Избор на лечение при рак на стомаха

След потвърждаване на диагнозата за рак на стомаха и след провеждане на необходимите изследвания за установяване на стадия на заболяването, трябва да се определи най-подходящото лечение.

Специалистът ще препоръча и обясни най-подходящите в конкретния случай възможности за лечение, за да може пациентът, след като е получил достатъчна информация, да вземе решение, заедно със своя лекар.

Както при повечето тумори, лечението на рака на стомаха е мултидисциплинарно. Различни специалности работят заедно, за да съчетаят различни терапевтични методи и да предложат на пациента възможно най-големи шансове за излекуване.

При лечението на рака на стомаха се следва определен протокол, т.е. съвкупност от стандарти и насоки (план за лечение), въз основа на експертния научен опит в третирането на това заболяване.

Тези протоколи, които се използват широко във всички болници, съдържат указания или ограничения за лечението, в зависимост от редица фактори:

Най-често използваните методи на лечение при рак на стомаха са: оперативно лечение, лъчетерапия и химиотерапия, въпреки че последните два метода имат по-малка роля при рак на стомаха.

Оперативно лечение на рак на стомаха

Оперативната интервенция обикновено е най-важното лечение и първото, което се прилага в повечето случаи на тумор на стомаха в стадии I – III.
 
Видът на оперативно лечение при рак на стомаха варира в зависимост от големината и местоположението на тумора, и от неговото прорастване към лимфни възли и/или съседни органи.
 
Най-често прилаганата техника е частично или цялостно отстраняване на стомаха. Ако туморът заема малка площ, в много случаи е възможно да бъде отстранен изцяло, като се премахне само част от стомаха. Тази хирургична операция се нарича частична гастректомия.
 
Ако туморът заема по-голяма площ, обикновено се налага отстраняването на целия стомах, заедно с част от съседната здрава тъкан. Тази хирургична операция се нарича пълна (тотална) гастректомия.
 
И двете интервенции се осъществяват с оперативен разрез в предната част на корема, между пъпа до гръдната кост.
Независимо от частта на стомаха, която трябва да бъде отстранена, се премахват лимфните възли в близост до тумора, така наречените регионални лимфни възли, за да се прецени дали туморът е прорастнал в тях или, обратно, не ги е инфилтрирал. Важно е да се направи разширена лимфна дисекция, тъй като броят на отстранените лимфни възли, които могат да бъдат хистологично изследвани, имат голяма прогностична стойност. Отстраняването на най-близките до стомаха лимфни възли се нарича D1 дисекция. Отстраняването на по-далечни лимфни възли (около дясна стомашна артерия, обща чернодробна артерия, чревен ствол и слезкова артерия) се нарича D2 дисекция.
 
Ако туморът се е разпространил локално, по време на хирургичната операция се отстраняват инфилтрираните съседни органи. Възможно е, например, да се наложи резекция на долната част на хранопровода или на първата част на тънкото черво (дванадесетопръстника).
 
Впоследствие краищата се свързват, за да се запази непрекъснатостта на храносмилателния тракт и да се осигури правилно хранене. При частична гастректомия останалата част от стомаха се свързва с тънкото черво. При пълно отстраняване на стомаха, хранопроводът се свързва с дванадесетопръстника.

Вторични ефекти и препоръки след операция на рак на стомаха

Пълната или частичната гастректомия, подобно на повечето оперативни интервенции, не е лишена от усложнения и странични ефекти, които могат да се проявяват с по-голяма или по-малка честота след интервенцията. Тя предполага сериозен проблем за пациента и обикновено променя качеството на живот.
 
Нормално е, когато излезете от упойката, да чувствате болка в областта на оперативната намеса. Обикновено хирургът предписва болкоуспокояващи лекарства. Ако болката не отминава, важно е да обсъдите въпроса със сестринския персонал или с лекаря, когато Ви посети няколко часа след операцията. Болката в този случай не означава, че има проблеми с възстановяването, а че просто е налице оперативна рана.
 
Оперативната рана изисква редица грижи, които са сходни с тези при всякакви рани от друг произход. До премахването на шевовете, грижите и почистването на раната се поемат от медицинския персонал на болницата или медицинския център. След премахването на шевовете, препоръчително е да се поддържа хигиена, подобна на тази на останалата част на тялото – измиване с вода и сапун.
 
До зарастването на раната на стомаха, пациентът трябва да бъде адекватно хидратиран и подхранван. Обикновено това става със серуми и с поставянето на назогастрална сонда – дълга, тънка и гъвкава тръбичка, която се въвежда през носа и достига до стомаха.
 
Непосредствено след операцията, сондата е полезна за отстраняването на всякакви течности, които могат да се натрупат в стомаха или червото, като по този начин се предотвратява усещането за дискомфорт у пациента. Обикновено сондата се отстранява 48 часа след интервенцията, тъй като в повечето случаи след този период пациентът започва да поема малки глътки течности и постепенно преминава към нормално хранене.
 
Много често отстраняването на стомаха или на част от него поражда проблеми с храненето, което води до загуба на тегло. Това се случва, защото стомахът не е в състояние да побира същото количество храна, както преди операцията и пациентът има чувство на пълнота в стомаха при приемането на малки количества храна и напитки. Освен това се нарушава и самият процес на храносмилане, който започва в стомаха по принцип.

Между 20% и 40% от пациентите, претърпели стомашна операция, проявяват така наречения дъмпинг синдром. Това е едно от най-честите усложнения след гастректомия, което се дължи на бързото преминаване на храната към тънкото черво. В зависимост от времето, в което се проявяват първите симптоми, се наблюдават следните промени:

Появява се 15-30 минути след хранене и протича с усещане за тежест в стомаха, спазми, гадене, повръщане и/или диария, спадане на кръвното налягане (хипотония), изпотяване и ускорен сърдечен пулс.

Появява се 2-3 часа след хранене и протича с хипогликемия (понижено ниво на кръвната захар), изпотяване, глад, гадене, тревожност, тремор и/или слабост. Симптомите, причинени от този синдром, намаляват или изчезват с течение на времето.

Хранене при оперативно лечение на рак на стомаха

Говорете с Вашия лекар по тази тема. Задайте всички въпроси, които имате във връзка с храненето и следвайте неговите препоръки. Ако сметне за необходимо, той ще Ви насочи към диетолог, който ще Ви посъветва относно промени в диетата.

Говорете с Вашия лекар по тази тема. Задайте всички въпроси, които имате във връзка с храненето и следвайте неговите препоръки. Ако сметне за необходимо, той ще Ви насочи към диетолог, който ще Ви посъветва относно промени в диетата.

Постепенно трябва да съобразите храненето си с новите обстоятелства. Ето някои практически препоръки, които могат да Ви бъдат от полза при приемането на храни:

  • Хранете се често и на малки порции, дъвчете добре храната и яжте бавно.
  • Почивайте след хранене между 15 и 20 минути, за да се забави изпразването на стомаха.
  • Избягвайте храни с прости захари (трапезна захар, подсладени напитки, мед, сладкиши, конфитюри, шоколад, сладки десерти, бисквити и т.н.).
  • Подбирайте храните, от които се чувствате добре и избягвайте такива, които Ви причиняват дискомфорт.
  • Приемайте храни, богати на мазнини и въглехидрати (хляб, ориз, макаронени изделия…), които ще В помогнат да възвърнете теглото си, загубено по време и след операцията.
  • Не пийте по време на хранене, за да избегнете преждевременно чувство на пълнота.

Лигавицата на стомаха произвежда вещество, наречено присъщ фактор (intrinsic factor), което е от съществено значение за абсорбирането на витамин В12 в червата. След отстраняване на стомаха, това вещество престава да се произвежда и абсорбирането на витамина става невъзможно.


Витамин В12 е от съществено значение за нормалното функциониране на нервната система и за нормалното производство на кръвни клетки, поради което трябва да бъде внасян в организма под формата на интрамускулна инжекция на определени периоди от време.

Лъчетерапия при рак на стомаха

Лъчетерапията е метод, при който се използват йонизиращи лъчения за локално или локорегионално третиране на определени тумори чрез високоенергийни рентгенови лъчи.
Целта е да се унищожат туморните клетки, при възможно най-малко увреждане на здравите тъкани около тумора.
При рак на стомаха, лъчетерапията не се прилага като самостоятелен лечебен метод, тъй като необходимите дози за унищожаването на тумора биха били високи.

Въпреки това, пациенти с отстранен тумор, но с локално напреднало заболяване или засегнати лимфни възли, могат да бъдат подложени на допълващо лечение с химиотерапия и/или лъчетерапия (адювантно лечение).

Съчетаното прилагане на лъчетерапия и химиотерапия след оперативното лечение е от ключово значение, тъй като подобрява локалния контрол. Когато туморът не може да бъде отстранен, лъче-химиотерапията е първата терапевтична опция в официалната медицина и играе съществена роля в локалния контрол над заболяването.

Технологичното развитие благоприятства разработването на лъчетерапевтични техники с по-голяма точност и по-малко странични ефекти.

Най-често използвани типове лъчетерапия

Планирането се извършва с помощта на компютърен томограф (КТ), а за облъчването се използват линейни ускорители.

По-модерен метод на лъчелечение в сравнение с триизмерната лъчетерапия, който позволява да се намали дозата на облъчване на здравите тъкани около тумора като тънко черво, бъбреци, гръбначен мозък, черен дроб, бял дроб, сърце и слезка.

Най-модерният високотехнологичен метод, позволяващ облъчване на тумора с кръгови спираловидни движения, съобразен в много голяма степен с особеностите на всеки пациент. С помощта на тази техника се намалява максимално дозата на облъчване, която достига до съседните здрави органи.

Томотерапията включва компютърна томография (скенер), която позволява да се регулира ежедневно позиционирането и да се сведе до минимум риска от грешка при поставянето на апарата. С тази система за образно насочване е възможно да се определи точното местоположение на тумора, на здравите органи и на пациента.

При дисеминирано заболяване (засегнало други органи), лъчетерапията има по-скоро палиативна отколкото лечебна цел и е от съществено значение за контролиране на симптоматиката – болка, кръвоизлив или чревна обструкция, подобрявайки качеството на живот.

Прилагането на лъчетерапия е винаги индивидуализирано, т.е. всеки пациент ще получи специфично лечение, различно от това на другите пациенти.

Лъчетерапията в областта на корема предизвиква възпаление на лигавицата на стомаха (гастрит), придружено с гадене и повръщане. Обикновено при започване на лъчетерапия, лъчетерапевтът предписва едновременно лечение с антиеметични лекарства (лекарства, които намаляват или премахват гаденето и повръщането).

Страничните ефекти обикновено преминават след приключване на лечението и не изискват специални грижи.

Химиотерапия при рак на стомаха

Химиотерапията е един от най-широко прилаганите методи на лечение на рак. Целта е, чрез използването на различни лекарства, да се унищожат туморните клетки и да се постигне намаляване на заболяването или пълно излекуване.
Лекарствените средства, използвани при този вид лечение, се наричат антинеопластични или химиотерапевтични лекарства.

Тези лекарства достигат до почти всички тъкани на тялото и действат както върху злокачествените, така и върху здравите клетки.

Поради действието на лекарствата върху здравите клетки, може да се проявят редица по-силни или по-слаби симптоми, обикновено преходни, наречени странични ефекти.

При аденокарцином на стомаха, химиотерапията се приема като терапевтичен инструмент с все по-голямо значение. Положението се промени значително през последните години благодарение на доказано ефективните лекарства, на по-доброто познаване на начина на тяхното комбиниране и, най-вече, на прилагането им в по-ранни етапи на заболяването, в комбинация с локални методи на лечение като оперативна интервенция и лъчетерапия.

Видове химиотерапия

В зависимост от момента, в който се прилага химиотерапията, можем да говорим за няколко вида химиотерапия:

Прилага се след пълна резекция на тумора. Прилагането ѝ трябва да се има предвид когато туморът е инфилтрирал muscularis propria (стадий T2), или в стадии Т3 или Т4, с отсъствие на засегнати лимфни възли (T2bN0 или стадий IB), или с наличие на засегнати лимфни възли (N1, 2 или 3). Използването ѝ не е напълно стандартизирано, нито има съгласие относно най-ефективната форма на лечение. Обикновено се съчетава с лъчетерапия в оперативното поле и лимфните вериги. Този вид лечение е показан и в случаи, когато туморът не е отстранен напълно. Съществуват две тенденции:
  • Лъче-химиотерапия: едновременно се прилага химиотерапия на базата на флуоропиримидини и лъчетерапия в областта на туморното образувание и съседните лимфни възли. След това се продължава със същата химиотерапия. Общата продължителност на лечението е приблизително 6 месеца.
  • Самостоятелна химиотерапия с флуоропиримидини: продължителността на лечението е приблизително 6 месеца.

Прилага се след диагностициране на локално напреднал рак на стомаха (обикновено големи тумори Т3 или Т4 със засягане на лимфни възли, клинично установено при образни изследвания). Провежда се преди оперативната намеса, за да се намали размера на тумора и да се създаде по-голяма възможност за пълна резекция на тумора. След операцията се прилага адювантна химиотерапия. Има проучвания, които подкрепят използването на комбинирана химиотерапия с три групи лекарствени средства (флуоропиримидини, антрациклини и платина).

В зависимост от физическото състояние на пациента се избира най-подходящото лечение. Може да се приложи монотерапия с флуорпиримидини или таксани, както и по-агресивни и токсични схеми, но и по-ефективни, като се комбинират различни химиотерапевтични лекарства: платина, таксани, флуоропиримидини (интравенозно или перорално).

Много лекарства са в процес на изпитване, най-вече лекарства, насочени към молекулярни цели, специфични за туморните клетки или за тяхното обкръжение (кръвоносни съдове и други). През следващите години ще стане ясна възможността за индивидуализиране на вида лечение в съответствие с биологичните характеристики на туморната клетка и особеностите на всеки пациент.

Как се разбира дали химиотерапията е ефективна?

Обикновено, по време на лечението и/или след неговото завършване, онкологът назначава серия от изследвания, които му помагат да разбере доколко туморът се е повлиял от химиотерапията.

Само чрез тях може да се установи дали туморът е намалял, изчезнали или, напротив, е останал непроменен. Начинът, по който туморът реагира на лечението, е напълно независим от броя и интензитета на страничните ефекти, които може да предизвика.

Когато едно лечение не е ефективно (първа линия на лечение), ако състоянието на пациента позволява, може да се промени лекарствената форма или схемата на прилагане и да се приложи втора линия химиотерапия.

Прочетете още:

Видове рак

Вижте разновидностите на рак на стомаха и видовете тумори, които съществуват.

Диагностика на рак

Прочетете какви изследвания са необходими за диагностициране на рак на стомаха.

Стадии на рак

За определянето на най-подходящото лечение при рак на стомаха е важно първо да се стадира тумора.

Стандартно лечение на рак

Прочетете какви видове лечение най-често се препоръчват при рак на стомаха.

Алтернативно / допълващо лечение на рак

Знаете ли, че съществуват алтернативни и допълващи лечения при рак на стомаха?

Свържете се с нас

Ако търсите повече информация в областта на природната медицина и ефикасната комплементарна терапия при онкологични и други тежки заболявания свържете се с нас.

Доктор Биомастер - партньор на BezRak.com
MedicalCBD.bg - партньор на BezRak.com
CBD продукти от Hemp-products.bg - партньор на BezRak.com
Общество по лекарствените гъби България - партньор на BezRak.com