Избор на лечение при рак на дебелото черво
След потвърждаване на диагнозата за рак на дебелото черво и след провеждане на необходимите изследвания за установяване на стадия на заболяването, трябва да се определи най-подходящото лечение.
Специалистът ще препоръча и обясни най-подходящите в конкретния случай възможности за лечение, за да може пациентът, след като е получил достатъчна информация, да вземе решение, заедно със своя лекар.
Както при повечето тумори, лечението на рака на дебелото черво е мултидисциплинарно. Различни специалности работят заедно, за да съчетаят различни терапевтични методи и да предложат на пациента възможно най-големи шансове за излекуване.
При лечението на рака на дебелото черво се следва определен протокол, т.е. съвкупност от стандарти и насоки (план за лечение), въз основа на експертния научен опит в третирането на това заболяване.
Тези протоколи, които се използват широко във всички болници, съдържат указания или ограничения за лечението, в зависимост от редица фактори:
- Общо състояние на пациента;
- Локализация на тумора;
- Стадий на заболяването: инфилтриране на стената на дебелото черво или ректума, засягане на лимфни възли, засягане на близки органи и дисеминиране на заболяването (метастази).
Лекарят ще вземе под внимание и дали освен рака на дебелото черво са налице други значими заболявания, които могат да затруднят изпълнението на конкретно лечение. Следователно, предложеното от специалиста лечение е индивидуално за всеки пациент.
Най-често използваните методи на лечение са оперативно лечение и химиотерапия.
Лечения спрямо стадия на рак на дебелото черво
Лечението е само оперативно.
Оперативната интервенция може да бъде единственото лечение, но при пациенти с лоши прогностични фактори (описани по-горе) от полза е провеждането на допълваща или адювантна химиотерапия.
Доказано е, че прилагането само на оперативно лечение е недостатъчно за постигането на излекуване. Ето защо във всички случаи, освен при наличие на медицински противопоказания, трябва да се проведе адювантна химиотерапия.
Най-важното лечение е химиотерапията. Когато е възможно да се извърши пълна резекция на метастазите, преживяемостта се подобрява значително.
Оперативно лечение на рак на дебелото черво
Стъпки, предхождащи интервенцията
Оперативни техники
Оперативната интервенция обикновено е основното локално лечение при рак на дебелото черво. Отстранява се сегмента на дебелото черво, в който е разположен туморът, както и част от здравата тъкан около лезията и съответните лимфни възли. След това двата края на дебелото черво се зашиват, за да се възстанови целостта на храносмилателния тракт и да се запази неговото функциониране.
Престоят в болница и възстановяването зависят от здравословното състояние на всеки пациент.
Когато операцията трябва да се извърши спешно и няма време за подготовка на храносмилателния тракт, често в случаи на чревна непроходимост или остър корем, може да се наложи колостомия или илеостомия, при които дисталната част на червото се извежда на предната коремна стена. След известно време се преценява възможността за извършване на операция за възстановяване на чревния пасаж чрез съединяване на двата края на червото и затваряне на колостомията или илеостомията.
В случай, че е необходима колостомия, препоръчително е да разговаряте със сестринския персонал, натоварен с грижите по стомата, който да Ви отговори на всички въпроси. При наличие на леко засягане на черния дроб обикновено се отстранява участъка, в който са се образували метастази.
В много случаи, при които са налице чернодробни метастази, отстраняването на лезиите се оставя за по-късен етап, след прилагането на системна химиотерапия.
Странични ефекти и препоръки при оперативно лечение на рак на дебелото черво
Операцията при рак на дебелото черво и ректума, подобно на повечето оперативни интервенции, не е лишена от усложнения и странични ефекти, които могат да се проявяват с по-голяма или по-малка честота след интервенцията. Обикновено не предполагат сериозен проблем за пациента, но променят качеството на живот.
Нормално е, когато се излезете от упойката, да чувствате болка в областта на оперативната намеса. Обикновено хирургът предписва лекарства за облекчаване на болката. Ако болката не отминава, важно е да обсъдите въпроса със сестринския персонал или с лекаря, когато Ви посети няколко часа след операцията. Болката в този случай не означава, че има проблеми с възстановяването, а че просто е налице оперативна рана.
Видът на раната е различен в зависимост от вида на извършената интервенция. Оперативната рана изисква редица грижи, които са сходни с тези при всякакви рани от друг произход. До премахването на шевовете, грижите и почистването на раната се поемат от медицинския персонал на болницата или медицинския център. След премахването на шевовете, препоръчително е да се поддържа хигиена, подобна на тази на останалата част на тялото: измиване с вода и сапун.
До зарастването на раната на дебелото черво или ректума, пациентът трябва да бъде адекватно хидратиран и подхранван. Обикновено това става със серуми и с поставянето на назогастрална сонда – дълга, тънка и гъвкава тръбичка, която се въвежда през носа и достига до стомаха.
Непосредствено след операцията, сондата е полезна за отстраняването на всякакви течности, които могат да се натрупат в стомаха или червото, като по този начин се предотвратява усещането за дискомфорт у пациента.
Обикновено сондата се отстранява приблизително 24 часа след интервенцията, тъй като в повечето случаи след този период пациентът започва да поема малки глътки течности и постепенно преминава към нормално хранене.
Химиотерапия при рак на дебелото черво
Химиотерапията е един от най-широко прилаганите методи на лечение на рак. Целта е, чрез използването на различни лекарства, да се унищожат туморните клетки и да се постигне намаляване на заболяването или пълно излекуване.
Лекарствените средства, използвани при този вид лечение, се наричат антинеопластични или химиотерапевтични лекарства.
Тези лекарства достигат до почти всички тъкани на тялото и действат както върху злокачествените, така и върху здравите клетки.
Поради действието на лекарствата върху здравите клетки, може да се проявят редица по-силни или по-слаби симптоми, обикновено преходни, наречени странични ефекти.
Какъв е механизмът на действие?
Злокачествените тумори се характеризират с това, че са образувани от трансформирани клетки, при които механизмът за регулиране на клетъчното делене е нарушен и поради това са в състояние да се делят неконтролируемо и да засягат съседни органи.
Повечето от използваните в химиотерапията лекарства са предназначени да унищожават клетките в момента на тяхното делене. Колкото по-бързо се делят, толкова по-чувствителни са към лечението.
В кои случаи на рак на дебелото черво се назначава?
Не във всички случаи на рак на дебелото черво се назначава химиотерапия. Прилагането ѝ зависи от определени фактори:
- Стадий на туморното заболяване: наличие или отсъствие на засягане на лимфните възли и/или близки до тумора органи, и/или наличие или отсъствие на метастази.
- Общо състояние на пациента преди назначаване на лечението.
Цели на химиотерапията при рак на дебелото черво
В зависимост от тези аспекти, назначаването на химиотерапия може да има три цели:
Целта на химиотерапията е да се постигне излекуване на заболяването. В този случай се прилага като допълнение към оперативното лечение. Доказано е, че в стадии III, т.е. когато туморът е засегнал лимфни възли, адювантната химиотерапия удължава значително свободната от болест преживяемост и общата преживяемост. Поради това винаги, когато липсват противопоказания, се препоръчва провеждане на адювантна химиотерапия в продължение на 6 месеца. Използва се комбинация от оксалиплатин и флуоропиримидини.
При пациенти с чернодробни метастази, които могат да бъдат отстранени оперативно, прилагането на химиотерапия преди оперативната интервенция върху черния дроб може да подобри възможностите за по-продължителна преживяемост. Този начин на лечение се нарича „неоадювантна химиотерапия”.
Целта на химиотерапията е да се контролират симптомите, породени от тумора и/или метастазите, и да се подобри качеството на живот на болния при напреднал стадий на заболяването.
Може би ще е полезно, преди да започнете лечение с химиотерапия, да се консултирате с Вашия онколог, за да Ви обясни очакваните ползи и рисковете от това лечение.
Как се провежда химиотерапия на рак на дебелото черво?
Преди започване на лечението е необходимо да се прецени, чрез изследване на кръв и урина, дали нивата на червените и на белите кръвни клетки са нормални и как функционират бъбреците, тъй като дозите на лекарствата ще зависят от тези резултати.
За лечението обикновено се използва комбинация от няколко лекарствени средства. Най-често се прилагат интравенозно, т.е. във вената.
Химиотерапията се провежда на курсове като се редуват периоди на лечение с периоди на почивка. В повечето случаи е необходима хоспитализация, тъй като вливанията се извършват в продължение на няколко дни.
Преди започване на нов цикъл е необходимо да се направи контролно изследване на кръв и урина, за да се установи дали химиотерапията води до увреждане на бъбреците или до промяна в нивата на червените и на белите кръвни клетки. При наличието на увреждане или промяна би трябвало следващият цикъл от химиотерапията да се отложи до възстановяването на бъбречната функция и кръвните показатели.
Понякога, за да се избегнат многократните убождания на вената, вливанията се извършват с помощта на много тънка, дълга и гъвкава тръбичка, наречена венозен катетър. Катетърът се въвежда в по-голяма вена и се оставя за времето на лечението, без да се отстранява. Често катетърът се свързва с порт-а-кат (кръгъл пластмасов или метален диск, който се имплантира под кожата) и вливанията се извършват чрез него.
Може би си мислите, че носенето на катетър или порт-а-кат създава дискомфорт, но в повечето случаи то не причинява никаква болка или неприятно усещане. Въпреки това, при появата на какъвто и да било симптом в тази връзка, не се колебайте да потърсите консултация с Вашия онколог.
Кой извършва химиотерапевтичната процедура?
Медицинска сестра подготвя серума с различни лекарства в посочените от онколога дози и поставя устройствата, чрез които те ще бъдат въведени в тялото на пациента.
Ако са необходими каквито и да било промени в лечението, те се назначават единствено от лекар специалист.
Как се разбира дали химиотерапията е ефективна?
Обикновено, по време на лечението и/или след неговото завършване, Вашият онколог ще назначи серия от изследвания, които ще му помогнат да разбере как е повлиян туморът от химиотерапията.
Само чрез тях може да се установи дали туморът е намалял, изчезнали или, напротив, е останал непроменен.
Начинът, по който туморът реагира на лечението, е напълно независим от броя и интензитета на страничните ефекти, които може да предизвика.
Странични ефекти от химиотерапията за рак на дебелото черво
Страничните ефекти се дължат на обстоятелството, че лекарствата, които се използват за унищожаване на злокачествените клетки, са токсични и за здравите клетки.
Нежеланите реакции зависят от:
- Вид на използвания медикамент;
- Прилагана доза;
- Индивидуална поносимост.
Химиотерапията засяга основно бързо делящи се клетки, каквито са туморните клетки. Тя може да засегне, обаче, и нормални клетки, като кръвни клетки, лигавици (храносмилателен тракт, устна кухина, пикочен мехур и други), както и космените фоликули.
Нежеланите реакции могат да бъдат много различни и да се проявяват в по-голяма или по-малка степен. Важно е още с появата на симптоми да се уведоми онколога, за да назначи най-подходящото лечение за тяхното намаляване.
Консултирайте се с микотерапевт и фитотерапевт, за да разберете кои лекарствени гъби и билки намаляват нежеланите ефекти от химиотерапията.
Други методи за лечение на рак на дебелото черво
Друга стратегия за лечение, която се прилага при пациенти с напреднал рак на дебелото черво, е използването на биологични агенти, насочени към специфични молекули на туморната клетка или нейното обкръжение.
Понастоящем има достатъчно проучвания, които показват, че химиотерапията в комбинация с моноклонални антитела дава по-добри резултатите от тези, които се постигат при прилагането само на химиотерапия.
Моноклоналните антитела имат свойството да унищожават туморни клетки, без да оказват на практика влияние върху здравите клетки, поради което страничните ефекти обикновено се понасят по-добре.
Има два вида моноклонални антитела, одобрени за използване:
Има две лекарствени средства: цетуксимаб (Cetuximab) и панитумумаб (Panitumumab). И двете следва да се използват само когато генът K-Ras (един от гените, които присъстват във всички клетки) в туморните клетки е незасегнат или непроменен. Т.е., ако има мутация в ген K-Ras, доказано е, че лекарствата не са ефективни. Поради механизма си на действие водят до появата на кожна токсичност в умерена и лека степен.
Механизмът на действие на този вид лекарствени средства се състои в предотвратяването или възпрепятстването на образуването на кръвоносни съдове, които „захранват” туморните клетки. Одобреното моноклонално антитяло за използване при напреднал колоректален рак е бевацизумаб (Bevacizumab).
Прочетете още:
Вижте разновидностите на рак на дебелото черво и видовете тумори, които съществуват.
Прочетете какви изследвания са необходими за диагностициране на рак на дебелото черво.
За определянето на най-подходящото лечение при рак на дебелото черво е важно първо да се стадира тумора.
Прочетете какви видове лечение най-често се препоръчват при рак на дебелото черво.
Знаете ли, че съществуват алтернативни и допълващи лечения при рак на дебелото черво?
Свържете се с нас
Ако търсите повече информация в областта на природната медицина и ефикасната комплементарна терапия при онкологични и други тежки заболявания свържете се с нас.
