуномодулиращи, противотуморни и хепатопротективни свойства. Успешно се прилага за подпомагане на имунитета при онкоболни пациенти. Според клинични проучвания съставките на Полипорус стимулират активността на макрофагите – имунните клетки, които се борят с раковите клетки. Сред най-полезните активни съставки на тази лечебна гъба са: β-глюкановите полизахариди, Протеогликани (подпомагат изграждането на съединителната тъкан), Тритерпени (поддържат здравето на организма), калций, калий, желязо, манган, цинк, витамини от група В, Ергостерол и други.
Доказано е, че екстрактът от гъбата Polyporus umbellatus предотвратява пролиферацията на раковите клетки и води до тяхната програмирана клетъчна смърт (апоптоза). Специалистите успешно прилагат Полипорус като помощно средство като превенция и при терапията на рак на гърдата, рак на стомаха, рак на пикочния мехур, рак на шийката на матката, левкемия и карцином на Ерлих. Според клинични проучвания, тази лекарствена гъба е особено ефективна и спомага за намаляването на честотата на следоперативнире рецидиви при рак на пикочния мехур. Полипорус има цитотоксично действие срещу клетъчните линии на цервикален и стомашен карцином и рак на дебелото черво.
Копринус коматус (Coprinus comatus) „Адвокатската перука“
Копринус коматус е лечебна гъба наричана още „Адвокатска перука“ и „Мастилена гъба“. Среща се в Европа и Северна Америка и е известна с мощните си антимикробни и антиоксидантни свойства. Благодарение на богатия си биоактивен състав, Копринус е с доказани физиологични ефекти, сред които – противовъзпалително, противогъбично, антидиабетно и противораково действие.
Медицинската гъба съдържа химични съединения и хранителни вещества като β-глюканови полизахариди (включително рядко срещаните в природата D и 1-6 D), Витамин С (много рядко се среща в гъбите), манган (подпомага регулирането на нивата на кръвната захар), трехалоза (с мощни пробиотични свойства), колоиден ванадий (рядък минерал със силно хипогликемично действие), терпени (мощни имуностимуланти, борят се с агресивните агенти, които атакуват организма) и други.
Според клинични проучвания (Университета на Флорида в Гейнсвил), Копринус повлиява добре организма при рак на кръвта (левкемия). Определен протеин съдържащ се в гъбата, се свързва с LDNF гликан и активира каскада за клетъчно сигнализиране, което може да доведе до апоптоза (програмирана клетъчна смърт) в тип Т-клетките при рак на кръвта. Според специалистите, приемът на Копринус може да бъде от ключово значение при терапията на остра лимфобластна левкемия, особено агресивен вид рак на кръвта.
Аурикулария (Auricularia polytricha)
Аурикулария е една от най-старите лечебни гъби. Изключително богата на гъбени полизахариди, тази витална гъба е с основна роля в китайската традиционна медицина. Приемът на Аурикулария се препоръчва от специалистите при терапията на онкологични заболявания, тромбози, атеросклероза и други. Биоактивните вещества в състава на гъбата подпомагат сърдечно-съдовата система и кръвообращението, спомагат за контрола на кръвната захар, холестерола и триглицеридите, действат като превенция за развитието на дегенеративни заболявания като болест на Алцхаймер и други. Специалистите препоръчват приема на Аурикулария при туморни новообразувания на съединителната тъкан и онкологични заболявания като рак на кожата, рак на простатата и други.
Аурикулария съдържа хранителни вещества като β-глюкани, витамини от група В, магнезий, желязо, калий, калций, фосфор, полифенолни антиоксиданти, полизахариди с противовъзпалително действие и други. Гъбата Аурикулария подпомага възстановяването на организма при провеждане на лъче- и химиотерапия.
Аурикулария има силно антиоксидантно действие, като благодарение на съдържанието на полифеноли, намалява риска от развитие на рак и хронични заболявания. Доказано е, че Аурикулария има антипролиферативен ефект върху различни ракови клетъчни линии. Лечебната гъба е особено ефективна като помощно средство при терапията на хепатоцелуларен карцином (HCC), петото най-разпространено онкологично заболяване и на второ място по смъртност от рак в световен мащаб. Аурикулария действа като индуктор на апоптозата (програмирана клетъчна смърт) на HCC клетки чрез PRDX1 (Пероксиредоксин-1 има пролиферативен ефект и играе основна роля в прогресията на рака), а регулирането на свръхекспресията на PRDX1 при HCC може да окаже положително въздействие за резултатите при онкоболни пациенти.
Както микологът (експерт по гъби) Пол Стамец от САЩ заявява:
Изолирането на едно съединение от останалите нарушава структурата им и намалява широкия спектър на действие на тази естествена, функционална храна.
Източници:
- http://www.mikoterapia.bg/
- https://thetruthaboutcancer.com/medicinal-mushrooms-cancer/