Метастази са туморни клетки, които са се разпространили от мястото, където туморът е започнал, към различна част на тялото. Често срещаните места за метастази включват лимфни възли, белите дробове, черния дроб, костите или мозъка.
Метастазирането е комплексен процес, за да колонизират успешно далечни тъкани и органи на тялото, раковите клетки трябва да преминат серия от стъпки, преди да формират откриваема лезия.
Стъпки на метастазирането
Процесът включва:
- Отделяне от първичния тумор.
- Инвазия в тъканите около първичния тумор и проникване в базалните им мембрани.
- Проникване в кръвовоносните съдове и оцеляване в кръвообращението – разпространението по кръвен път се нарича хематогенно.
- Проникване в лифните съдове или коремната кухина – този вид разпространение се нарича лимфогенно.
- Достигане на отдалечени органи, като бял или черен дроб, кости, мозък и т.н.
- Формиране на нова лезия, заедно с нови, захранващи я с кръв кръвоносни съдове. Образуването на нови съдове се нарича ангиогенеза.
По време на този процес раковите клетки трябва да избегнат унищожение от естествената имунна защита на организма.
Пътища на метастазиране
Съществуват четири възможни пътя на разпространение на туморите, включващи:
Основен път на разпространение на повечето карциноми.
Това е приоритет на саркомите и някои карциноми, призхождащи от бъбреците, тъй като венозните им стени са по-тънки и по-често се инвазират от артериите. В тези случаи метастазирането става по венозен път.
Раковите клетки се заселват по плевралната, перитонеалната, перикардната и менингеалната обвивка (това са обвивките съответно на гръдната стена, коремната кухина, съцето и мозъка).
Получава се от пренасяне на фрагменти от туморите посредством игли или други хирургични инструменти в други части на тялото по време на интервенции или диагностични процедури.
С какво са опасни метастазите?
Метастазирането е от огромно значение, тъй като болшинството от смъртните случаи от рак са причинени от разпространението на първичните тумори в други органи на тялото. В повечето случаи болните с локализиран тумор имат по-добри шансове за оцеляване от тези с метастатично заболяване.
Според последни данни, 60% до 70% от пациентите са развили метастази до момента на диагностицирането. Освен това, дори да няма данни за налични метастази по време на диагностиката, риск винаги съществува и затова се налага оптимално лечение.
Метастатична “seed and soil” теория и засегнати органи
Метастазирането е една от трите характерни черти на злокачествените тумори, за разлика от доброкачествените. Повечето тумори неоплазми метастазират. До каква степен са способни да метастазират, обаче, зависи от вида на туморите. Например, базалноклетъчният карцином метастазира много рядко. Някои органи за по-податливи на метастатичен процес от други. Това е тема на „seed and soil“ теория на Стивън Пагет (Stephen Paget) отпреди повече от век, създадена през 1889 г.. Например, костите са предпочитано място на простатния карцином, ракът на дебелото черво метастазира в черния дроб, стомашният карцином може да се разпространи в яйчниците, което се нарича тумор на Крукенберг (Krukenberg).
Според теорията туморните клетки оцеляват трудно извън първичното огнище. За да се разпространят, те трябва да попаднат на място с подобни характеристики. Например, карциномът на млечната жлеза се нуждае от калциеви йони от млякото, за да пролиферира. Затова и предпочита костите, които са богати на калций.
Малигненият меланом предпочита меланоцитите и нервите, затова метастазира в мозъка (мозъчната тъкан и меланоциите произлизат от една и съща ембрионална клетъчна линия).
Оспорвания на теорията “seed and soil”
Теорията е оспорена от Джеймс Евинг (James Ewing) през 1928 г., който смята, че метастазирането се осъществява по чисто анатомични и механични пътища. Той твърди, че разпространението на рака става чрез кръвоносните и лимфните съдове. Отбелязва, че раковите клетки засягат често лимфните възли в съседство с първичния тумор. Това се нарича регионално заболяване или позитивни възли.
Първичният тумор изисква биопсично изследване на поне два лимфни възела при оперативно отстраняване или биопсия. Разпространението в регионалните (прилежащи) лимфни възли не се отчита като метастатично заболяване, но е признак на лоша прогноза.
Какво представлява изследването биопсия?
За да се потвърди диагнозата на едно раково заболяване е необходимо да се вземе проба от тумора (биопсия).
Оценката на биопсията не само позволява да се определи дали увреждането е раково или не, но също така микроскопското ѝ изследване позволява да се видят клетките, които го съставляват (патоанатомично изследване).
Това изследване позволява да се определи кои са тъканите и клетките, от които произлиза туморът и какви са техните характеристики. Тези фактори са решаващи за определянето на най-подходящото лечение във всеки един случай.
Доброкачествени и/или пред-злокачествени изменения на клетките
Нарастване на броя на клетките (делят се по-бързо от нормалното) в определена зона на дадена тъкан. Резултатът е увеличаването на размера на органа, като например доброкачествената хиперплазия на простатата или появата на доброкачествено образувание.
Заместването на един вид клетка с друг от друга локализация. С времето може да се появи дисплазия върху тези клетки с променено място.
Става дума за анормално развитие на тъканта, поради растежа на изменени клетки. Ако се остави да еволюира без лечение, в някои случаи дисплазията може да еволюира в рак, поради което става дума за пред-злокачествено или пред-раково увреждане.
Всички тези изменения могат да доведат до рак.
Термини, които се прилагат към най-честите видове рак
Съществуват много наименования на рака според неговата патологична анатомия и не е възможно да се изготви изчерпателен списък със стриктна класификация на всички възможности.
Карцином /Carcinoma/
Това е злокачествен тумор, който се появява в обвивката, която покрива (епителни клетки) органите.
Приблизително 80% от раковите тумори са карциноми.
Някои от тези клетки имат различни характеристики и затова наименованието им може да е различно.
Видове карциноми
Така се нарича ракът, който се заражда в тъканта на жлезите, например в каналите или частите на млечната жлеза или простатата.
Рак, който се оформя в клетките, които не принадлежат на жлезите, например хранопровода, шийката на матката и други.
Това е най-често срещания рак на кожата. Заражда се в най-дълбокия слой на епидермиса (кожата), наречен базален. Обикновено се образува в зони, изложени на слънце, най-вече главата и шията. Базално-клетъчният рак расте бавно и е малко вероятно да се разпространи върху отдалечени части на тялото.
Злокачествен тумор, който се заражда в клетките, които предизвикват оцветяването на кожата (меланоцити). Почти винаги меланомът е излечим в първите си стадии. Вероятно е, обаче, да се разпространи из други части на тялото.
Сарком /Sarcoma/
Става дума за злокачествен тумор, който се образува в съединителните тъкани, като хрущялите, мазнините, мускулите или костите.
В зависимост от клетката, която го образува, може да получи различни наименования, като най-познатите са:
- Остеосарком – произлиза от костите;
- Липосарком – произлиза от мазнините;
- Хондросарком – произлиза от хрущял;
- Ангиосарком – произлиза от кръвоносните съдове.
Левкемия /Leukaemia/
Популярно е познат като рак на кръвта. Хората, болни от левкемия, проявяват значително покачване на нивата на белите кръвни телца или левкоцити (клетки, налични в кръвта, натоварени със задачата да ни защитават от инфекции).
При левкемиите няма тумори, засегнати са кръвта и костният мозък (вътрешната част на костите, където се образуват кръвните клетки).
В зависимост от вида увредени клетки, левкемиите могат да се класифицират на:
- Миелолевкоза
- Лимфолевкоза
Също така се класифицират според възрастта на левкозните клетки:
- Остра левкоза – съставена от млади клетки. Острите левкози са най-често срещани при деца;
- Хронични левкози – клетките се намират в последна степен на растеж.
Лимфом /Lymphoma/
Така се нарича ракът на лимфната система. Лимфната система е мрежа от фини лимфни възли и съдове, разположена в цялото тяло и нейната функция е да се бори с инфекциите. Лимфомът засяга група бели кръвни телца, наречени лимфоцити.
Двата основни вида лимфоми са болест на Ходжкин и неходжкинови лимфоми.