Хората, които страдат от тежки здрасовловни състояния, включително рак или сърдечни заболявания, са изложени на по-голям риск от развитието на усложнения при заболяване с коронавирусната инфекция. Въпреки това повечето пациенти с рак си задават въпроса дали е безопасно да се ваксинират с една от одобрените ваксини срещу COVID-19.

Въпреки че специалистите препоръчват на повечето възрастни с рак или анамнеза за рак да си поставят ваксина срещу вируса, има фактори, които е важно да бъдат внимателно разгледане преди да се предприеме тази стъпка.

В тази статия онкологът д-р Хале Мур (Dr. Halle Moore) от Клиника „Кливланд“, САЩ, обсъжда безопасността на ваксините срещу COVID-19 и какво трябва да знаят пациентите с рак преди да се ваксинират.

Онкоболните пациенти са в рисковата група

В много от страните по света се очаква хората с онкологични заболявания да попаднат в приоритетните групи, които са сред първите получили ваксината. Въпреки това е от изключителна важност преди поставянето на ваксината, пациентите да направят консултация с лекуващия ги лекар, който да определи дали това е подходящо според тяхното лечение и здравословно състояние. По този начин лицата ще бъдат наясно относно рисковете и ползите от нея.

Странични ефекти на ваксината срещу коронавирус

Честите нежелани реакции след ваксинация включват: изтръпване на ръцете, умора и мускулни болки. Също така, може да се появи и треска, особено след поставянето на втората доза.

След ваксинация при някои хора се наблюдава подуване на лимфните възли – най-често се появяват в подмишниците или в областта на шията от страната, на която е поставена ваксината. Тъй като при онкологичните заболявания често се получава подуване на лимфните възли, е важно пациентите да са наясно, че това може да е възможен страничен ефект от ваксината и обикновено не е признак, че заболяването им напредва.

Ако подуването не изчезне в рамките на 3-4 седмици след поставянето на втората доза е необходимо да се свържете с лекар.

Определяне на график за поставяне на ваксината и лечението на рака

В някои случаи може да е уместно да се отложи началото на противораковата терапия, ако тя не е спешна, докато периодът за ваксинация приключи. Въпреки това в повечето случаи много от терапиите срещу рак са неотложни и не бива здравето на пациента да се подлага на риск заради поставянето на ваксината. Лекарят може да определи кое от двете събития трябва да се постави като приоритет според здравословното състояние на пациента.

Д-р Мур разглежда основните фактори, които трябва да се вземат под внимание според характера на заболяването и неговото лечение преди поставянето на ваксина.

• При химиотерапия или други имуносупресиращи лечения: Обикновено специалистите препоръчват поставянето на ваксина въпреки провеждането на химиотерапията. Но тъй като ваксините могат да причинят треска през първите 24 до 48 часа, за предпочитане е тяхното поставяне да бъде в момент, когато не се очаква нямаляване на броя на белите кръвни клетки, тъй като това може да доведе до хоспитализация. При някои обстоятелства може да е уместно да се отложи ваксинацията до приключване на химиотерапевтичното лечение, ако то е прекалено интензивно. Това включва индукционната терапия за лечение на остра левкемия.
• При имунотерапия: Обикновено поставянето на ваксина срещу вируса не налага отлагане или предотвратяване на имунотерапиите срещу рак.
• При прием на стероидни лекарства: Кортикостероидите могат да намалят ефективността на ваксината срещу COVID-19. При необходимост от прием на кортикостероиди като част от лечението на рака, трябва да се направи консултация с лекар, който да направи график за поставянето на ваксината и приема на лекарствата.
• При прием на ритуксимаб, блинатумомаб, антитимоцитен глобулин, алемтузумаб и други терапии, които повлияват нивата на лимфоцитите: Тези лечения могат да окажат силно влияние върху нивата на лимфоцитите (да ги изчерпят), а те са важна част от имунния отговор на ваксините срещу COVID-19. Ваксинацията може да бъде по-ефективна, ако се отложи за поне три месеца след завършването на тези терапии. Ако обаче пациентът е изложен на голям риск от заразяване с COVID-19, трябва да се има предвид ползата от частичната защита на ваксината по време или скоро след провеждането на лечението.
• При хормонално лечение: Според учените ендокринното или хормонално лечение на рак, включително тамоксифен, ароматазни инхбитори, аналози на LHRH и антиандрогени, не оказват влияние върху безопасността и ефективността на ваксините срещу вируса.
• При имуноглобулинова терапия (IVIG): За повечето пациенти, подложени на IVIG, терапията не възпрепятства поставянето на ваксина.
• При лъчетерапия: Специалистите смятат, че повечето пациенти, подложени на лъчетерапия, могат да си поставят ваксината срещу коронавирус без да прекъсват своето лечение.
• При оперативна намеса: Според специалистите за повечето пациенти, подложени на операция, свързана с рак, поставянето на ваксина не представялва проблем. Тъй като през първите 24 до 48 часа след ваксинацията телесната температура може да се повиши, специалистите препоръчват ваксинацията да се извърши поне няколко дни след планираната операция. Препоръчва се пациентите, които се подлагат на спленектомия, да получат първата доза от ваксината поне две седмици или повече преди операцията.
• При операция на аксиларните лимфни възли: На пациентите, които са претърпели операция за отстраняване на лимфни възли в областта на подмишниците, включително пациенти с рак на гърдата, ваксината може да бъде поставена на противоположната ръка на тази, в чиято област е извършена оперативната намеса. Възможно е увеличаването на лимфните възли в резултат на ваксината срещу COVID-19 да влоши лимфедема (подуване на ръката). Ако оперативната намеса е извършена и от двете страни на тялото, то е желателно рисковете от поставянето на ваксината да се обсъдят с медицинско лице.
• При трансплантация на стволови клетки или CAR T-клетъчна терапия: Пациентите, подложени на трансплантация на стволови клетки или CAR T-клетъчна терапия в рамките на последните три месеца, трябва да се консултират с лекар преди да предприемат ваксинация.
• При екстракорпорална фотофереза или плазмафереза: Съществува вероятност тези терапии да повлияят на ефективността на ваксините срещу COVID-19. Ако е възможно, се препоръчва екстракорпоралната фотофереза и плазмаферезата да бъдат планирани най-малко две седмици след поставянето на ваксината.
• При тежки алергични реакции към химиотерапия или терапията с моноклонални антитела: Съставките на ваксината полиетилен гликол и полисорбат влизат в състава на различни лекарства за химиотерапия и за терапия с моноклонални антитела. Ако пациента има алергия към противораковите терапии, както и към друг тип подобни ваксини, е необходима консултация с алерголог преди нейното поставяне.
• При преминала инфекция с COVID-19: Специалистите препоръчват поставянето на ваксина срещу COVID-19, дори ако вече пациента е бил заразен с вируса. Въпреки това ваксинацията може да се извърши от три до шест месеца след преминаването на инфекцията.

Важно е да се отбележи, че някои пациенти с рак имат отслабена имунна система, което може да намали ефективността на ваксината. В момента ваксинацията осигурява между 94 и 95% защита от вируса, но е трудно да се каже дали това важи и при онкоболните. В статията са разгледани основни препоръки за пациентите с рак, но въпреки това се препоръчва консултация с лекар преди да се предприеме поставянето на ваксина срещу вируса.

От решаващо значение е да продължим да следваме препоръките за безопасност, които специалистите ни предоставят. Едни от най важните стъпки за защита от COVID-19 включват внимателно измиване на ръцете, спазване на социална дистанция, както и носенето на медицински и други защитни маски, дори и след поставянето на ваксината.

Източник: