Избор на лечение при рак на яйчниците

Планът за лечение на рак на яйчниците зависи от много фактори, включително общото здравословно състояние и личните предпочитания на пациента. Възрастта в този случай не е от съществено значение, тъй като лечението на този вид рак се понася добре и от по-възрастни жени. Важно е съвместно с лекуващия лекар да се обсъдят всички възможности за лечение, включително целите и възможните странични ефекти. По този начин се взима информирано решение,  което отговаря най-добре на нуждите на пациента.

Оперативно лечение при епителен рак на яйчниците

В повечето случаи основно е оперативното лечение на рак на яйчниците. Броят на операциите зависи от степента на разпространение на раковите клетки и общото здравословно състояние. При жени в детеродна възраст и ранен стадий на рак е възможно заболяването да се лекува без отстраняване на матката и яйчниците.

Определяне на стадия на рака на яйчниците

Оперативното лечение при епителен рак на яйчниците има две основни цели – стадиране и намаляване на обема на тумора. Ако стадият на рака не е определен правилно може да се наложат допълнителни операции. Затова е важно да операцията да се прави от специалист онко-гинеколог.
Обикновено по време на операцията се премахва матката (хистеректомия), заедно с яйчниците и фалопиевите тръби (двустранна салпинго-оофоректомия). Оментумът (мастна тъкан, която покрива коремното съдържимо) също се премахва, тъй като в понякога ракът на яйчниците се разпространява и в тази област. Може да се вземе биопсия и от лимфните възли в таза и корема.
Ако в таза или корема има течност, тя също се отстранява и хирурга измива коремната кухина с физиологичен разтвор. Отстранената течност се изпраща в лаборатория за изследвания. Биопсия може да се вземе от различни области в корема и таза.

Намаляване обема на тумора

Намаляване обема на тумора е друга основна цел на оперативната интервенция.

Това е от изключително значение, когато ракът на яйчниците се е разпространил в корема. Целта е да не се оставят тумори по-големи от 1 см. Пациентите, при които се прави оптимално намаляване на обема, имат по-добра прогноза.

В някои случаи при операцията могат да бъдат засегнати и други органи. Понякога се налага отстраняване на част от дебелото черво. В единия случай двата края на дебелото черво се зашиват, за да се запази функцията му. Другия вариант е горния край на червото да се прикрепи към отвор (стома) в кожата на корема, за да позволи отпадъците да излязат (колостомия). Най-често това е временно и на по-късен етап краищата на червото се зашиват.
Понякога се налага да бъдат отстранени част от тънките черва, като най-често те биват свързани отново. В някои случи може да се направи илеостома, която обаче изисква специални грижи.
По време на операцията може да се наложи и отстраняване на част от пикочния мехур. В такава ситуация се поставя катетър, за да се изпразни мехура. Катетърът остава на място докато пикочния мехур не се възстанови достатъчно.

Интраоперативно образно изследване

За намирането и отстраняването на рака лекарят използва образни тестове, направени преди операцията. Някои тумори все пак могат да бъдат изпуснати, тъй като не се виждат и не се напипват. Точно в тези случаи се използва интраоперативното образно изследване.

Този подход използва специална система от изображения от операционната зала по време на интервенцията. Няколко часа преди операцията в кръвта се инжектира специално флуоресцентно лекарство наречено пафолацианин. Лекарството преминава през тялото и се свързва със специфичен протеин, намиращ се в раковите клетки на яйчниците.

По време на операцията системата за изображения излъчва флуоресцентна светлина, която кара лекарството да светне, така че хирургът да може да види областите, които трябва да отстрани.

Оперативно лечение на тумори на зародишни клетки и стромални тумори на яйчниците

Основната цел на този вид оперативно лечение е отстраняване на туморите. Повечето тумори на зародишни клетки на яйчниците се лекуват с хистеректомия и двустранна салпинго-оофоректомия. Ако ракът е само в единия яйчник се премахва само яйчника и фалопиевата тръба от същата страна, оставяйки другия яйчник, фалопиевата тръба и матката.
Овариалните стромални тумори често се намират само в единия яйчник, така че при операция се отстранява само единия от двата яйчника. Ако ракът се е разпространил може да се наложи отстраняване и на повече тъкан. Това може да означава хистеректомия, двустранна салпинго-оофоректомия и операция за намаляване на обема.

Лъчетерапия при рак на яйчниците

При лъчетерапия се използват високоенергийни рентгенови лъчи или частици за унищожаване на раковите клетки. Процедурата много прилича на обикновена рентгенова снимка. Обикновено агресивната химиотерапия е по-ефективна и лъчетерапията рядко се използва за лечение на рак на яйчниците. Въпреки това лъчетерапията може да бъде полезна при лечение на области, в които се е разпространил рака, близо до основния тумор или в отдалечен орган като мозъка или гръбначния мозък.

Най-често срещания вид лъчетерапия при рак на яйчниците е външната. Тя много прилича на рентгенова снимка, но радиацията е по-силна.

Самата процедура е безболезнена и трае няколко минути. Обикновено процедурите се провеждат 5 дни в седмицата в продължение на няколко седмици.

Често срещани нежелани реакции при лъчетерапия са:

  • Кожни промени в третираната област;
  • Умора;
  • Гадене и повръщане;
  • Диария;
  • Вагинално дразнене.

Нежеланите реакции се подобряват след приключване на лечението.

Брахитерапията или вътрешно облъчване е другия вид лъчетерапия. В този случай вътре в тялото, близо до мястото на рака, се поставя устройство, съдържащо радиоактивни семена или пелети. Този вид терапия се прилага рядко при рак на яйчниците.

Химиотерапия при рак на яйчниците

Химиотерапия е лечение на рак със специални лекарства (химиотерапевтици). При този вид терапия лекарствата най-често се вливат в кръвния поток и достигат до почти всички части на тялото. Тя може да е изключително полезна за унищожаване на много малки количества ракови клетки, останали след операция. Също така и при метастазирали заболявания или за свиване на много големи тумори преди операция.

Най-често химиотерапевтиците се инжектират във вена или се дават през устата. В някои случаи може да се инжектира и чрез катетър директно в коремната кухина (интраперитонеална химиотерапия).

Обикновено химиотерапията при рак на яйчниците включва комбинация от два вида лекарства, тъй като това изглежда работи по-добре като първо лечение на този вид рак.

Типичният курс на химиотерапия при епителен рак на яйчниците включва 3 до 6 цикъла на лечение, в зависимост от стадия на заболяването и вида на рака. Цикълът е график за редовни дози лекарство, последвани от почивка. Цикълът зависи от вида лекарство и се определя от лекуващия онколог.

Често епителния рак на яйчниците се свива и дори изчезва след химиотерапия, но раковите клетки могат да започнат да растат отново. Ако първата химиотерапия е подействала добре може да се приложи същата, но може да се наложи и употребата на различни лекарства.

Такъв тип химиотерапия може да се приложи при жени с рак на яйчниците в 3-ти стадий, който не е разпространен извън корема и нямат тумори по-големи от 1 см. Тя се използва като допълнение на системната химиотерапия.

Чрез интраперитонеалната химиотерапия се вкарва максимално концентрирана доза от лекарства директно при раковите клетки в коремната кухина. Този вид химиотерапия също се абсорбира в кръвния поток и може да достигне до ракови извън клетки, намиращи се извън коремната кухина. Това помага на някои пациенти да живеят по-дълго, но често страничните ефекти са по-тежки.

Рискът от развиване на нежелани реакции е голям, затова жените трябва да са с нормална бъбречна функция и добро общо здраве преди интраперитонеалната химиотерапия.

При тумори на зародишните клетки се използва комбинирана химиотерапия от няколко лекарства наведнъж. Ако ракът е дисгермином може да бъде лекуван с по-малко токсична комбинация от лекарства.

Овариалните стромални тумори рядко се лекуват с химиотерапия. В случаите, когато се използва такъв вид терапия, обикновено е комбинация от две или повече лекарства.

Странични ефекти от химиотерапията

Лекарствата, които се използват за лечение на рак на яйчниците могат да причинят множество странични ефекти. Те зависят от дозата на прилаганите лекарства и продължителността на лечението.

Най-често проявяващите се странични ефекти са:

Химиотерапията може да засегне и кръвообразуващите клетки на костния мозък, което да доведе до:

Поради нисък брой бели кръвни клетки, наричан още левкопения.

Поради нисък брой на тромбоцитите в кръвта, наричан още тромбоцитопения.

Поради нисък брой червени кръвни клетки и други причини, наричани още анемия.

Някои химиотерапевтици могат да причинят дългосрочни и дори постоянни увреждания като бъбречно увреждане, невропатия, загуба на слуха, ранна менопауза, безплодие, хеморагичен цистит, увреждане на гръбначния мозък и други.

Други методи за лечение на рак на яйчниците

При този вид терапия се използват хормони или лекарства, блокиращи хормоните. Използва се рядко при епителен рак на яйчниците, но е предпочитано средство при овариални стромални тумори.

LHRH агонистите са лекарства, които спират производството на естроген от яйчниците. Използват се за понижаване нивата на естроген при жени в пременопауза. Тези лекарства се инжектират на всеки 1 до 3 месеца. Страничните ефекти от тях може да включват всеки от симптомите на менопаузата, като горещи вълни и вагинална сухота. Ако се приемат в дълъг период от време (години) могат да доведат до изтъняване на костите и остеопороза.

Инхибиторите на ароматаза са лекарства, които блокират ензимът ароматаза, който превръща някои видове хормони в естроген, при жени след менопауза. Те не спират яйчниците да произвеждат естроген, така че са полезни само за понижаване нивата на хормона при жени след менопауза. Този вид лекарства се използват предимно при лечение на рак на гърдата, но могат да се използват и при някои видове овариални стромални тумори.

Най-честите странични ефекти от тези лекарства включват горещи вълни, болки в мускулите и ставите, изтъняване на костите и остеопороза.

Таргетната терапия е лечение с лекарства, които атакуват части от раковите клетки. Всеки тип таргетна терапия действа по различен начин, но всички променят растежа, делението и взаимодействието на раковите клетки с другите клетки.

Раковите клетки създават нови кръвоносни съдове (ангиогенеза), като по този начин се подхранват, за да могат да растат и да се разпространяват. Определени лекарства се свързват с протеин наречен VEGF, който сигнализира за образуване на нови кръвоносни съдове. Този тип лекарства се наричат инхибитори на ангиогенезата, тъй като могат да забавят или спрат растежа на рака.

Някои от тези лекарства могат да причинят странични ефекти като умора, кървене, повишаване на кръвното налягане, главоболие, загуба на апетит, диария и други.

Протеин-киназните инхибитори или PARP инхибитори са лекарства, подтискащи активността на ензима поли(ADP)-рибоза полимераза. PARP ензимите спомагат за възстановяването на увредена ДНК в клетките. PARP инхибиторите могат да затруднят туморните клетки с анормален ген да възстановят ДНК-то си, което често води до тяхната смърт. Всички тези лекарства се приемат през устата под формата на хапчета или капсули.

Имунотерапията включва лекарства, които стимулират имунната система да разпознава и унищожава раковите клетки по-ефективно.
Важна функция на имунната система е способността ѝ да не атакува нормалните клетки в тялото. За да предпази имунните клетки от собствените си атаки тя използва определени протеини, наречени „контролни точки“. Понякога раковите клетки използват тези „контролни точки“, за да избегнат атака от имунната система. Поради тази причина се използват лекарства насочени точно към тези точки.

Някои от тези лекарства са насочени към протеина PD-1, който помага на определени имунни клетки (Т-клетки) да не атакуват здравите клетки в тялото. Блокирайки протеина PD-1, лекарствата засилват имунния отговор насочен срещу раковите клетки.
Този тип лекарства могат да се използват при хора с определени видове напреднал рак на яйчниците, които имат високи нива на MSI или промени в MMR гените, чието заболяване започва да расте след химиотерапия или други лекарствени лечения.

Възможни странични ефекти от този вид терапия могат да бъдат умора, гадене, кашлица, сърбеж, кожен обрив, загуба на апетит, запек или диария, болки в ставите.
Лекарствата, използвани при имунотерапия, премахват част от предпазните мерки на имунната система. Това може да подтикне имунната система да атакува други части на тялото, което може да доведе до сериозни проблеми с белите дробове, червата, черния дроб, ендокринната система и други.

Прочетете още:

Видове рак

Вижте разновидностите на рак на яйчниците и видовете тумори, които съществуват.

Диагностика на рак

Прочетете какви изследвания са необходими за диагностициране на рак на яйчниците.

Стадии на рак

За определянето на най-подходящото лечение при рак на яйчниците е важно първо да се стадира тумора.

Стандартно лечение на рак

Прочетете какви видове лечение най-често се препоръчват при рак на яйчниците.

Алтернативно / допълващо лечение на рак

Знаете ли, че съществуват алтернативни и допълващи лечения при рак на яйчниците?

Свържете се с нас

Ако търсите повече информация в областта на природната медицина и ефикасната комплементарна терапия при онкологични и други тежки заболявания свържете се с нас.

Доктор Биомастер - партньор на BezRak.com
MedicalCBD.bg - партньор на BezRak.com
CBD продукти от Hemp-products.bg - партньор на BezRak.com
Общество по лекарствените гъби България - партньор на BezRak.com