Как се поставя диагнозата рак?

Това е най-познатото изследване. Осъществява се чрез апарат, излъчващ рентгенови лъчи. Те преминават през отделните органи и части на тялото, които следва да бъдат изследвани. Рентгеновите лъчи се поглъщат в различна степен в зависимост от структурите, през които преминават. Лъченията, които са преминали през организма се отпечатват на пластина и създават рентгенография.

Рентгеновите снимки представляват различни образи в зависимост от органа. Костите, например, са много бели образи, докато областите, съдържащи въздух (като дробовете), са тъмни. Други тъкани се проявяват в различни тонове на сивото. Могат да се правят рентгенови снимки на различни зони на тялото, като една от най-честите е мамографията. Тя представлява рентгенова снимка на млечните жлези посредством рентгенов апарат, проектиран с тази цел, наречен мамограф. Чрез мамографията могат да се открият множество проблеми в млечната жлеза, като се прилагат много ниски дози облъчване.

Какво представляват контрастните рентгенографии?

Контрастните рентгенографии се използват за получаване на по-ясни изображения или визуализиране на определени органи. За целта се използват разнообразни вещества, наречени контрастни вещества. Например, с цел да се наблюдава храносмилателния тракт (хранопровод, стомах и други), пациентът приема вещество (каша), която съдържа барий в състава си. При рентгенографията се наблюдава наситено бял образ, който позволява да се видят възможните изменения на изследваната област. По този начин се постига по-изчистен и ясен образ отколкото при обикновената рентгенография.

Количеството използвано облъчване може да е различно в зависимост от вида на рентгенографията. Дори на човек да му се налага да си прави много рентгенови снимки през живота си, рискът от натрупване на вредните ефекти на рентгеновите лъчи е минимален.

Бременните жени не могат да се подлагат на такъв вид изследване, поради възможния риск за плода.

Въпреки че човек е изложен на облъчване по време на процеса, вероятните преимущества за здравето му компенсират многократно възможните вреди.

Правенето на рентгенови снимки не е болезнено.

Единствено се изисква от пациента да е неподвижен по време на процеса. При необходимост от прилагане на рентгеново контрастно вещество, медицинският персонал на отделението по рентгенова диагностика ще посочи необходимите предварителни мерки и възможни неудобства, които могат да настъпят поради прилагането му.

Използва същата техника като рентгенографията за получаване на образи с голяма точност и висока резолюция. При нея източникът на облъчването и детекторът, който позволява образуването на образа, се въртят около тялото на пациента. Чрез апарат, свързан с информационна система, се получават образи под формата на напречни сечения на изследваната област на тялото.

Полученият образ се състои от различни равнини от вътрешността на пациента. Позволява да се различат, с висока резолюция, възможни изменения или тумори. Понякога е необходимо да се използва контрастно вещество за подобряване на изображението на дадени структури (например, пикочните пътища).

По време на процеса пациентът лежи на подвижна маса, която влиза в цилиндър с големи размери. Вътре, той трябва да остане неподвижен за известно време, което варира в зависимост от изследваната област.
Изследването не е болезнено или неприятно. В някои случаи пациентът може да се почувства неудобно от това да стои неподвижно в затворено пространство за продължителен период от време.

Ограниченията и предпазните мерки са същите като при стандартната рентгенография (не бива да се прави при бременни пациентки).

Макар човек да е изложен на облъчване по време на снемането ѝ, вероятните ползи за здравето му компенсират възможните вреди.

Става дума за изследване много сходно на скенера, но без използването на рентгенови лъчи. Получаването на образи се постига чрез използването на магнитни полета. Той позволява да се види с по-голяма яснота, точност и контраст всяко налично изменение, най-вече в органи или тъкани със сходна плътност (например, сухожилия и мускули).

По време на извършването му пациентът лежи на маса. Тя влиза в много дълбок цилиндър, който, при по-чувствителните пациенти, може да предизвика усещане за клаустрофобия. Докато трае изследването (около 30 минути), апаратът излъчва поредица шумове, които могат да станат неприятни. Въпреки че изследването може да бъде неудобно, то не е болезнено.

Няма странични ефекти, но прилагането му е противопоказно при хора с байпас или някакъв вид метални елементи във вътрешността на тялото, както и при пациенти, страдащи от клаустрофобия.

Ако имате метални елементи в тялото си е задължително да уведомите лекаря си, преди да бъдете подложени на резонанс.

За провеждането ѝ е необходимо пациентът да приеме радиоактивни вещества, които се наричат радиоактивни изотопи.

Използва се за изследване на различни части на тялото, за което се прилагат различни видове изотопи (йод за сцинтиграфия на щитовидната жлеза, технеций за сцинтиграфия за костите и т.н.).

Тези съединения се вкарват в тялото на пациента (през устата или чрез интравенозна инжекция) и се улавят от клетките на определен орган или тъкан, които се цели да бъдат изследвани. След като се изчака известно време, различно при всеки случай, пациентът се поставя пред специален детектор.

Радиоактивността се измерва чрез камера, която улавя излъчванията и една сложна информационна система съставя карта на изследвания орган или тъкан. Този образ позволява да се провери дали няма някакво изменение, не само анатомично или морфологично, но и във функционирането на клетките.

Това е едно силно чувствително изследване, което позволява да се забележат много малки увреждания, които не могат да се наблюдават чрез други изследвания.

В онкологията често се използва костната сцинтиграфия за да се провери възможното засягане на костната система от метастатични промени.

По принцип това е изследване с добра поносимост. Прави се на гладно, медицинският персонал посочва как се извършва изследването и дава препоръки, които пациентът да следва веднъж извършено.

Това са два вида диагностични изследвания, които се основават на същата техника като сцинтиграфията. Различават се в това, че използват особен вид изотопи. Извършват се единствено при специални обстоятелства (за изследване на органи и увреждания, които се виждат по-трудно с други техники, какъвто може да е случаят на мозъка).

В онкологията се използват все по-често за оценка на разпространението на заболяването или за различаване на доброкачествените от злокачествените изменения.

Изследванията, при които се използват радиоактивни вещества, нямат странични ефекти, но в часовете след провеждането им трябва да се избягва контакт с деца и бременни жени. Всички други предпазни мерки ще бъдат посочени от специализирания медицински персонал.

Това е диагностично изследване, което позволява да бъдат получени образи от ултразвуково ехо. Извършва се чрез предавател на ултразвук, който се прилага върху тялото, близо до областта, която трябва да се изследва. В зависимост от различната плътност на органите и тъканите, които вълните пресичат, последните биват отразени или погълнати. Отразените звукови вълни се улавят от апарат, който ги превръща в образ, който се показва на монитор.
Пациентът трябва да стои легнал докато върху изследваната област на тялото му се прилага сонда, която едновременно излъчва и улавя ултразвука. Този трансдюсер се плъзга върху телесната повърхност. Въздухът е лош проводник на ултразвук, поради което, за да се избегнат неравности на повърхността се прилага гел, който възпрепятства отделянето на сондата от кожата.

Нужен е добре обучен персонал за разчитането му, тъй като не е изображение от типа на фотографията.

В онкологията се използва често за откриването на увреждания в коремните органи, най-вече черния дроб, и за различаването на чисти (обикновено доброкачествени) и твърди образувания.

Тези техника няма противопоказания нито странични ефекти (може да се прилага при бременни) и обикновено се понася добре от пациентите.

Представлява поставянето във вътрешността на тялото на дълга и гъвкава тръба с осветително тяло и малка камера на върха. Специалистът наблюдава чрез монитор всички области, през които преминава тръбата.

Тази система позволява да се наблюдава пряко вътрешността на орган или кухина. За въвеждането на тръбата могат да се използват естествени отвори (устата при гастроскопия, например). Понякога е необходимо да се направи малък разрез за въвеждането на ендоскопа в кухината, която трябва да се изследва (например, на нивото на пъпа при лапароскопия, за изследване на коремната кухина).

Прикачена към тръбичката, сложна система от оборудване с малки размери позволява извършването на малки интервенции.

В зависимост от кухината, която се проучва, ендоскопията приема различни наименования:

• – Колоскопия – когато се изследва вътрешността на дебелото черво и ректума.
• – Езофагогастродуоденоскопия – когато се изследват хранопровода и стомаха.
• – Бронхоскопия – когато се използва за изследването на бронхите и дробовете.

За документиране на находката, обикновено към ендоскопските апарати се прикачва камера. Това позволява повторен преглед на материала, както и сравнение при следващо изследване.

Понастоящем повечето ендоскопии се извършват с упойка, така че се понасят доста добре от пациентите.

Възможни са различни странични ефекти или неразположения, в зависимост от степента на раздразнение на отделните изследвани структури.

Но в сравнение с възможните странични ефекти, които могат да се появят, ендоскопията има значителни ползи, тъй като:

• – Позволява да се визуализират доста добре някои области, които са слабо достъпни чрез други средства;
• – Позволява да се вземат проби от тъкани на съмнителните области (да се правят биопсии);
• – Позволява включително да се извършват малки терапевтични процедури.

Общо взето, това са изследвания, които могат да причинят неразположение у пациента, но ползите им ги правят задължителни в онкологията.