Как се прави диагностика на рак на хранопровода?
Преди провеждането на каквото и да било изследване, лекарят изготвя анамнеза и извършва физикален преглед, за да се ориентира относно навиците на пациента и/или наличието на симптоми и признаци, пораждащи съмнения за рак на хранопровода или други здравословни проблеми.
Въз основа на тази информация лекарят оценява необходимостта от провеждането на допълнителни изследвания.
Най-често използвани изследвания за рак на хранопровода
При рентгеново изследване на гръден кош не може да се визуализира хранопровода, поради което е необходимо използване на контрастна материя, позволяваща да се локализира и опише всяка лезия в него.
Контрастната материя, която обикновено се използва, е бариева каша. След поглъщането й тя покрива стената на хранопровода и на стомаха, като очертава контурите им. Барият възпрепятства преминаването на рентгеновите лъчи и на рентгеновата снимка се наблюдава бяло изображение.
Изследването дава възможност да се установи наличието на лезия на хранопроводната стена, пораждаща съмнение за рак.
Изследването се провежда на гладно. То е безболезнено, въпреки че кашата може да има неприятен вкус или текстура.
Прави се директен оглед на езофагеалната лигавица и преценка за наличието или отсъствието на лезии. Извършва се с помощта на ендоскоп – дълга гъвкава тръба, завършваща с източник на светлина, който осветява вътрешността на хранопровода.
Ендоскопът се свързва с камера, която визуализира на телевизионен монитор налични патологични промени в хранопровода. Ендоскопското изследване на хранопровода се нарича езофагоскопия.
Изследването не е болезнено, но е малко неприятно, тъй като преминаването на тръбата през устата може да предизвика позиви за повръщане. С цел да се предотврати подобно усещане, в областта на гърлото се поставя упойка под формата на аерозол.
Ако при провеждане на ендоскопско изследване лекарят установи наличието на подозрителна лезия, взема малка проба от засегнатата област. Това малко количество тъкан се изследва от патоанатом (лекар, специалист в изследването на тъканите под микроскоп), за да се постави сигурна диагноза за наличието на раково заболяване или друго увреждане.
Какви други изследвания може да са необходими при рак на хранопровода?
След диагностицирането на рак на хранопровода е необходимо да се определи както локалното, така и далечното разпространение на заболяването. За целта лекарят назначава редица изследвания:
Скенерът е рентгенов апарат, чрез който се прави рентгеново изследване на пациента от различни ъгли. Изображенията се комбинират и обработват на компютър, за да се получат рентгенови снимки, които показват много точно всички органи.
Това изследване е много полезно за установяване на точното разположение на тумора и неговото локално разпространение, след като е бил диагностициран, т.е позволява да се определи засягането в дълбочина на хранопровода, засягането на съседни органи и наличието или липсата на инфилтрация на медиастиналните лимфни възли. Скенерът позволява, освен това, да се определи разпространението на тумора към по-далечни органи като бял дроб или черен дроб.
Изследването е от голямо значение при вземането на решения относно лечението, най-вече с оглед на преценката на възможността за оперативна намеса.
Изследването отнема около 20-30 минути, през които пациентът трябва да лежи неподвижен върху масата на скенера. В много случаи, за да се видят по-добре органите, е необходимо интравенозно въвеждане на контрастно вещество, най-често през вената на ръката, като убождането е подобно на това при вземането на кръв за изследване.
Ехографът излъчва ултразвукови вълни, които се отразяват от тъканите и се улавят от сонда. Позволява да се определи прорастването в дълбочина на тумора и засягането на съседни структури (както органи, така и лимфни възли). Може да се извърши и биопсия на визуализираните лезии. Използва се ендоскоп със свързана към него сонда.
Както при езофагеалната ендоскопия, пациентът трябва да лежи върху маса. Лекарят прилага локална анестезия в гърлото, което позволява ендоскопът да бъде въведен през устата, без да предизвика позиви за повръщане.
Продължителността на изследването е различна при различните пациенти, но обикновено трае около 30 минути.
Ранно диагностициране на рак на хранопровода
Понастоящем няма никакво доказателство, което да е от полза за ранното диагностициране на рак на хранопровода сред населението като цяло.
Въпреки това, диагностицирани с предракови лезии лица следва да се подлагат на периодични ендоскопски изследвания (оглед на стомашно-чревния тракт с помощта на гъвкава тръба, наречена ендоскоп).
Пациентите, за които тези изследвания са от най-голяма полза, са диагностицираните с Баретов хранопровод.
Редовните ендоскопски изследвания с биопсия (вземане на тъканна проба от засегнатата област за микроскопски анализ) позволяват откриването на предракови промени (дисплазия) и вземането на терапевтични решения. Този диагностичен подход е препоръчителен и при пациенти, страдащи от рефлукс-езофагит, който не се влияе от лечението.
При високостепенна дисплазия (етап, предхождащ злокачествена трансформация), се препоръчва оперативно премахване на участъка с Баретов хранопровод.
Възможно е в изрязаната тъкан да се открие малък карцином, който не е бил визуализиран с ендоскоп. Прогнозата в тези случаи е много добра.
Прочетете още:
Вижте разновидностите на рак на хранопровода и видовете тумори, които съществуват.
Прочетете какви изследвания са необходими за диагностициране на рак на хранопровода.
За определянето на най-подходящото лечение при рак на хранопровода е важно първо да се стадира тумора.
Прочетете какви видове лечение най-често се препоръчват при рак на хранопровода.
Знаете ли, че съществуват алтернативни и допълващи лечения при рак на хранопровода?
Свържете се с нас
Ако търсите повече информация в областта на природната медицина и ефикасната комплементарна терапия при онкологични и други тежки заболявания свържете се с нас.
