Избор на лечение при рак на гърдата
Лечението на фиброкистозните изменения е спорно. Терапевтичното решение зависи от самата симптоматика, както и от нейната интензивност и продължителност. В много случаи симптомите изчезват след определен период от време. Болката може да се третира с аналгетици. Оперативната намеса при фиброаденоми следва да бъде преценена строго индивидуално. При пролиферативни лезии лечението е оперативно.
След потвърждаване на диагнозата за рак на гърдата и след провеждане на необходимите изследвания за установяване на стадия на заболяването, трябва да се определи най-подходящото лечение.
Специалистът ще препоръча и обясни най-подходящите в конкретния случай възможности за лечение, за да може пациентката, след като е получила достатъчно информация, да вземе решение заедно със своя лекар.
Както при повечето тумори, лечението на рака на гърдата е мултидисциплинарно. Различни специалности работят заедно, за да съчетаят различни терапевтични методи и да предложат на пациента възможно най-големи шансове за излекуване.
Терапевтичен план или протокол при рак на гърдата
Тези протоколи, които се използват широко във всички болници, съдържат указания или ограничения за лечението в зависимост от следните фактори:
- Възраст на пациента;
- Общо състояние;
- Хормонално състояние (предменопауза, менопауза);
- Локализация на тумора;
- Етап или стадий на заболяването (TNM);
- Туморни хормонални рецептори;
- Степен на диференциране на клетките;
- Позитивност по отношение на някои биологични фактори (например Her2).
Вероятно лекарят ще вземе под внимание и дали освен рака на гърдата са налице други значими съпътстващи заболявания, които могат да затруднят изпълнението на конкретно лечение. Следователно, предложеното от специалиста лечение е индивидуално за всеки пациент.
Най-често използваните методи на лечение при рак на гърдата са: оперативно лечение, лъчетерапия, химиотерапия и хормонална терапия.
Типове лечение на рак на гърдата
Насочено е към мястото, от което туморът води началото си или определена локализация. Пример за такова лечение са оперативната интервенция и лъчетерапията.
Засяга цялото тяло. Системни лечения са химиотерапията и хормонотерапията.
Системно и/или локално лечение, назначено след първото приложено лечение. Целта на това лечение е профилактична, както на системно, така и на локално равнище, т.е. да се намали риска от рецидив на рака на гърдата.
Системно лечение, прилагано преди локално лечение, с цел да се намали размера на тумора преди оперативната намеса.
Химиотерапия при рак на гърдата
Химиотерапията е един от най-широко прилаганите методи на лечение на рак. Целта е чрез използването на различни лекарствени средства да се унищожат туморните клетки и да се постигне намаляване на заболяването или пълно излекуване.
Лекарствените средства, използвани при този вид лечение, се наричат антинеопластични или химиотерапевтични лекарства.
Тези лекарства достигат до почти всички тъкани на тялото и действат както върху злокачествените, така и върху здравите клетки. Поради действието на лекарствата върху здравите клетки, може да се проявят редица по-силни или по-слаби симптоми, обикновено преходни, наречени странични ефекти.
Какъв е механизмът на действие на химиотерапията при рак на гърдата?
Злокачествените тумори се характеризират с това, че са образувани от трансформирани клетки, при които механизмът за регулиране на клетъчното делене е нарушен и поради това са в състояние да се делят неконтролируемо и да инфилтрират и засягат съседни органи.
Повечето от използваните в химиотерапията лекарствени средства са предназначени да унищожават клетките в момента на тяхното делене. Колкото по-бързо се делят, толкова по-чувствителни са към лечението. С течение на времето това намира израз в намаляване или изчезване на тумора.
При рак на гърдата химиотерапията обикновено се прилага след оперативна намеса като допълващо лечение, с цел да се предотврати появата на метастази (адювантна химиотерапия). В други случаи се назначава като първо лечение, с цел да се намали размера на тумора (неоадювантна химиотерапия). Прилага се и при пациентки с напреднал или метастазирал рак на гърдата.
Много е полезно, преди да започнете лечение с химиотерапия, да се консултирате с Вашия онколог, за да Ви обясни очакваните ползи и рисковете от това лечение.
Какво трябва да знаете за химиотерапията при рак на гърдата?
За лечението на рак на гърдата обикновено се използва комбинация от няколко лекарствени средства. Най-често се прилагат интравенозно, т.е. във вената.
Повечето пациентки получават назначената химиотерапия амбулаторно в болницата през деня. В някои случаи, в зависимост от прилаганото лекарствено средство, е необходим няколкодневен престой в болницата, за да се намалят до минимум страничните ефекти.
Химиотерапията се провежда на курсове, като се редуват периоди на лечение и на почивка. Курсовете могат да бъдат седмични, двуседмични и триседмични, в зависимост от вида на използваното лекарствено средство.
Преди започване на нов курс е необходимо да се направи контролно изследване на кръв и урина, за да се установи дали химиотерапията води до увреждане на бъбреците или до промяна в нивата на червените и белите кръвни клетки или тромбоцитите.
При наличието на увреждане или промяна би трябвало следващият курс на химиотерапията да се отложи до възстановяването на бъбречната функция и кръвните показатели.
Понякога, за да се избегнат многократните убождания на вената, вливанията се извършват с помощта на много тънка, дълга и гъвкава тръбичка, наречена венозен катетър. Катетърът се въвежда в по-голяма вена и се оставя за времето на лечението, без да се отстранява. Често катетърът се свързва с порт-а-кат (кръгъл пластмасов или метален диск, който се имплантира под кожата) и вливанията се извършват чрез него. Може би си мислите, че носенето на катетър или порт-а-кат създава дискомфорт, но в повечето случаи то не причинява никаква болка или неприятно усещане. Въпреки това, при появата на какъвто и да било симптом в тази връзка, не се колебайте да потърсите консултация с Вашия онколог.
Кой извършва химиотерапевтичната процедура?
Сестринският персонал подготвя серума с различни лекарства в посочените от онколога дози и поставя устройствата, чрез които те ще бъдат въведени в тялото на пациентката.
Ако са необходими каквито и да било промени в лечението, те се назначават единствено от лекар специалист.
Обикновено по време на лечението и/или след неговото приключване Вашият онколог ще назначи серия от изследвания, които ще му помогнат да разбере как се е повлиял туморът от химиотерапията. Само чрез тях може да се установи дали туморът е намалял, изчезнал или, напротив, е останал непроменен. При допълваща следоперативна (адювантна) химиотерапия ефективността на лечението се преценява въз основа на свободния от заболяване или рецидив период.
Начинът, по който туморът реагира на лечението е напълно независим от броя и интензитета на страничните ефекти, които може да предизвика.
Страничните ефекти от химиотерапията се дължат на обстоятелството, че лекарствата, които се използват за унищожаване на злокачествените клетки, са токсични и за здравите клетки като кръвните клетки, клетките на лигавицата на храносмилателния тракт, космения фоликул и други.
Първото нещо, което трябва да направите при проявата на какъвто и да било симптом по време на химиотерапията е да уведомите онколога, за да се назначи възможно най-бързо подходящо лечение.
Запазване на фертилността
Химиотерапията може да доведе до стерилитет, когато се прилага при жени в репродуктивна възраст. Не всички цитотоксични лекарства имат еднакъв потенциал за унищожаване на яйчниковата функция, което зависи в голяма степен и от възрастта на жената.
Лъчетерапия при рак на гърдата
Лъчетерапията е метод, при който се използват йонизиращи лъчения за локално или локорегионално третиране на определени тумори чрез високоенергийни рентгенови лъчи.
Целта е да се унищожат туморните клетки при възможно най-малко увреждане на здравите тъкани около тумора.
В кои случаи се прилага лъчетерапия при рак на гърдата?
Лъчетерапията обикновено се прилага след оперативна интервенция, с цел да се унищожат остатъчни туморни клетки в обсега на операцията. Прилагането на лъчетерапия е наложително след органосъхраняващи операции.
Според целта, за която се използва, лъчетерапията може да бъде лечебна или палиативна – за облекчаване на симптомите, причинени от тумора или метастазите. Такъв е случаят с аналгетичната лъчетерапия, прилагана при костни лезии за облекчаване на болката.
Видове лъчетерапия
При лечението на рак на гърдата се прилага както външна, така и вътрешна лъчетерапия, въпреки че в повечето случаи е външна. Във всички случаи лъчетерапията се назначава и планира от лъчетерапевт онколог.
Прилагането на лъчетерапия е винаги индивидуализирано, т.е. всеки пациент ще получи специфично лечение, различно от това на другите пациенти.
Външна лъчетерапия
Това е най-често прилаганият вид лъчетерапия. Източникът на лъчение се намира извън тялото (линейни ускорители).
Преди да се започне със самото лечение е необходимо то да бъде планирано или симулирано. Целта е да се определят редица параметри, които ще варират в зависимост от вида, местоположението и разпространението на тумора, както и от анатомичните характеристики на всяка пациентка.
При рак на гърдата се облъчва гърдата след органосъхраняваща операция, а в някои случаи гръдната стена след мастектомия. Ако подмишничните лимфни възли са положителни, се облъчват също така подмишничната и надключичната ямка.
По време на симулацията се имитират условията, при които впоследствие ще бъде проведено лечението и се определят правилното положение и обема на областта за третиране.
За да се изчисли дозата, с която ще бъде облъчен както тумора, така и здравите тъкани около него, обикновено е необходимо скенерно изследване или компютърна аксиална томография, като получените изображения се въвеждат в компютър.
След планиране на лечението е необходимо то да бъде възпроизвеждано в точно същия вид всеки ден. За целта върху кожата на гръдната стена се отбелязва областта, която ще бъде подложена на облъчване, което спомага за постигането на по-голяма точност.
Помещенията, в които се провежда лечението, се наричат „бункери за лъчетерапия”. Те са изградени от дебели бетонни стени, които осигуряват пълна изолация и не допускат изтичане на радиация.
По време на процедурата ще бъдете сама в помещението, но специализиран персонал ще контролира процеса чрез телевизионен монитор и интерфон. След приключване на дневната процедура можете да поддържате контакт с други лица, тъй като не излъчвате никаква радиация.
Няма причина да променяте социалните, професионалните или семейните си взаимоотношения докато трае лечението.
Защо е необходимо да се ходи всеки ден?
Ако цялата доза на облъчване се приложи в рамките на една сесия, ще се причини сериозно увреждане на тъканите. За да се сведат до минимум страничните ефекти, общата доза на облъчване се разделя и разпределя на определен брой сесии и дни.
Съгласно установения стандарт, в продължение на пет дни в седмицата се провежда по една сесия, като се почива два дни, обикновено събота и неделя – дребнофракционирана лъчетерапия. За провеждането на лъчетерапия не е необходима хоспитализация – пациентката се явява в болницата за извършване на процедурата и след приключването ѝ се връща вкъщи.
Обикновено лъчетерапията продължава от две до седем седмици, в зависимост от прилаганата доза и общия брой на сесиите.
Дневната сесия продължава само няколко минути (около петнадесет). Реалното време на облъчване е няколко секунди.
Следоперативното облъчване на гърдата или гръдната стена започва след като оперативната рана е напълно заздравяла (между 2 и 3 седмици). В случай, че е назначена адювантна химиотерапия, лъчетерапията се провежда 3 до 4 седмици след нейното приключване.
Вътрешна лъчетерапия или брахитерапия
Вътрешната лъчетерапия се провежда чрез въвеждане на радиоактивно вещество (изотоп) в тумора или в областта, където той е бил разположен. Целта е да се приложат високи дози на радиация на малки разстояния, при което здравите тъкани получават значително по-малко облъчване.
При рак на гърдата този вид техника се използва основно след органосъхраняваща операция, с цел да се приложи по-голяма доза на облъчване в областта на тумора. Въвеждането на радиоактивно вещество се извършва под седация.
Докато сте с поставени импланти (източници на радиация), трябва да останете в специално оборудвано за целта помещение, чиито стени са с оловно покритие. Продължителността на лечението е от няколко дни за брахитерапия с ниска мощност на дозата и няколко минути за брахитерапия с висока мощност на дозата (по-често прилагана понастоящем). Във всеки един момент ще бъдете под контрол и във връзка с провеждащия процедурата медицински персонал, чрез телевизионен монитор и микрофон.
След отстраняването на радиоактивния материал ще можете да водите нормален живот, тъй като не излъчвате никаква радиация и няма причина да променяте семейния, социалния или професионалния си живот.
Оперативно лечение при рак на гърдата
Оперативната интервенция е първото лечение, което се прилага при рак на гърдата в ранни стадии на развитие.
Стъпки, предхождащи интервенцията
Хирургичната интервенция при рак на гърдата е голяма операция и поради това е необходим престой в болница за определен период от време, който може да варира при различните пациентки. Обикновено е до една седмица. Освен това е необходима обща анестезия.
Преди интервенцията е необходимо да се направи предоперативна оценка, която обикновено включва изследване на кръвта и кръвосъсирването, електрокардиограма и рентгенография на гръден кош.
Преди операцията трябва да попитате или да получите информация за оперативната техника, която ще бъде приложена, за свързаните с нея рискове и усложнения, за последствията от нея и за начина, по който бихте могли да сведете до минимум усложненията.
В днешно време пациентите трябва да подпишат документ, наречен „Информирано съгласие“, в който е отразена цялата предоставена от специалиста информация. В него те признават, че са получили и разбрали дадената информация и че се съгласяват с предлаганото лечение.
Пациентите трябва да са сигурни, преди да подпишат документа и да се подложат на лечението.
Видове оперативно лечение
Видът на оперативното лечение зависи от големината, местоположението и разпространението на тумора.
При този вид интервенция туморът се изрязва заедно с част от здравата тъкан около него, като се запазва останалата част на гърдата.
- Туморектомия – отстраняване на тумора заедно със здрава тъкан около него;
- Квадрантектомия – отстраняване на приблизително една четвърт от тъканта на гърдата, включваща тумора.
Органосъхраняващото оперативно лечение винаги се допълва с лъчетерапия, с цел да се унищожат евентуално останали в гърдата туморни клетки. Ако пациентката се нуждае от адювантно лечение с химиотерапия, възможно е да се наложи отлагане на лъчетерапията.
Извършването на органосъхраняваща операция зависи от редица фактори като разположение на тумора, размер на гърдите, естетичен вид след оперативната намеса и други.
Хирургът преценява възможността заедно с пациента.
Съвременната тенденция при лечението на рак на гърдата е насочена към все по-широко прилагане на органосъхраняваща хирургия.
Мастектомията е оперативна техника, при която се отстранява цялата гърда. Може да бъде два вида:
- Модифицирана радикална мастектомия: това е най-прилаганата оперативна техника, при която се отстранява цялата гърда.
- Радикална мастектомия (нарича се още мастектомия по Halsted): отстранява се цялата гърда заедно с прилежащите гръдни мускули и лимфните възли в подмишничната ямка. Тази техника е била широко използвана в миналото, но не и понастоящем. Много често е съпроводена със странични ефекти като промяна във външния вид на тялото и в подвижността на горния крайник, едем на ръката поради лимфостаза и т.н.
Възможно е след мастектомия да се наложи провеждане на лъчетерапия.
Независимо от вида на хирургичната интервенция, необходимо е да се извърши оценка на състоянието на лимфните възли в подмишничната ямка.
В зависимост от клиничното състояние на подмишницата се извършва селективна биопсия на сентинелен лимфен възел (много често прилагана понастоящем) или лимфаденектомия (оперативно отстраняване на лимфен възел).
Пакетът от аксиларни лимфни възли е голям. В зависимост от достъпността им обикновено се отстраняват между 10 и 40 лимфни възли.
В днешно време лимфаденектомия се извършва само при обосновано клинично съмнение или потвърдена чрез пункция туморна инфилтрация на аксиларните лимфни възли.
Това е все по-широко прилагана техника, чрез която се идентифицира първият лимфен възел в подмишничната ямка по пътя на оттичането на лимфата от млечната жлеза. Ако този лимфен възел е засегнат, като цяло е необходимо да се изследват останалите подмишнични лимфни възли. Ако сентинелният възел не е засегнат, не може да се извърши лимфаденектомия. По този начин в случаите, когато не се извършва аксиларен клирънс, рискът от странични ефекти, произтичащи от отстраняването на лимфни възли, е минимален.
Този вид изследване се основава на следното:
- Ако резултатът от изследването на сентинелния лимфен възел е отрицателен (без туморна инвазия), останалата част от веригата също ще бъде отрицателна, със съответните прогностични и терапевтични последици.
- Ако резултатът от изследването на сентинелния лимфен възел е положителен, останалата част от веригата може да бъде или да не бъде положителна, но трябва да се извърши лимфаденектомия и да се проведат съответните допълнителни терапевтични действия.
Процентът на съответствие между реалното състояние на подмишницата и състоянието на сентинелния лимфен възел е около 97%. Въпреки това един от въпросите, които предизвикват безпокойство при използването на тази техника, е наличието на фалшиви отрицателни резултати (отрицателен резултат, когато в действителност има засягане на аксиларни лимфни възли).
Когато хирургът Ви препоръча някоя от тези оперативни техники, със сигурност ще Ви обясни в дълбочина подробностите по нея. Това е подходящ момент да зададете въпросите си и да изразите всички съмнения, които Ви терзаят. Разполагането с достатъчна информация предотвратява появата на необосновани страхове.
Система за маркиране на сентинелни лимфни възли
За изследването на сентинелни лимфни възли е необходимо да се намери маркер, симулиращ по някакъв начин поведението, което би имала злокачествена клетка, откъснала се от основния тумор. Проучени са няколко вещества, като най-често се използва 99mTc-албумин наноколоид.
За постигането на по-голяма точност при локализирането на тези лимфни възли първоначално били използвани методи за оцветяване чрез багрила, които се елиминират по лимфен път. Впоследствие, за локализирането на сентинелен лимфен възел започват да се използват радиоизотопи, които се въвеждат непосредствено преди операцията в близост до тумора, а интраоперативно откриването става с помощта на гама-детекторна сонда.
За изотопното маркиране на сентинелни лимфни възли най-често се използва 99mTc-албумин наноколоид. Радиоактивното вещество се инжектира преди операцията. Като багрило се използва Isosulfan Blue.
Локализирането на сентинелни лимфни възли се постига чрез визуализиране на оцветените млечни канали и лимфни възли, и с помощта на гама-детекторна сонда. Използването на двете техники увеличава вероятността да се открие сентинелният лимфен възел, с което се улеснява работата на хирурга и се предоставя по-голяма точност. Това прави процедурата по-ефективна и по-прецизна.
Хирургична интервенция при рак на гърдата
По време на хирургичната интервенция всички изотопно активни или оцветени възли се отстраняват и събират в отделни контейнери за последващо индивидуално изследване.
Анатомо-патологично изследване
Анатомо-патологичното изследване може да се направи интраоперативно и по време на самата операция да се реши дали е необходима или не лимфаденектомия. По този начин се избягва втора оперативна намеса, в случай че сентинелният лимфен възел е позитивен.
Необходимо е също така да се извърши последващо изследване на лимфния възел чрез стандартно оцветяване с хематоксилин-еозин и имунохистохимично определяне на цитокератини, с цел да се изключи наличието на метастази, които не са били забелязани по време на операцията. В такива случаи се налага втора оперативна намеса.
Критерии за прилагане на техниката „изследване на сентинелен лимфен възел”:
- Без ограничение за възраст;
- Установена диагноза за рак на гърдата чрез иглена биопсия;
- Размер на тумора до 5 см;
- Пациентки с клинично свободни аксили;
- Съгласие на пациентката.
Критерии за изключване на техниката „изследване на сентинелен лимфен възел”:
- Размер на тумора над 5 см;
- Палпируеми аксиални или супраклавикуларни лимфни възли;
- Пациентки, получили неоадювантно лечение;
- Пациентки с предходни операции на гърдата, с оперативни рани между лезията и зоната на лимфния дренаж;
- Бременни пациентки (не е известно въздействието на радиоизотопа и багрилото върху плода);
- Липса на съгласие от страна на пациентката.
Други методи на лечение при рак на гърдата
Освен обичайните методи на лечение, използвани при други видове туморни заболявания, при рак на гърдата се прилага хормонална терапия, биологична терапия и други лекарствени средства, които действат изключително върху туморната клетка.
Състои се в приемането, обикновено перорално, на хормони, които блокират действието на естрогените върху злокачествените клетки на гърдата, предотвратявайки тяхното разпространение. В резултат на това туморът може да намалее или дори да изчезне.
Днес има на разположение различни лекарствени средства. Най-известното от тях е тамоксифен (Tamoxifen). По-нови са инхибиторите на ароматаза (ензим, участващ в синтеза на естрогени, особено при жени в постменопауза) като анастрозол (Anastrozolе), летрозол (Letrozolе) и екземестан (Exеmestanе). Други хормонални лекарства, използвани при рак на гърдата, са „чистите” антиестрогени: фулвестрант (Fulvestrant) и торемифен (Тoremifenе). За пациентки в предменопауза съществуват лекарства, които предизвикват химическа кастрация, като гозерелин (Goserelin) и леупролид (Leuprolide). Накрая, има лекарства, производни на прогестерона – друг женски хормон.
Хормоналната терапия може да бъде прилагана при тумори с положителни хормонални рецептори. Изборът на всяко лекарство зависи от много фактори, които ще бъдат взети под внимание от Вашия лекар.
Когато се прилага като допълващо лечение, хормоналната терапия обикновено е продължителна – най-малко пет години.
Страничните ефекти от това лечение зависят главно от вида на използвания медикамент. Хормоналната терапия може да предизвика горещи вълни, стомашна непоносимост (гадене), вагинално кървене и нередовна менструация. При проявата на последните два симптома е важно да се консултирате с Вашия онколог, за да прецени тяхната значимост и да предприеме най-подходящата намеса. Препоръчително е да се правят чести гинекологични прегледи, включващи ехографско изследване.
Злокачествените туморни клетки са в състояние да произвеждат редица вещества (протеини), различни от тези, които се произвеждат от нормалните клетки. Това се дължи на изменения в гените или на промени в тяхната експресия.
Едно от тези вещества е HER2 протеин. Наличието му в много високи нива по повърхността на туморната клетка се нарича „свръхекспресия“. Тази биологична характеристика на туморната клетка се свързва с повишена агресивност на тумора, повишен риск от рецидиви и по-кратка преживяемост.
Наличието на този протеин обикновено се определя чрез имунохистохимия. Това е метод за идентифициране на клетки чрез антитела посредством патоанатомично изследване на туморна тъкан. Имунохистохимичното изследване за HER2 е положително, когато показва 3+ (+ + +). Когато показва 2+ (+ +) е необходимо допълнително изследване, наречено HER2 FISH тест. Резултатът от него трябва да бъде положителен, за да може да се счита, че туморната клетка показва свръхекспресия на HER2 протеина. Имунохистохимично изследване, което показва 1+ (+), се счита за отрицателен резултат.
При 20 до 30% от случаите на рак на гърдата туморните клетки свръхекспресират HER2 протеин, който действа като рецептор на клетъчната мембрана за растежни фактори. Има и други мембранни протеини със сходни характеристики от семейството на рецепторите на епидермалния растежен фактор (семейство EGFR).
Открити са медикаменти, които анулират или инхибират действието на HER2 протеина. Днес те са активни при тумори на гърдата със свръхекспресия на HER2.
Един от тях е трастузумаб (Trastuzumab) или херцептин (Herceptin). Представлява голяма молекула (моноклонално антитяло), която се свързва към външната страна на HER2 протеина. Днес е известно, че този медикамент е активен при жени с напреднало заболяване, но е доказано полезен и при лечението в по-ранни стадии, т.е. като адювантна терапия. Прилага се интравенозно един път седмично или на всеки три седмици. Като адювантна терапия следва да се провежда в продължение на една година. Продължителността на лечението в напреднал стадий зависи от развитието на болестта.
Друго, по-ново лекарство е лапатиниб (Lapatinib). Представлява малка молекула, която действа върху частта на HER2 протеина, която се намира във вътрешността на туморната клетка. Прилага се перорално.
Благодарение на тези методи на лечение, насочени към HER2 протеина, прогнозата при рак на гърдата със свръхекспресия на HER2 е значително подобрена.
Изследването на нови лекарствени средства върху молекули на туморната клетка е много активна, обещаваща и обнадеждаваща дейност.
Нови лекарствени средства
Правят се много изследвания с нови лекарства, които действат изключително върху туморната клетка, тъй като са насочени към специфични нейни молекули. Ето някои от тях:
Лекарството действа във вътрешността на туморната клетка, като блокира действието на HER2 протеина. Доказано е като алтернативно терапевтично решение при HER2 позитивни пациенти, чието заболяване е прогресирало след лечение с моноклонално антитяло срещу HER2 протеина – трастузумаб. Лапатиниб се прилага перорално всеки ден в продължителен период от време.
Това е нов инхибитор на протеина HSP90, който индуцира деградацията на HER2. Правят се изследвания в комбинация с трастузумаб.
Прочетете още:
Вижте разновидностите на рак на гърдата и видовете тумори, които съществуват.
Прочетете какви изследвания са необходими за диагностициране на рак на гърдата.
За определянето на най-подходящото лечение при рак на гърдата е важно първо да се стадира тумора.
Прочетете какви видове лечение най-често се препоръчват при рак на гърдата.
Знаете ли, че съществуват алтернативни и допълващи лечения при рак на гърдата?
Свържете се с нас
Ако търсите повече информация в областта на природната медицина и ефикасната комплементарна терапия при онкологични и други тежки заболявания свържете се с нас.
