Избор на лечение при рак на яйчниците
Планът за лечение на рак на яйчниците зависи от много фактори, включително общото здравословно състояние и личните предпочитания на пациента. Възрастта в този случай не е от съществено значение, тъй като лечението на този вид рак се понася добре и от по-възрастни жени. Важно е съвместно с лекуващия лекар да се обсъдят всички възможности за лечение, включително целите и възможните странични ефекти. По този начин се взима информирано решение, което отговаря най-добре на нуждите на пациента.
Оперативно лечение при епителен рак на яйчниците
Определяне на стадия на рака на яйчниците
Намаляване обема на тумора
Това е от изключително значение, когато ракът на яйчниците се е разпространил в корема. Целта е да не се оставят тумори по-големи от 1 см. Пациентите, при които се прави оптимално намаляване на обема, имат по-добра прогноза.
Интраоперативно образно изследване
Този подход използва специална система от изображения от операционната зала по време на интервенцията. Няколко часа преди операцията в кръвта се инжектира специално флуоресцентно лекарство наречено пафолацианин. Лекарството преминава през тялото и се свързва със специфичен протеин, намиращ се в раковите клетки на яйчниците.
Оперативно лечение на тумори на зародишни клетки и стромални тумори на яйчниците
Лъчетерапия при рак на яйчниците
При лъчетерапия се използват високоенергийни рентгенови лъчи или частици за унищожаване на раковите клетки. Процедурата много прилича на обикновена рентгенова снимка. Обикновено агресивната химиотерапия е по-ефективна и лъчетерапията рядко се използва за лечение на рак на яйчниците. Въпреки това лъчетерапията може да бъде полезна при лечение на области, в които се е разпространил рака, близо до основния тумор или в отдалечен орган като мозъка или гръбначния мозък.
Най-често срещания вид лъчетерапия при рак на яйчниците е външната. Тя много прилича на рентгенова снимка, но радиацията е по-силна.
Самата процедура е безболезнена и трае няколко минути. Обикновено процедурите се провеждат 5 дни в седмицата в продължение на няколко седмици.
Често срещани нежелани реакции при лъчетерапия са:
- Кожни промени в третираната област;
- Умора;
- Гадене и повръщане;
- Диария;
- Вагинално дразнене.
Нежеланите реакции се подобряват след приключване на лечението.
Брахитерапията или вътрешно облъчване е другия вид лъчетерапия. В този случай вътре в тялото, близо до мястото на рака, се поставя устройство, съдържащо радиоактивни семена или пелети. Този вид терапия се прилага рядко при рак на яйчниците.
Химиотерапия при рак на яйчниците
Химиотерапия е лечение на рак със специални лекарства (химиотерапевтици). При този вид терапия лекарствата най-често се вливат в кръвния поток и достигат до почти всички части на тялото. Тя може да е изключително полезна за унищожаване на много малки количества ракови клетки, останали след операция. Също така и при метастазирали заболявания или за свиване на много големи тумори преди операция.
Най-често химиотерапевтиците се инжектират във вена или се дават през устата. В някои случаи може да се инжектира и чрез катетър директно в коремната кухина (интраперитонеална химиотерапия).
Обикновено химиотерапията при рак на яйчниците включва комбинация от два вида лекарства, тъй като това изглежда работи по-добре като първо лечение на този вид рак.
Типичният курс на химиотерапия при епителен рак на яйчниците включва 3 до 6 цикъла на лечение, в зависимост от стадия на заболяването и вида на рака. Цикълът е график за редовни дози лекарство, последвани от почивка. Цикълът зависи от вида лекарство и се определя от лекуващия онколог.
Често епителния рак на яйчниците се свива и дори изчезва след химиотерапия, но раковите клетки могат да започнат да растат отново. Ако първата химиотерапия е подействала добре може да се приложи същата, но може да се наложи и употребата на различни лекарства.
Такъв тип химиотерапия може да се приложи при жени с рак на яйчниците в 3-ти стадий, който не е разпространен извън корема и нямат тумори по-големи от 1 см. Тя се използва като допълнение на системната химиотерапия.
Чрез интраперитонеалната химиотерапия се вкарва максимално концентрирана доза от лекарства директно при раковите клетки в коремната кухина. Този вид химиотерапия също се абсорбира в кръвния поток и може да достигне до ракови извън клетки, намиращи се извън коремната кухина. Това помага на някои пациенти да живеят по-дълго, но често страничните ефекти са по-тежки.
Рискът от развиване на нежелани реакции е голям, затова жените трябва да са с нормална бъбречна функция и добро общо здраве преди интраперитонеалната химиотерапия.
При тумори на зародишните клетки се използва комбинирана химиотерапия от няколко лекарства наведнъж. Ако ракът е дисгермином може да бъде лекуван с по-малко токсична комбинация от лекарства.
Овариалните стромални тумори рядко се лекуват с химиотерапия. В случаите, когато се използва такъв вид терапия, обикновено е комбинация от две или повече лекарства.
Странични ефекти от химиотерапията
Лекарствата, които се използват за лечение на рак на яйчниците могат да причинят множество странични ефекти. Те зависят от дозата на прилаганите лекарства и продължителността на лечението.
Най-често проявяващите се странични ефекти са:
- Гадене и повръщане;
- Загуба на апетит;
- Загуба на коса;
- Обриви по ръцете и краката;
- Рани в устата.
Химиотерапията може да засегне и кръвообразуващите клетки на костния мозък, което да доведе до:
Поради нисък брой бели кръвни клетки, наричан още левкопения.
Поради нисък брой на тромбоцитите в кръвта, наричан още тромбоцитопения.
Поради нисък брой червени кръвни клетки и други причини, наричани още анемия.
Някои химиотерапевтици могат да причинят дългосрочни и дори постоянни увреждания като бъбречно увреждане, невропатия, загуба на слуха, ранна менопауза, безплодие, хеморагичен цистит, увреждане на гръбначния мозък и други.
Други методи за лечение на рак на яйчниците
При този вид терапия се използват хормони или лекарства, блокиращи хормоните. Използва се рядко при епителен рак на яйчниците, но е предпочитано средство при овариални стромални тумори.
LHRH агонистите са лекарства, които спират производството на естроген от яйчниците. Използват се за понижаване нивата на естроген при жени в пременопауза. Тези лекарства се инжектират на всеки 1 до 3 месеца. Страничните ефекти от тях може да включват всеки от симптомите на менопаузата, като горещи вълни и вагинална сухота. Ако се приемат в дълъг период от време (години) могат да доведат до изтъняване на костите и остеопороза.
Инхибиторите на ароматаза са лекарства, които блокират ензимът ароматаза, който превръща някои видове хормони в естроген, при жени след менопауза. Те не спират яйчниците да произвеждат естроген, така че са полезни само за понижаване нивата на хормона при жени след менопауза. Този вид лекарства се използват предимно при лечение на рак на гърдата, но могат да се използват и при някои видове овариални стромални тумори.
Най-честите странични ефекти от тези лекарства включват горещи вълни, болки в мускулите и ставите, изтъняване на костите и остеопороза.
Таргетната терапия е лечение с лекарства, които атакуват части от раковите клетки. Всеки тип таргетна терапия действа по различен начин, но всички променят растежа, делението и взаимодействието на раковите клетки с другите клетки.
Раковите клетки създават нови кръвоносни съдове (ангиогенеза), като по този начин се подхранват, за да могат да растат и да се разпространяват. Определени лекарства се свързват с протеин наречен VEGF, който сигнализира за образуване на нови кръвоносни съдове. Този тип лекарства се наричат инхибитори на ангиогенезата, тъй като могат да забавят или спрат растежа на рака.
Някои от тези лекарства могат да причинят странични ефекти като умора, кървене, повишаване на кръвното налягане, главоболие, загуба на апетит, диария и други.
Протеин-киназните инхибитори или PARP инхибитори са лекарства, подтискащи активността на ензима поли(ADP)-рибоза полимераза. PARP ензимите спомагат за възстановяването на увредена ДНК в клетките. PARP инхибиторите могат да затруднят туморните клетки с анормален ген да възстановят ДНК-то си, което често води до тяхната смърт. Всички тези лекарства се приемат през устата под формата на хапчета или капсули.
Имунотерапията включва лекарства, които стимулират имунната система да разпознава и унищожава раковите клетки по-ефективно.
Важна функция на имунната система е способността ѝ да не атакува нормалните клетки в тялото. За да предпази имунните клетки от собствените си атаки тя използва определени протеини, наречени „контролни точки“. Понякога раковите клетки използват тези „контролни точки“, за да избегнат атака от имунната система. Поради тази причина се използват лекарства насочени точно към тези точки.
Някои от тези лекарства са насочени към протеина PD-1, който помага на определени имунни клетки (Т-клетки) да не атакуват здравите клетки в тялото. Блокирайки протеина PD-1, лекарствата засилват имунния отговор насочен срещу раковите клетки.
Този тип лекарства могат да се използват при хора с определени видове напреднал рак на яйчниците, които имат високи нива на MSI или промени в MMR гените, чието заболяване започва да расте след химиотерапия или други лекарствени лечения.
Възможни странични ефекти от този вид терапия могат да бъдат умора, гадене, кашлица, сърбеж, кожен обрив, загуба на апетит, запек или диария, болки в ставите.
Лекарствата, използвани при имунотерапия, премахват част от предпазните мерки на имунната система. Това може да подтикне имунната система да атакува други части на тялото, което може да доведе до сериозни проблеми с белите дробове, червата, черния дроб, ендокринната система и други.
Прочетете още:
Свържете се с нас
Ако търсите повече информация в областта на природната медицина и ефикасната комплементарна терапия при онкологични и други тежки заболявания свържете се с нас.




















